Парламентарни избори в България (1990)

Парламентарните избори в България от 1990 г. са избори за VII Велико Народно събрание. Това са първите многопартийни избори в страната след премахването на еднопартийния режим, който е част от установената през втората половина на 20 век тоталитарна система на управление.

Парламентарни избори (1990)
10 юни 1990 (1990-06-10)
→ 1991

400 места в Българският парламент
201 места необходими за мнозинство
Активност 90.3%
  Първа партия Втора партия
  Alexander lilov.jpg Zhelev-1990.jpg
Лидер Александър Лилов Желю Желев
Партия БСП СДС
Лидер от 1990 1989
Спечелени места 211 144
Народен вот 2 887 766 2 217 799
Промяна % 47.15% 36.21%

  Трета партия Четвърта партия
  Ahmed Dogan 1990.jpg Victor Vulkov.jpg
Лидер Ахмед Доган Виктор Вълков
Партия ДПС БЗНС
Лидер от 1990 1990
Спечелени места 23 16
Народен вот 491 596 368 929
Проценти 8.03% 6.02%

Министър-председател ←

Андрей Луканов
БСП

→ Министър-председател

Андрей Луканов
БСП

Изборите се провеждат в два кръга – първият е на 10 юни, а вторият за 18 места – на 17 юни.[1][2]

Новата избирателна система е променена от 400 единични избирателни райони, използвани по време на комунистическия режим, в система, при която половината са избрани, като член в един избирателен район, а другата половина – чрез пропорционално представителство.[3]

ПредисторияРедактиране

Изборите за ВНС през 1990 г. са етап от демократичните процеси в България, която дотогава е част от т.нар. Източен блок – термин, с който се дефинира онази част от Европа, която попада под съветско влияние в епохата на Студената война.

След разпадането на тоталитарните режими в Източна Европа и революциите от 1989 г. – процеси, останали известни в историята като „есента на народите“, и последвалото обединение на Европа, чийто символ е падането на Берлинската стена и обединяването на Източна и Западна Германия, във всички държави от т.нар. съветска сфера на влияние, включително България, започват промени в политическите системи на управление. Първите т.н. демократични избори – термин придобил популярност и широко възприет в масмедиите – са именно част от тези процеси на демократизация на обществото и социалните взаимоотношения.

РезултатРедактиране

Резултатът е победа за Българската социалистическа партия, която печели 211 от 400 места. Избирателната активност е 90,3%.[4]

Партия Избирателен район Пропорционално представителство Общо
Mеста
Гласове % Mеста Гласове % Mеста
Българска социалистическа партия 114 2 887 766 47.15 97 211
Съюз на демократичните сили 69 2 217 799 36.21 75 144
Движение за права и свободи 11 491 596 8.03 12 23
Български земеделски народен съюз 0 368 929 6.02 16 16
Отечествена партия на труда 6 158 411 2,59 0 6
Алтернативна социалистическа партия
Алтернативен социалистически съюз
Ера-3
Парламентарно движение за Търновската конституция
Независими
Невалидни/празни гласове 208 833
ОБЩО 200 6 333 334 100 200 400
Source: Nohlen & Stöver, IPU

Последвали събитияРедактиране

Реакцията на резултатите от тези първи демократични избори е бурна. Сред привържениците на СДС се разпространява мнение за манипулация на изборните резултати още след обявяване на предварителните резултати от първия тур, започват масови протести с барикадиране на булеварди. На 11 юни в СУ „Кл. Охридски“ е обявена окупационна стачка, организирана от ФНСД. На 13 юни обаче КС на СДС излиза с декларация, с която признава изборите и призовава гражданите да преустановят нарушаването на реда. На 14 юни в телевизионно предизборно студио на СДС преди втория тур е излъчен спорният видеоматериал, в който П. Младенов изрича „По-добре е танковете да дойдат.“. На 17 юни, след втория тур, стават ясни окончателните резултати и започват консултации за съставяне на правителство, но СДС отказва участие в коалиционен кабинет. В края на юни БСП издига кандидатурата на А. Луканов за министър-председател. На 4 юли около президентството започва протестна седяща стачка, която по-късно се трансформира в палатков лагер „Градът на истината“, като форма на натиск БСП да признае фалшификации на изборите, да бъде оповестено имуществото на ѝ, да се определи дата за процес срещу Тодор Живков и др. На 6 юли Петър Младенов подава оставка като президент (председател) на Народна република България.[5]

В тази обстановка на повишено политическо напрежение Великото народно събрание започва работа на 10 юли 1990 г.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Nohlen, D & Stöver, P (2010) Избори в Европа: Наръчник, стр. 369 ISBN 9873832956097
  2. България: Избори проведени през 1990 г. Интерпарламентарен съюз ((en))
  3. Nohlen & Stöver, стр. 356
  4. Nohlen & Stöver, стр. 377
  5. Рибарева, Ирен и др. Протестът на 39-те: Документален разказ за гладната стачка на Групата на 39-те по повод приемането на новата Конституция, април-юли 1991 г.. София, Фондация „Конрад Аденауер“, 2000. с. 9 – 14.

Външни препраткиРедактиране