Паспалово (също и Паспалево и Паспала; на турски: Armutveren, Армутверен) е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград (Къркларели), Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2018 г. населението на селото е 110 души.[1]

Паспалово
Armutveren
село
Изглед към селото през май 2009 г.
Изглед към селото през май 2009 г.
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Околия Малък Самоков
Надм. височина 331 m
Население 110 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.)
Пощенски код 39500
Телефонен код (+90) 288
МПС код 39
Часова зона FET (UTC+3)

ГеографияРедактиране

Селото се намира в историко–географската област Източна Тракия, разположено в северните склонове на Странджа, в непосредствена близост до българо-турската граница, на левия бряг на Резовската река (Паспалдереси). От вилаетския център Лозенград (Къркларели) е отдалечено на 45 километра в североизточна посока, а от околийския Малък Самоков (Демиркьой) на 30 в северозападна.

ИсторияРедактиране

През 19 век Паспалово е българско село в Малкотърновска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Паспалево (Paspalevo) е село в Бунархисарска каза със 100 домакинства и 485 жители българи.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 84 екзархийски български семейства или 357 души.[3]

На 6 август 1903 г. в сражение при селото с османски потери е убит войводата Георги Кондолов. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Паспалово силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а населението е избягало[4]. От селото след Преображенското въстание се изселват много българи.

По време на Балканската война 4 души от Паспалово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Българското население на Паспалово се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1997 година в селото има 209 жители, а в 2000 - 224. Те са наследници на помаци от село Михалково, Девинско, преселили се тук след Балканските войни, които още съхраняват своя език.[6]

ЛичностиРедактиране

Родени в Паспалово
  •   Велико Матов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина, загинал на 1 юли 1913 година[7]
  •   Вълкан Киров (Вълчан, 1887 – 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен, починал от рани на 1 юли 1913 година[8]
  •   Вълчо Тамахкяров (? – 1903), малкотърновски селски войвода на ВМОРО
  •   Дядо Георги, деец на ВМОРО, четник[9]
  •   Желю Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[10]
  •   Иван Тамахкяров (? – ?), четник на ВМОРО
  •   Костадин Петров (Константин, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 13 кукушка дружина[11]
  •   Тодор Панчалиев (1880 - 1916), сподвижник на Георги Кондолов, участник в двете Балкански и Първата световна война.
  •   Желязко Николов (1857 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 11 серска дружина[12]

БележкиРедактиране

  1. „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“. // trakyanet.com. Посетен на 26 декември 2019. (на турски)
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 869.
  6. "Осман Нури Ефенди - Големият помак на българите", Тодор Балкански, ИК "Знак’94", Велико Търново, 1997
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 432.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 346.
  9. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДАА, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 561.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 503.

Външни препраткиРедактиране