Отваря главното меню
Паскал Паскалев
български адвокат
Паскал Паскалев 
Портретна снимка на Паскал Паскалев
Роден:
Починал:
Снимка на паметната плоча, монтирана на Часовниковата кула в Габрово със снимки на Паскал Паскалев и Иван Гладнев, загинали на 16 април 1925 г. при атентата в Софийската катедрала „Св. Неделя“.

Паскал Паскалев е български адвокат и кмет на София.[1]

БиографияРедактиране

Роден е през 1875 г. в Габрово . Завършва Априловската гимназия в родния си град. Следва право в Париж и Монпелие. Работи като адвокат в София. С укази на цар Фердинанд I в периода 1897-1900 г. е назначаван на работа в окръжните съдилища в Търново, Видин, Плевен, Стара Загора, Пловдив и Лом. Член на Демократическата партия и многократно е избиран за окръжен и общински съветник В Търновския и Габровския регион. Депутат в Народното събрание от 1907 г. Участва в организирането и развитието на кооперативното движение. По време на търновските събития от 1922 г. е малтретиран от земеделци в Стара Загора и едва се спасява от смъртта. След преврата на 9 юни 1923 г. е избран за общински съветник в София.[2] От 14 юли 1924 г.[3] до 16 април 1925 г. е кмет на София. Помощник-кметове са Никола Фтичев, Иван Дечев и Георги Маджаров.[4] По време на мандата му са взети решенията за отпускане на общински места за жилищни кооперации[5], отпуснато е място до игрището на „Левски“ за построяване на стадион „Юнак“ и за 15-годишно ползване от ФК`13[6], одобрен е проектът за водоснабдяване на София от Бистрица и Рила, чрез рилския водопровод[7], постройка на дървен мост над Владайска река[8]. Направени са търгове за постройка на подземни тоалетни[9], цветарник в Борисовата градина[10], ремонт на трамвайно депо[11], банята и дезинфекционната станция[12], градските хали[13], Боянската юзина[14]. Вземат се решения и започва работата по разширяване на трамвайната мрежа и удължаване на линиите към "Захарна фабрика" и Военното училище. Предприети са мерки за подобряване работата на пожарната команда с нововъведения в организацията и закупуване на автомобилни пожарни помпи и коли цистерни. Приети са специални поемни условия за събиране на общински доход от кръвнина.[15] През 1924 г. се провежда голяма кампания за преименуване на над 500 булеварда и улици. През мандата му са определени места за изграждането на 19 нови училища и са отпуснати 200 000 лева на читалище "Алеко Константинов" за нова сграда.

Паскал Паскалев загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г.[1]

След смъртта му е наименувана улица в София на негово име[16], по-късно булевард, преименуван на „Христо Смирненски“. От 1990 г. улици в Банкя и във Вилна зона "Киноцентър" са именувани на него.[1] Паскал Паскалев е сред благодетелите на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово.[17]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Василев, Йордан. Видни българи, убити от българи: Гео Милев е осъден заради поемата „Септември“. // в. „Труд“, 01.06.2015. Посетен на 09.10.2015. (на български)
  2. Мирков, Александър. Столичната община (1918-1925). София, ИК "Гутенберг", 2019. ISBN 978-619-176-139-5. с. 138-168.
  3. ДА-София, Ф. 1К, оп. 2, а.е. 1767, л. 1-67
  4. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 1
  5. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 91-93, 269-272
  6. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 378
  7. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 115, 119-122
  8. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 313-315
  9. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 142-143
  10. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 225-226
  11. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 134-137
  12. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 138-141
  13. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 155-158
  14. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 290-291
  15. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 204-206
  16. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 777, л. 75
  17. Благодетели. // Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, Габрово. Посетен на 09.10.2015. (на български)