Паспорт на животно се нарича документът, който се издава от компетентен орган на дадена държава за конкретно животно и се предоставя на собственика му за съхранение и ползване при продажба. Паспортът е средство за определяне на произхода на животните и гарантиране на неговото здравословно състояние. Изготвянето на ветеринарномедицински паспорт се регламентира с различни нормативни документи при различните видове. Не на всички видове животни се издава такъв паспорт. Видовете животни, на които се издава паспорт са: едри преживни животни (говеда и биволи), еднокопитни (коне, магарета, техни кръстоски и диви еднокопитни), домашни любимци (кучета, котки, фретки) и цирковите животни.

Всяко животно, което се придвижва, се придружава със своя паспорт и се носи от стопанина му или превозвача. Всеки собственик на животно, който го е придобил, попълва незабавно данните си в паспорта. Паспортът придружава животното до кланица и на входа ѝ се проверява от ветеринарен лекар. При смърт на животно паспорта се предава на шофьора на екарисажната кола и придружава трупа му до постъпването му в екарисаж.

Паспорт на едро преживно животно (ЕПЖ) редактиране

Паспорт на ЕПЖ се издава във всички страни на ЕС и това е регламентирано от Европейската комисия с Регламент 911/2006.[1] България също спазва това изискване. Още преди да стане член на съюза тя е въвела издаването на ветеринарномедицински паспорт на всички говеда и биволи. Това става през 1998 г. заедно със започване на процеса на идентификация на едрите преживни животни. В българското законодателство издаването на паспорт на ЕПЖ е регламентирано в Наредба № 61.[2] Съгласно нея изискванията за паспорта е да съдържа следната информация:

  • вида ЕПЖ, за коѝто се издава паспортът;
  • трите имена, постоянен адрес и ЕГН на собственика на ЕПЖ за физическо лице и наименование, адрес на управление, код по БУЛСТАТ за юридическо лице и едноличен търговец;
  • регистрационен номер на животновъдния обект и регистрационен номер на животновъдния обект, в който ЕПЖ е родено;
  • регистрационни номера на всички животновъдни обекти, в които е пребивавало ЕПЖ, както и датите на всяка смяна на обекта;
  • номер на ушната марка на животното;
  • номер на ушната марка на майката или при внасяне от трета страна и обмен между страни членки на ЕС – номера, с който ЕПЖ е внесено;
  • описание на животното:
    • име (ако има);
    • пол;
    • възраст;
    • цвят на косъма;
    • предназначение на животното (развъждане, угояване);
    • порода – при племенни животни;
  • произход на животното (приплод, покупка);
  • трите имена и печат на ветеринарния лекар, издал паспорта;
  • дата на издаване на паспорта;
  • ветеринарна служба издала паспорта;
  • здравословен статус на животното – теренни и лабораторни изследвания, наложени възбрани;
  • номер и баркод на паспорта;
  • номер на предишния паспорт;
  • подпис на собственика.

В България ЕПЖ притежават два вида паспорта. По-старият образец представлява книжка и се попълва на ръка от ветеринарния лекар поставил марката. Този образец се издава на говеда и биволи от 1998 г. родени до 11.03.2007 г. За телета родени след 12.03.2007 г. се издава паспорт нов образец. Той представлява синьо картонче и се издава от държавен ветеринарен лекар след въвеждане в информационната система за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти (ИСИЖРЖО). След въвеждане на данните на животните в базата данни се генерира паспорт в pdf-формат и се разпечатва. Паспортът се заверява от ветеринарен лекар и се връчва на стопанина на животното срещу подпис. В стария тип на паспорт се попълват данни за изследвания за туберкулоза и различни кръвни тестове. Вписват се данни от субклинично изследване за мастит и данни за застраховка на животните. При новите образци подобни графи липсват. Тук единствено се отрязява датата и резултата от теста за туберкулоза, бруцелоза и левкоза.

Паспорт на еднокопитно животно редактиране

Европейската комисия регламентира и паспортите на всички еднокопитни животни, техните кръстоски и дивите еднокопитни отглеждани в зоопаркове. Нормативният документ е Регламент 504/2008[3] и влиза в сила от. 1.07.2009 г. В него са посочени данните, които да съдържа паспорта. Той се попълва на ръка от лице на организация или сдружение, официално одобрени или признати от държавата членка и клон на международна организация или асоциация със седалище в държавата членка, която отглежда коне за състезания или надбягвания.

Паспортът трябва да съдържа следните данни за животното:

  • Раздели I и II – Идентификация
    • вид
    • пол
    • уникален доживотен номер (15 знака)
    • дата на раждане
    • описание на глава, тяло крайници
    • име и адрес на лицето, на което се издава документът
    • Контурна схема
  • Раздел III – Собственик – вписват се данните на собственика.
  • Раздел IV – Вписване на проверките на идентичността.
  • Раздели V и VI – Вписване на ваксинациите. В раздел V се вписват само ваксинациите за конска инфлуенца, а в раздел VI всички останали.
  • Раздел VII – Здравни лабораторни изследвания.
  • Раздел VIII – Валидност на документ за цели на движение.
  • Раздел IX – Прием на ветеринарни лекарствени продукти.

В България паспорти притежават всички спортни и племенни коне отглеждани от спортните клубове и племенни стопанства. Паспортът, който се използва за тях почти напълно се доближава до модела на паспорт влизащ в сила от 1 юли 2009 г. Той се издава от лица преминали курс на обучение за начина на попълването му. Курсовете се провеждат от „Българска федерация по конен спорт“.

Паспорт на домашен любимец редактиране

Паспортът на домашните любимци (животни компаньони) е регламентиран с Наредба №18 за здравните изисквания към животни компаньони при придвижването и транспортирането им с нетърговска цел.[4] Този модел се придържа към европейския модел на паспорт и е задължителен за всички домашни любимци от 1 януари 2007 г. До този момент в България не е имало унифициран образец, а за целта са използвани паспорти, разпространявани на пазара от фармацевтични фирми, произвеждащи ваксини за домашни любимци. Настоящият образец на паспорт се попълва от практикуващ ветеринарен лекар и съдържа следната информация:

  • Раздел I – Описват се пълните данни на собственика на животното компаньон.
  • Раздел II – Описание на животното – име, вид, пол, порода, дата на раждане.
  • Раздел III – Идентификация на животното. Описват се датата, мястото и номера на поставения микрочип.
  • Раздел IV – Ваксинации против бяс – Съгласно държавната профилактична програма тя се извършва задължително веднъж годишно.
  • Раздел V – Серологичен текст за бяс. Попълва се резултата от лабораторен тест от изследване на кръв за степента на изградения имунитет против бяс.
  • Раздел VI – Третирания срещу външни паразити.
  • Раздел VII – Третирания срещу ехинококоза.
  • Раздел VIII – Извършени ваксинации срещу други заболявания.
  • Раздел IX – Извършени клинични прегледи.
  • Раздел Х – Страница за легализация на животното при излизане извън страната.

Паспорт на циркови животни редактиране

Цирковите животни също трябва да притежават паспорт по образец определен от Регламент 1739/2005.[5] Съгласно регламента паспорт се издава на всички циркови животни. Цирковите кучета, котки, порове и еднокопитни имат паспорт по образците изброени по-горе и характерни за техния вид. По изключение се издава колективен паспорт за птици и гризачи в съответствие с посочения в регламента образец.

Данните които трябва да бъдат вписани в паспорта са следните:

  • Пълни данни за собственика на животното.
  • Описание и идентификация на животното
    • име, вид, порода, пол.
    • дата на раждане
    • цвят на козината (ако има)
    • особени белези
    • Индивидуален идентификационен номер (ако е практично). Тип (татуировка, микрочип, ушна маркировка, карта със снимка или рисунка и т.н). Местоположение на средството на идентификация.
  • История на ваксинациите
  • Подробности за лабораторни тестове
  • Лечения

Източници редактиране

Външни препратки редактиране