Пасха или Песах (на иврит: פֶּסַח‎) е еврейски празник, един от трите главни празника Шалош Регалим (наред с Шавуот и Сукот), на които, следвайки изискванията на Петокнижието, древните евреи са извършвали поклонничество в Йерусалимския храм.[1]

Отбелязване на Пасха в Палестина през 1938 година

Пасха се празнува на четиринадесетият ден от първият месец Нисан. Пасха е посветен на бягството на евреите от Египет и почитането на своя Бог като изкупител. По време на празника символично се преповтарят моменти от последната вечер преди бягството. Самото събиране около празничната трапеза се нарича Седер, следващите 5 дни се наричат „полупразници“. По времето на Втория храм всяка група поклонници първо отнасяла там жертвено животно, обикновено агне или яре, които след това се изпичали на открито и се ядели с безквасен хляб, докато се преразказва историята на изхода от Египет. След разрушаването на Храма в 70 година, жертви не се принасят, но се запазват ритуалните ястия, а в центъра на празника застава свързването на изкуплението на евреите при Изхода с постоянното и бъдещо изкупление на еврейския народ.[1]

В християнството празникът Пасха е трансформиран във Великден, когато се почита ролята на Исус Христос като изкупител и спасител на човечеството.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0. с. 155 – 161.

Външни препраткиРедактиране