Парламентарни избори в България (1953)

Парламентарните избори се провеждат на 20 декември 1953 г.[1] в Народна република България и са за II народно събрание.

Парламентарни избори (1953)

1949 ←
20 декември 1953
→ 1957

249 места в Българския парламент
130 места необходими за мнозинство
Активност 99,5%
  Първа партия


 


Лидер Вълко Червенков
Партия Отечествен фронт
Лидер от 1949
Последни избори 239 места, 99,9%
Спечелени места 249
Народен вот 4 981 594
Проценти 99,8%

  Отечествен фронт (249)

Министър-председател ←

Вълко Червенков
Отечествен фронт

→ Министър-председател

Вълко Червенков
Отечествен фронт

Обща информация

редактиране

Отечественият фронт е единствената организация, която участва в изборите и всички кандидатски листи трябва да бъдат одобрени от Фронта (съгласно избирателен закон, приет през 1953 г.). Избирателите имат възможността да гласуват само за или против листата на Фронта. Само 0,1% от гласовете са подадени против Фронта. Съобщава се, че избирателната активност е 99,5%.[2][3]

Резултати

редактиране
Партия Гласове % Места
Отечествен фронт 4 981 594 99,8 249
Против 9 077 0,18
Невалидни/празни бюлетини 967 0,02
Общо 4 991 638 100 249
Източник: Nohlen & Stöver

Източници

редактиране
  1. Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) Elections in Europe: A data handbook, p368 ISBN 978-3-8329-5609-7
  2. Bulgaria: a country study. Library of Congress Federal Research Division, December 1989.
  3. Nohlen & Stöver, p370
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 1953 Bulgarian parliamentary election в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​