Партений Софийски

(пренасочване от Партений Велички)

Партений Софийски е висш български духовник и църковен деец, софийски митрополит от 1892 до 1918 година. Митрополит Партений се проявява като изключителен духовник, който е оставил трайна следа в историята на Българската православна църква.[1][2]

Партений
български духовник
Източник: Държавна агенция „Архиви“
Роден
Починал
20 юни 1918 г. (73 г.)
Религияправославие
Семейство
Подпис
Партений в Общомедия

Биография редактиране

Роден е със светското име Петър Попстефанов (Попов) Иванов на 12 февруари 1845 година в село Вайсал, Одринско, в семейството на свещеника Стефан. Начално образование получава в родното си село, прогимназиално – в гръцко училище Одрин. В 1858 година започва да преподава във Вайсал, а в 1859 година – в село Голям Боялък, Елховско. Скоро след това заминава за Йерусалим, където в 1862 година завършва Богословско училище „Свети кръст“. Заминава за Дамаск, където става писар на патриаршеския наместник.[2]

В 1867 година е подстриган в монашество и ръкоположен в дяконски чин от митрополит Милетий Лаодикийски. В 1869 година е назначен за втори дякон при патриарх Йеротей Антиохийски, който го прави архидякон. На следната 1870 г. той се завърнал в Одрин и постъпил на служба при митрополит Кирил, който след късо време го ръкополага за йеромонах, възвежда го в архимандритско достойнство и го назначава за архиерейски наместник в Мустафа паша.[2]

След учредяването на Българската екзархия, архимандрит Партений се присъединява към нейния клир и напуска поста си в Мустафа паша. Екзархията го праща в Лозенград. През 1873 година в катедралата „Свети Стефан“ в Цариград е ръкоположен за велички епископ от екзарх Антим I Български и е назначен за управляваш неговата Видинска епархия.[2]

Cлед Руско-турската война и създаването на Княжество България, от 1882 година до 1886 година Партений Велички е ректор на Петропавловската духовна семинария. От 1886 година управлява последователно Пловдивската и Ловчанската епархия.[2]

На 27 януари 1891 година Партений Велички участва заедно с бившите митрополити Натанаил Охридски, Мелетий Софийски и Кирил Скопски и архимандритите Василий Михайлов, Методий Кусев, Антим Кънчев, Максим Пелов и йеродякон Иларион Пенчев в избора за софийски митрополит, на който печели архимандрит Василий. Два дни след хиротонията му, обаче, под давление на Григорий Доростолски и Червенски новият митрополит отказва да приеме катедрата и престолът в София остава вакантен. По настояване на министър-председателя Стефан Стамболов и по решение на Софийския епархийски духовен съвет на 26 януари 1892 година в София е свикан избирателен събор, на който духовните избиратели избрат с тайно гласуване епископ Партений Велички с 31 гласа и йеромонах Харалампий с 18 гласа. На 12 февруари 1892 г. в Екзархийския дом в Цариград временният Свети синод, в състав екзарх Йосиф I Български и митрополитите Доситей Самоковски и Константин Врачански се съобразява с избирателите и избира Партений Велички и той е канонически провъзгласен за софийски митрополит в екзархийския параклис „Свети Йоан Рилски“.[1]

На 14 юни 1907 г. умира митрополит Доситей Самоковски и съгласно решенията на Първия църковно-народен събор Самоковската епархия е закрита и от 1 януари 1908 г. е слята със Софийската, като така диоцезът на митрополит Партений се увеличава значително. Митрополит Партений е член на Светия синод от края на 1900 до 1904 година и от 1909 година до смъртта си. През 1915 година след смъртта на екзарх Йосиф I става по старшинство синодален наместник-председател.[1]

Като епархийски архиерей митрополит Пар­тений изисква високо ниво на просветеност от своите свещенослужители и е инициатор за строителството и възобновяването на множество храмове.[2] През 1898 – 1902 г. митрополит Партений прави коренно преустройство на катедралния храм, поверено на архитект Никола Лазаров. На 20 януари 1903 г. освещава и новата сграда на Софийската духовна семинария.[1] Партений е известен с голямата си щедрост и добро сърце като създава и организира редица благотворителни организации в диоцеза на епархията, чрез които помага на своите нуждаещи се епархиоти.[2]

Почива на 20 юни 1918 година в град София и е погребан от северната страна до олтара в катедралата „Света Неделя“.[1]

Бележки редактиране

  1. а б в г д Темелски, Христо. Кратък преглед на историята на Софийска митрополия // Българска православна църква – Българска патриаршия. Архивиран от оригинала на 2014-12-30. Посетен на 20 юни 2017.
  2. а б в г д е ж Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Princeps, 2003. ISBN 9548067757. с. 249.
Серафим велички епископ
(септември 1875 – 26 януари 1892)
Методий
? управляващ Пловдивската епархия
(1886 – 24 март 1891)
Натанаил
Натанаил Охридски
(управляващ)
управляващ Ловчанската епархия
(24 март 1891 – 26 януари 1892)
Антим Брегалнишки
(управляващ)
Мелетий софийски митрополит
(12 февруари 1892 – 20 юни 1918)
Стефан