Паскал Грусе

френски журналист, политик, преводач и писател

Паскал Грусе (на френски: Paschal Grousset) е френски журналист, политик, преводач и писател на произведения в жанра приключенски роман, научна фантастика и детска литература. Пише под псевдонимите Андре Лори (на френски: André Laurie), Доктор Флавий (Docteur Flavius), Филип Дарил (Philippe Daryl), Леополд Вирей (Léopold Virey) и Тибърс Морей (Tiburce Moray).

Паскал Грусе
Псевдоним Андре Лори,
Филип Дарил,
Леополд Вирей,
Доктор Флавий,
Тибърс Морей
Роден 7 април 1844 г.
Починал 9 април 1909 г. (65 г.)
Професия писател, журналист, преводач, политик
Националност  Франция
Активен период 1877 – 1909
Жанр приключенски роман, научна фантастика, исторически роман, детска литература
Подпис Signature Paschal Grousset - T12p267.png
Паскал Грусе в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Жан-Франсоа Паскал Грусе е роден на 7 април 1844 г. в Корте, Корсика, Франция. Живее известно време в Гризол, село в Тарн е Гарон, откъдето е семейството му. След следното си образование получава бакалавърска степен в Лицей „Карл Велики“ в Париж. След това учи медицина в продължение на 4 години.

През 1865 г. се отказва от медицината и се насочва към журналистиката пишейки статии под псевдонима Филип Дарил. През 1869 г. започва да работи за седмичния вестник „La Marseillaise“, като пише прореволюционни статии. В резултат на кавга с принц Пиер-Наполеон Бонапарт (братовчед на Наполеон III) през 1870 г. е убит журналиста Виктор Ноар, за което Пиер-Наполеон е съден. По-късно същата година Грусе е осъден на шест месеца лишаване от свобода за обида на императора по време на процеса.

Участва във войната от 1870 г. По времето на [Парижката комуна]] започва кариера като политик. На 26 март 1871 г. е избран за член на нейния Изпълнителен комитет и делегат по външните работи. След падането на Комуната е арестуван и през 1872 г. е депортиран в Нова Каледония. Успява да избяга с още няколко души (увековечено в картината на Едуар Мане, „Бягството от Рошфор“). Живее в Сидни, Сан Франциско, Ню Йорк и Лондон, като се препитава с преподаване на френски език.

Завръща се във Франция след амнистията през 1880 г., като се занимава с литература и физическа култура, но в крайна сметка се завръща в политиката и през 1893 г. става заместник-социалист за 12-и район на Париж. Приема закон за разделяне на църквата и държавата през 1905 г., съдейства за елетрификацията на парижките музеи.

Подобно на Жул Верн, той е откритие на издателя Пиер-Жул Хетцел. Създава ръкописите на романите „Les Cinq Cent Millions de la Begum“ (Петстотин милиона за Бегум), „L'Étoile du Sud“ (Южната звезда) и „Корабокрушенецът от "Цинтия”, които са преработени от Жул Верн.

Автор е на множество приключенски и фантастични романи – „Наследника на Робинзон Крузо“ (1884), „Le Capitaine Trafalgar“ (1886), „Les Exilés de la Terre“ (1887), „De New York à Brest en sept heures“ (1889), „Le secret du mage (1889), „Тайната на Мага“ (1890), „Le Rubis du grand Lama“ (1892), „Атлантида“ (1895), „Le Maître de l'abîme“ (1905) и „Spiridon le muet“ (1909).

Прави преводи на произведенията на Майн Рид – „Le Chef au bracelet d'or“, „La Terre-de-Feu“ и „Aventures de chasse et de voyage“, на Робърт Луи Стивънсън – „Островът на съкровищата“, и на Хенри Райдър Хагард – „Рудниците на цар Соломон“.

Паскал Грусе умира на 9 април 1909 г. в Париж, Франция.

ПроизведенияРедактиране

Като Андре ЛориРедактиране

  • Les Cinq Cent Millions de la Begum (1879) – с Жул Верн
  • La vie de collège en Angleterre (1881)
  • Mémoires d'un collégien (1882)
  • Une année de collège à Paris (1883)
  • L'Étoile du Sud (1884) – с Жул Верн
  • Histoire d'un Écolier Hanovrien (1884)
  • L'héritier de Robinson (1884)
    Наследника на Робинзонъ Крузо, изд. „Божинови“ (1928), прев. Леонид Паспалеев
  • Tito le florentin (1885)
  • L'Épave du „Cynthia“ (1885) – с Жул Верн
    Корабокрушенецът от „Цинтия“, изд.: „Отечество“, София (1988), прев. Любомир Павлов
  • Capitaine Trafalgar (1886)
  • Autour d'un lycée japonais (1886)
  • Le bachelier de Séville (1887)
  • Les Exilés de la terre (1888)
    • Le nain de Rhadamèh (1888)
    • Les naufragés de l'espace (1888)
  • Mémoires d'un Collégien russe (1889)
  • De New-York à Brest en sept heures (1889)
  • Le secret du mage (1889)
    Тайната на Мага, изд. „Цвят“ (1921), прев. Цанко Добруджалиев
  • Axel Ebersen, le gradué d'Upsala (1891)
  • Le Rubis du Grand Lama (1892)
  • Un Roman dans la Planète Mars in La revue illustré (1895)
  • Atlantis (1895)
    Атлантида, изд. „Бъзайтов“ (1909), прев. Янко Кочев, изд. „Цвят“ (1921), прев. Георги Михайлов
  • L'écolier d'Athènes (1896)
  • Gérard et Colette (1897)
  • L'oncle de Chicago, mœurs scolaire en Amérique (1898)
  • Le Filon de Gérard (1900)
  • Colette en Rhodésie (1901)
  • À travers l'université de l'Orient. Le tours du monde d'un bachelier (1901)
  • Le secret du volcan in Le Globe-Trotter (1902 – 1903)
  • L'escholier de la Sorbonne (1903)
  • Le toit du monde, aventure sur l'Himalaya (1902 – 1904)
  • Le Géant de l'Azur (1904)
  • Le maître de l'abîme (1905)
  • Un semestre en Suisse (1905)
  • L'obus invisible (1905)
  • Paris à Tombouctou (1905)
  • Spiridon le Muet (1906 – 1907)

Като Леополд ВирейРедактиране

  • Madame de Léojac (1869)

Като Тибърс МорейРедактиране

  • Un ménage royal (1882)
  • Wassili Samarin (1882 – 1883)

Като Паскал ГрусеРедактиране

  • Le Rêve d'un Irréconciliable (1869)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Paschal Grousset“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.