Парламентарни избори в България (1990)
Парламентарните избори в България от 1990 г. са избори за VII велико народно събрание. Това са първите многопартийни избори в страната след премахването на еднопартийния режим, който е част от установената през втората половина на 20 век тоталитарна система на управление.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Изборите се провеждат в два кръга – първият е на 10 юни, а вторият за 18 места – на 17 юни.[1][2] Новата избирателна система е променена от 400 единични избирателни райони, използвани по време на комунистическия режим, в система, при която половината са избрани, като член в един избирателен район, а другата половина – чрез Пропорционална избирателна система[3]
Според по-късни публикации на водещи социолози изборите са масово фалшифицирани в полза на управляващата партия, а първичната документация от изборния процес не е запазена, което не дава възможност за по-късни изследвания.[4]
Предистория
редактиранеИзборите за ВНС през 1990 г. са етап от демократичните процеси в България, която дотогава е част от т.нар. Източен блок – термин, с който се дефинира онази част от Европа, която попада под съветско влияние в епохата на Студената война.
След разпадането на тоталитарните режими в Източна Европа и революциите от 1989 г. – процеси, останали известни в историята като „есента на народите“, и последвалото обединение на Европа, чийто символ е падането на Берлинската стена и обединяването на Източна и Западна Германия, във всички държави от т.нар. съветска сфера на влияние, включително България, започват промени в политическите системи на управление. Първите т.нар. демократични избори – термин придобил популярност и широко възприет в масмедиите – са именно част от тези процеси на демократизация на обществото и социалните взаимоотношения.
Резултат
редактиранеРезултатът е победа за Българската социалистическа партия, която печели 211 от 400 места. Избирателната активност е 90,3%.[5]
Партия | Избирателен район | Пропорционално представителство | Общо Mеста | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Гласове | % | Mеста | Гласове | % | Mеста | ||
Българска социалистическа партия | 114 | 2 887 766 | 47.15 | 97 | 211 | ||
Съюз на демократичните сили | 69 | 2 217 799 | 36.21 | 75 | 144 | ||
Движение за права и свободи | 11 | 491 596 | 8.03 | 12 | 23 | ||
Български земеделски народен съюз | 0 | 368 929 | 6.02 | 16 | 16 | ||
Отечествена партия на труда | 6 | 158 411 | 2,59 | 0 | 6 | ||
Алтернативна социалистическа партия | |||||||
Алтернативен социалистически съюз | |||||||
Ера-3 | |||||||
Парламентарно движение за Търновската конституция | |||||||
Независими | |||||||
Невалидни/празни гласове | – | – | 208 833 | – | – | – | |
ОБЩО | 200 | 6 333 334 | 100 | 200 | 400 | ||
Source: Nohlen & Stöver, IPU |
Последвали събития
редактиранеРеакцията на резултатите от тези първи демократични избори е бурна. Сред привържениците на СДС се разпространява мнение за манипулация на изборните резултати още след обявяване на предварителните резултати от първия тур, започват масови протести с барикадиране на булеварди. На 11 юни в СУ „Кл. Охридски“ е обявена окупационна стачка, организирана от ФНСД. На 13 юни обаче КС на СДС излиза с декларация, с която признава изборите и призовава гражданите да преустановят нарушаването на реда. На 14 юни в телевизионно предизборно студио на СДС преди втория тур е излъчен спорният видеоматериал, в който П. Младенов изрича „По-добре е танковете да дойдат.“. На 17 юни, след втория тур, стават ясни окончателните резултати и започват консултации за съставяне на правителство, но СДС отказва участие в коалиционен кабинет. В края на юни БСП издига кандидатурата на А. Луканов за министър-председател. На 4 юли около президентството започва протестна седяща стачка, която по-късно се трансформира в палатков лагер „Градът на истината“, като форма на натиск БСП да признае фалшификации на изборите, да бъде оповестено имуществото на БСП, да се определи дата за процес срещу Тодор Живков и др. На 6 юли Петър Младенов подава оставка като президент (председател) на Народна република България.[6]
В тази обстановка на повишено политическо напрежение Великото народно събрание започва работа на 10 юли 1990 г.
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Nohlen, D & Stöver, P (2010) Избори в Европа: Наръчник, стр. 369 ISBN 9873832956097
- ↑ България: Избори проведени през 1990 г. Интерпарламентарен съюз ((en))
- ↑ Nohlen & Stöver, стр. 356
- ↑ Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0. с. 891.
- ↑ Nohlen & Stöver, стр. 377
- ↑ Рибарева, Ирен и др. Протестът на 39-те: Документален разказ за гладната стачка на Групата на 39-те по повод приемането на новата Конституция, април-юли 1991 г. София, Фондация „Конрад Аденауер“, 2000. с. 9 – 14.
Външни препратки
редактиране- Новите спецслужби гледали на НАТО като на заплаха за резултатите от първите избори през 1990 г.[неработеща препратка], разсекретен документ от Комисията по досиетата от архива на ДС, 4 април 2014