Отваря главното меню

Долнопасарелският манастир „Св. св. Петър и Павел“ е православен манастир в България.[1]

Долнопасарелски манастир
„Свети апостоли Петър и Павел“
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Долни Пасарел
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Софийска
Архиерейско наместничество Софийско
Време на изграждане XIX век
Съвременен статут недействащ
Долнопасарелски манастир
„Свети апостоли Петър и Павел“
в Общомедия

Съдържание

МестоположениеРедактиране

Намира на около 5 километра югоизточно от село Пасарел по старото шосе за град Самоков в красива местност на левия бряг на река Искър под връх Калето.[1]

ИсторияРедактиране

Вероятно възниква първоначално като параклис през XV век, а впоследствие се развива като малък манастир. През XIX век е построена запазената до днес църква украсена с великолепни стенописи от самоковски и дебърски майстори.[1]

АрхитектураРедактиране

Манастирската църква датира от втората половина на XIX век. Тя е малка, еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с размери 7 x 15 метра. Построена е от камък покрит с варосан керпич.[1]

СтенописиРедактиране

 
Стенопис на Свети Йоан Кръстител в Долнопасарелския манастир.
 
Стенопис на Богородица Ширшая небес, Христо Илиев
 
Ктиторският портрет на игумен Васил Иванов

Първоначално в църквата работи самоковския художник Христо Илиев. Негово дело са стенописите в апсидното пространство от 1878 година, изобразяващи Богородица Ширшая небес и четиримата църковни отци литургисти.

През 1880 година свода и останалата част от църквата са изцяло покрити с прекрасни стенописи дело на братята Михаил и Христо Благоеви от село Тресонче, Дебърско. Над входната врата на църквата в нишата имало запазен отчасти надпис, който казва „из рука... Ристо Благоеви из Дебър от село Тресанче“.[2] Втори надпис над вратата отвън дава датата 15 юни 1880 година.[3]

Тяхната живопис поразява с яркостта и свежестта на колорита и експресивността на рисунъка.[3] На западната стена е и портретът на ктитора игумен Васил Иванов от Сопот, в почти цял ръст, монашеско облекло, коленичил с ръце скръстени на гърдите и наведена глава. В ръката си тя държи разгърнат свитък с текст „Тебе молимся Владичицу сохрани манастиръ и народъ“.[3] Позата на ктитора е уникална за българската религиозна живопис. Върху източната стена са представени светците Стефан и Роман Сладкопеец. Над тях от двете страни на олтара е сцената Благовещение, а най-горе в люнета е изобразен Св. Дух. Върху зенита на свода в четири кръгли медальона са поместени образите на Бог Саваот, Христос Вседържател, Новозаветна тройца и Йоан Кръстител. Върху стените е поместен регистъра на светците в цял ръст, а над тях върху раменете са свода са изобразени сцени от живота на Христос. Силно впечатление прави сцената Рождество Христово. Сцената Успение Богородично е на обичайното за нея място върху западната стена на църквата над входа.[1]

Стенописи от Долнопасарелския манастир, 1880 г.

БележкиРедактиране

  1. а б в г д За манастира. // Долнопасарелски манастир. Посетен на 31 март 2015.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 198.
  3. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 199.