Отваря главното меню
Монументът на входа на парка

Съдържание

ИсторияРедактиране

Парк-музей „Генерал В. Н. Лавров“ е мемориален парк в памет на победите на руските войски в битката при Горни Дъбник и Битката при Телиш, проведени на 12/24 октомври и 16/28 октомври 1877 г. по времето на Руско-турската Освободителна война (1877 – 1878). В него са издигнати братски могили в памет на загиналите и погребаните руски и финландски гвардейци. Именуван е на генерал-майор Василий Николаевич Лавров, командир на Лейбгвардейски Финландски полк, смъртоносно ранен в битката при Горни Дъбник. Паркът се намира на самото бойно поле където са се развили бойните действия край село Горни Дъбник и на 25 км югозападно от Плевен, в ляво от пътя София – Плевен.

Непосредствено след Руско-турската война 1877 – 1878 г. руското правителство, както и представители на самите полкове, участници в боевете, издигат паметници над братските могили, където са погребани загиналите гвардейци. Като парк е оформен едва в периода 1950 – 1954 г. Архитектурното му оформление е на архитект В. Тихолов, а ръководител на парко-устрояването е А.Водопянов. През 1953 г. е оставена каменната скулптура „Вечна дружба“ от Петър Златарев. През 1977 г. е извършено цялостно преустройство на парка, като са издигнати нови мемориални паметници – скулптурни изображения на загиналите офицери: полковник Елмар Прокопе, полковник Константин Рунов, полковник Николай Ожаровски и поручик Николай Пороженко. Като обект от културно-историческото наследство през 2001 г. паркът е възстановен със средства по програма „Красива България“, а през 2004 г. е открит параклис „Свети Великомъченик Георги Победоносец“.

Братски могилиРедактиране

Лейбгвардейски Московски полкРедактиране

  • Братска могила на 131 нисши чина. Надпис: „Братская могила 131 нижнихъ чиновъ Лейбъ Гвардiи Московскаго полка павшихъ за освобожденiе Болгарiй въ дѣлѣ подъ Горнымъ Дубвякомъ 12 октября 1877 г.“ Намира се в местността Калето край малкия редут. Представлява продълговат каменен гроб с дължина почти 40 метра. Над него в средата се извисява голям метален кръст. Отгоре са засадени вечно зелени храсти.
  • Паметник на офицер (вероятно щабс-капитан Николай Дамиш или поручик Александр Бирфрейнд). Намира се в местността Калето край малкия редут в ляво от голямата братска могила на нисшите чинове. Представлява каменна стъпаловидна пирамида с метален кръст отгоре. Няма надпис.
  • Паметник на офицер (вероятно щабс-капитан Николай Дамиш или поручик Александр Бирфрейнд). Намира се в местността Калето край малкия редут в дясно от голямата братска могила на нисшите чинове. Представлява каменна стъпаловидна пирамида с метален кръст отгоре. Няма надпис.

Лейбгвардейски Гренадерски полкРедактиране

  • Първа от общо две братски могили на 310 нисши чина. Надпис: „Въ дѣло подъ Горнымъ Дубнякомъ полкъ выступилъ въ составѣ: Штабъ-офицеровъ 46, Нижнихъ чиновъ 3097, Изъ числа офицеровъ убито 4, Умерло вскорѣ отъ ранъ 3, Ранено 29, Нижнихъ чиновъ убито 310, Ранено 594.“ Намира се край малкия редут в ляво от басейна. Представлява правоъгълен каменен гроб с дължина почти 20 метра с каменен кръст по средата. Отгоре са засадени вечно зелени храсти.
  • Втора от общо две братски могили на 310 нисши чина. Надпис: „Лейбъ-Гвардiи Гренадерскiй полкъ первымъ ворвался въ передовой редутъ, а потом вмѣстѣ съ прочими полками овладѣлъ главнымъ укрѣплевнiемъ. Честь е слава героямъ здѣсъ почивающимъ. Вѣчная имъ память.“ Намира се край малкия редут в дясно от басейна. Представлява правоъгълен каменен гроб с дължина почти 20 метра с каменен кръст по средата. Отгоре са засадени вечно зелени храсти.
  • Надгробен паметник на офицерите: капитан Хаммар, щабс-капитан Сироцинский, поручици фон Пирвиц и Хирн. Надпис: „Здесъ покоится прахъ офицеровъ лейбъ Гвардiи Гренадерскаго полкъ павшихъ геройскою смертью въ дѣлѣ подъ Горнимъ Дубнякомъ 12-го октября 1877 года. Капитанъ Хаммаръ, Штабсъ-Капитанъ Сироцинскiй, Поручикъ фонъ Пирвицъ, Поручикъ Хирнъ. Вечная слава героямъ.“ Намира се край малкия редут. Изработен е от камък в кубична форма наподобяваща възрожденска чешма. Отгоре е поставен мраморен кръст. Ако се доверим на стара картина, то паметникът първоначално се е намирал по средата между двете братски могили на нисшите чинове. Вероятно в последтвие е преместен и на неговото място е поставен съветския паметник на Българо-руската дружба.

Лейбгвардейски Павловски полкРедактиране

  • Братска могила на 182 нисши чина и офицерите: щабс-капитани Николай Васильевич Ширман и Леонид Гаврилович Баталин, поручици Василий Львович Тимохович, Алексей Михайлович Айканов, Антон Александрович Видгандт и Владимир Игнатьевич Кучинский подпоручици Николай Дмитриевич Мамаев 3-ти и Борис Дмитриевич Полонский. Надпис: „Помяни Господи въ царствiи твоемъ. Здѣсъ покоятся тела офицеровъ Л. Гв. Павловскаго порка Николая Ширмана, Леонида Баталина, Василiя Томоховича, Николая Мамаева 3-го, Бориса Полонскаго, Алексѣя Айканова, Антонъ Видганинга, Владимѣiра Кучинскаго и 182 нижныхъ чиновъ павшихъ смертью героевъ подъ Горнымъ Дубнякомъ 12 октября 1877 года.“ Намира се в големия редут. Отдолу братската могила е застлана с каменна основа, а над нея върху три пирамидални стъпала е поставено каменно тяло с черна мраморна плоча. Според данните в „История лейб-гвардии Павловского полка 1790 – 1890, Санкт-Петербург, 1890 г.[1] на 13 октомври на това място се изкопани една до друга две братски могили, като в едната са погребани полковник Рунов, щабс-капитани Ширман, Баталин, подпоручици Мамаев 3-ти и Полонский, а в другата – само 17 нисши чина. Едва са засипани двете могили, когато е наредено да се прекрати събирането на убитите, а полкът да заеме позиция към редутите при Телиш (към момента в турски ръце). В последствие тялото на полковник Константин Рунов е ексхумирано и препогребано в Санкт Петербург.

Лейбгвардейски Финландски полкРедактиране

  • Братска могила на офицерите генерал Василий Лавров, полковници Елмар Прокопе, Николай Ожаровский, поручик Николай Пороженко, подпоручици Сергей Воробеев 2-ри и Александър Гагман, 17 унтер офицери (подофицери-сержанти), 1 музикант и 80 нисши чина от Лейб-гвардейски Финландски полк. Надпис: „Братская могила Чиновъ Л. Гв. Финляндскаго полка убитыхъ въ сраженiи при Гор. Дубникѣ 12 октября 1877 года. Смертельно ранены: Генералъ Василiй Николаевичъ Лавровъ, Полковникъ Ельмаръ Феодоровичъ Прокопе, Подпоручикъ Сергѣй Михайловичъ Воробьевъ. Убиты Полковник Николай Феодоровичъ Ожаровскiй, Поручикъ Николай Николаевичъ Пороженко, Подпоручикъ Александръ Феодоровичъ Гагманъ. 17 Унт. Офицеровъ, 1 Музыкантъ, 80 Рядовыхъ.“ Намира се в местност Калето край малкия редут. Представлява висок и красив мраморен обелиск с мраморен кръст отгоре и поставен върху стъпаловиден постамент и алпинеум около него. Според данните в „История Лейб-гвардии Финляндского полка 1806 – 1906 гг. Часть III“, на 13 октомври някои гвардейци са погребвани там където са открити – предимно в края на гората и близо до рова на големия редут. За повечето убити от южната страна на пътя са изкопани една до друга две братски могили. Погребението е извършено на 14 октомври вечерта от свещеника на Лейб-гвардейски Гродненски хусарски полк. На церемонията е присъствувал командирът на дивизията генерал адютант граф Шувалов. В едната братска могила са погребани нисшите чинове, а в другата офицерите полковник Николай Ожаровски, подпоручик Николай Пороженко и подпоручик Александър Гагман. Починалите от раните генерал Василий Лавров е погребан в Русия; Елмар Прокопе е погребан в двора на църква „Света Троица“ в гр. Свищов, а подпоручик Сергей Воробеев – неизвестно къде.

Лейбгвардейски Измайловски полкРедактиране

  • Братска могила на 51 нисши чина. Надпис: „Братская могила 51 нижниъх чиновъ Л. Гв. Измайловскаго полка убитыхъ 12-го октября 1877 г. при взятiи турецкаго укрепленiя близь д. Горный-Дубникъ.“ Намира се между големия и малкия редут. Представлява каменна пирамида с малък кръст на върха. Отдолу има постамент от три реда каменни плочи.
  • Паметник на щабс-капитан Сергей Кушелев – командир на 10-та рота. Надпис: „Здѣсъ погребано тѣло Командира 10-ой роты Л. Гв. Измайловскаго полка Сергѣя Андреевича Кушелева 1-го Убитаго 12-го октября 1877 г. при взятiи турецкаго укрѣплевнiя близь д. Горный-Дубнякъ. родился 23-го марта 1850 года.“ Намира се южно от с. Г. Дъбник върху могила.

Лейбгвардейски 3-ти стрелкови Фински батальонРедактиране

  • Братска могила на 24 нисши чина. Надпис: „Павшимъ Товарищамъ лейбъ Гв. 3-и Стрѣлковый Финскiй Баталiонъ." Намира се във вътрешността на големия редут върху високата турска артилерийска позиция. Представлява пресечена пирамида с корниз в средата и с два отстъпа в основата, поставена върху висок каменен постамент. През май 2015 г. до него е поставена мраморна плоча с имената на 24-те нисши чина: „Anders Talvi, Anton Pyhlflyckt, Daniel Sorsa, Erik Tall, Frans Selroos, Fredrick Lager, Gustaf Berggren, Gustaf Leppänen, Herman Kukkonen, Isak Gröndahl, Isak Lintula, Jakov Salli, Johan Eklund, Johan Johansson, Johan Lind, Josef Nyman, Karl Bergelin, Karl Lemke, Karl Sillman, Karl Törne, Karl Udd, Klas Smits, Michel Karhu.“

Лейбгвардейска 1-ва артилерийска бригадаРедактиране

  • Братска могила на бомбардир-наводчик Иван Романов и канонир Дмитрий Хиацинтов от 4-та батарея. Надпис: „Братская могила. Здѣсъ погрелены 4-ой батареи Л. Гв. 1-ой Артиллерiйской бригады бомбардиръ-наводчикъ Иванъ Романовъ и канониръ Дмитрiй Гiацинтовъ убиты при взятiи турецкаго укрепления близъ д. Горный-Дубнякъ.“ Представлява бяла мраморна плоча поставена върху правоъгълен каменен постамент. Намира се във вътрешността на големия редут върху високата турска артилерийска позиция.
  • Надгробен паметник на прапоршчик Веселов 2-ри от 6-та батарея. Надпис: „Здѣсь погребено тѣло Прапорщика 6-ой батареи Л.гв. 1-ой Артиллерiйской бригады Веселаго 2-го. Убитаго 19-го октября 1877 г. под д. Дольный-Дубнякъ.“ Представлява пресечена пирамида върху каменна площадка с железен кръст отгоре.

Незнайни гвардейциРедактиране

  • Паметник на неизвестни гвардейци, построен по инициатива и средства на Игнат Петков от с. Горни Дъбник. Погребани са събрани кости в периода 1884 – 1885 г. Няма надпис. Намира се край малкия редут и североизточно от музея. Има кубична форма с пилон отгоре и кован железен кръст на върха.

Неизвестни братски могилиРедактиране

Лейбгвардейски Павловски полкРедактиране

  • Четири братски могили на нисши чинове (вероятно 165 души). Според данните в „Вып. 59: Дневники 2-й гв. Пехотной дивизии и л.-гв. 2-й Артиллерийской бригады. – 1906[2] на 15 октомври полкът е сменен при Телиш и се завръща в Горни Дъбник, като пристъпва към окончателна уборка на убитите. В малкия редут са изкопани нови 4 големи братски могили. Телата на мъртвите са редени върху слама постлана на дъното на всяка яма. В самостоятелен гроб е положен поручик Тимахович, чийто труп е намерен в същия ден в горичката. Над четирите могили е отслужена панихида, на която присъства началникът на дивизията граф Павел Шувалов. Полковият хор е изпълнил „Коль славенъ“ и е отдадена чест на загиналите. [3] След това е отслужена втора панихида и в големия редут над могилата на офицерите и нисшите чинове, погребани там на 13 октомври.
  • Гроб на поручик Тимахович [4], командир на 10 рота. Тялото му е намерено едва на 15 октомври в горичката до големия редут. Понеже вече останалите офицери са били погребани в големия редут на 13 октомври, е положен в самостоятелен гроб до четирите братски могили с нисши чинове в малкия редут.

Лейбгвардейски 1-ви стрелкови на Негово Императорско Величество батальонРедактиране

  • Братска могила на нисши чинове (вероятно 10 души: 3-ма от 1 рота, 4-ма от 2 рота и 3-ма от 3 рота)[5]. Според данните в „Исторический очерк лейб-гвардии первого стрелкового Его Императорского Величества батальона с 1856 по 1885 год, Карцов, Павел Петрович[6]на 13 октомври е изпратена команда да събере убитите и ранените от бойното поле. В изкопаната обща братска могила на площадката пред големия редут са погребани убитите.
  • Гроб на щабс – капитан Дмитрий Александрович Арсеньев 1-ви, командир на 2 рота, погребан на площадката пред големия редут до войниците от рота си. [7]

Лейбгвардейски Егерски полкРедактиране

  • Братска могила на офицерите: флигел – адютант полковник Мебес, капитан Базилевский 2-ри, Перепелицин 2-ри, подпоручик Шилдбах и прапоршчик Гресбек. [8] Според данните в „Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877 – 1878 гг. на Балканском полуострове. Выпуск 58. Дневники, журналы и очерки военных действий частей 1-й гв. пех. дивизии“, на 17 октомври (ден след падането на Телиш), телата на офицерите (загинали на 12 октомври в битката при Телиш) са пренесени в тила в с. Горни Дъбник и са погребани на 18 октомври на височината (вероятно вътрешността на големи редут), като отгоре е поставен кръст. На 19 октомври е открито тялото на капитан Базилевски 2-ри и е погребано редом до другите офицери от полка. Телата на поручик Кашеринов и подпоручик Романов не са открити, но по думите на пленени английски лекари са били обгорени.[1] Няколко дни след погребението, телата на полковник Мебес и подпоручик Шилдбах са ексхумирани и след балсамиране са транспортирани до родните им места за повторно погребение.

ГалерияРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • История Лейб-гвардии Финляндского полка 1806 – 1906 гг. Часть третья,
  • История лейб-гвардии Павловского полка 1790 – 1890 / Сост. ч. 1. П. Вороновым и В. Бутовским; ч. 2 И. Вальбергом и Н. Кареповым. – Санкт-Петербург, 1890 г.,
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 59: Дневники 2-й гв. Пехотной дивизии и л.-гв. 2-й Артиллерийской ,
  • Сборник военных рассказов, [составленных офицерами – участниками войны 1877 – 1878 гг.] / изд. В. Мещерского. – СПб. т.4,
  • Исторический очерк лейб-гвардии первого стрелкового Его Императорского Величества батальона с 1856 по 1885 год, Карцов, Павел Петрович

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране