Партизански отряд „Христо Ботев“
Партизански отряд „Христо Ботев“ е подразделение на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941-1944). Действа в района на Източна Средна гора.
История
редактиранеПървите партизански групи в Средногорието се създават през 1941 г. На 4 ноември се формира Чехларската чета, а на 5 ноември Карловската чета.[1]
На 14 юли 1942 г. в местността „Хайдук конак“ край село Чехларе се обединяват в отряд „Христо Ботев“. Командир на отряда е Иван Самунов, помощник-командир Кольо Кичуков, Сребро Бабаков и Дечо Бутев. [2] Овладява фабрика в град Карлово произвеждаща колбаси за Вермахта и с. Бабек. Води престрелка при с. Славянин.
От 21 юни 1943 г. командир на отряда е Дечо Бутев, политкомисар Кою Коев. Отряда се прегрупира в пет чети.[3] Провежда наказателни и снабдителни акции в с. Пъдарско, с. Брезово, с. Александрово, с. Върбен, с. Винарово, мандрата на връх „Хайдут“, с. Трилистник, с. Стрелци, с. Чехларе, с. Богдан и др.[4] От 3 октомври 1943 г. командир е Стою Неделчев-Чочоолу. На 27 октомври 1943 г. правителствените части започват блокада на Средногорието, вследствие на която тежки загуби понасят ятаците. Едновременно отряда се масовизира и достига 600 партизани (най-голямата партизанска единица в България през 1943 г.). Разгромява полицейски подразделения при с. Малко Дряново и с. Бабек. Провежда тройните акции с. Калояново-с. Голям дол-с. Брезово и с. Спасово-с. Малко Шивачево-с. Яздач и много други. [5]
През зимната правителствена офанзива отряда губи 80 бойци от I- а и III- а дружина (убити, ранени и пленени).[6] От декември 1943 г. командир е Сребро Бабаков. Води бой с армейски подразделения при с. Долно Ново село.
През пролетта на 1944 г. отряда се прегрупира и активизира дейността си. Извършва многобройни бойни акции: с. Тюркмен, с. Меричлери, с. Калековец, с. Стряма. Води бой с полицейски подразделения при местността „Зюмбюлюка“. Провежда четворната акция с. Горно Черковище-гара Калояново- с. Бабек- с. Дрангово и др. [7]
На 15 юли 1944 г. отряда се масовизира и прераства в Първа средногорска бригада „Христо Ботев“.[8]
Боен марш
редактиранеБойният марш на отряда е написан от Кою Коев — Боцман по мелодия на руска партизанска песен.
„ | По долини и рътлини по средногорски върхове |
“ |
Команден състав
редактиранеОтряд „Христо Ботев“ | |||||
---|---|---|---|---|---|
Позиция | Име | Период | |||
Командири | Иван Колев Самунев (Въжаров) | 14 юли 1942 г. – 22 юли 1943 г. | |||
Дечо Петров Бутев (Щокман) | 22 юли 1943 г. – 3 октомври 1943 г. | ||||
Стою Неделчев (Чочоолу) | 3 октомври 1943 г. – 15 юли 1944 г. | ||||
Политкомисари | Колю Атанасов Кичуков (Зоню) | 14 юли 1942 г. – 7 април 1943 г. | |||
Кою Стоянов Коев (Боцмана) | 22 юли 1943 г. – май 1944 г. | ||||
Никола Димитров Балканджиев (Полски) | 6 май 1944 г. – 15 юли 1944 г. | ||||
Помощник-командири | Тодор Денев Брънков (Карата) | 22 юли 1943 г. – не заел длъжност | |||
Сребрю Иванов Бабаков (Морозов) | 29 юли 1943 г. – 15 юли 1944 г. | ||||
Началник-щаб | Христо Георгиев Каламов (Бранислав) | май 1944 г. – 15 юли 1944 г. | |||
??? | Коста Ламбрев Динев (Камен) | април 1944 г. – 15 юли 1944 г. | |||
Интендант | Иван Нанев Иванов (Бако) | юли 1943 г. – 15 юни 1944 г. | |||
Пълномощник на БРП | Слави Стойков Чакъров | 14 юли 1942 г. | |||
Пълномощник на РМС | Гено Стойков Генов | 14 юли 1942 г. – 15 юни 1944 г. | |||
Чети към отряд „Христо Ботев“ | |||||
Ръжевоконарска чета | |||||
Командир | Таню Караджов (Любен) | 15 ноември 1942 г. – 15 май 1943 г. | |||
Политкомисар | Колю Гетов | 15 ноември 1942 г. – 15 май 1943 г. | |||
Стрямска чета | |||||
Командир | Запрян Иванов Кичуков (Левски) | февруари 1943 г. – 23 юли 1943 г. | |||
Политкомисар | Димитър Тодоров Кривчев (Македонски) | февруари 1943 г. – 20 юни 1943 г. | |||
Беговска чета | |||||
Командир | Янко Тодоров Дамбулев (Дойчин) | февруари 1943 г. – 9 септември 1944 г. | |||
Политкомисар | Михаил Денков Панев (Камен) | февруари 1943 г. – 9 септември 1944 г. | |||
Пъдарска чета | |||||
Командир | Георги Апостолов (Македонски) | ||||
Дружини и чети към отряд „Христо Ботев“ Период 3 октомври 1943 г. до 15 юли 1944 г. | |||||
Първа дружина | |||||
Командир | Тошо Атанасов Танев (Тимошкин) | 15 октомври 1943 г. – 15 юли 1944 г. | |||
Политкомисар | Христо Банов Пеев (Ачкурин) | 3 октомври 1943 г. – 15 юли 1944 г. | |||
Чети към първа дружина | |||||
Първа чета | |||||
Командир | Пеню Стоилов Авуски (Графа) | 22 юли 1943 г. – 15 юли 1944 г. | |||
Втора чета | |||||
Командир | Петко К. Петков (Черкеза, Стако) | 3 октомври 1943 г. – 15 юли 1944 г. | |||
Трета чета | |||||
Командир | Тодор Денев Нанев (Карата) | 3 октомври 1943 г. – 15 ноември 1943 г. | |||
Четвърта чета | |||||
Командир | Кирил Милчев Димитров (Дибенко) | 3 октомври 1943 г. – 15 ноември 1943 г. | |||
Политкомисар | Сребрю Желев Мавров | 15 ноември 1943 г. – 20 декември 1943 г. | |||
Пета чета | |||||
Командир | Атанас Стоилов Вранчев (Кренкел, Доктора) | май 1943 г. – 23 септември 1943 г. или 3 ноември 1943 г. | |||
Интендантска чета | |||||
Командир | Сребрю Колев Стойновски (Цветан, Дойчин) | 15 ноември 1943 г. – 22 юни 1944 г. |
Източници
редактиране- ↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 212-213
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 277
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 42
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 42
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 104
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 101
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 121
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 174