Отваря главното меню

Патет Лао (на лаоски: ປະເທດລາວ; букв. – „Лаоска държава“) е комунистическо политическо движение и организация в Лаос, формирана в средата на 20 век. Групата в крайна сметка успява да поеме политическата власт през 1975 г. след лаоската гражданска война. Патет Лао е тясно свързана с виетнамските комунисти. По време на гражданската война тя е ефективно организирана, оборудвана и дори водена от народната армия на Виетнам. Те се борят срещу антикомунистическите сили във войната във Виетнам. Терминът става родово име за лаоските комунисти.

Патет Лао
ປະເທດລາວ
Flag of Laos.svg
Видове ВС
Ръководство
Щаб-квартира:Виентян
Личен състав
Финанси
История
Разпуснати:2 декември 1975 г.

Звания и отличия

ОрганизиранеРедактиране

Политическото движение на Патет Лао е наричано първо „Лаоска народна партия“ (1955 – 1972), а по-късно и „Лаоската народна революционна партия“ (1972 г.). Ключовите ръководители са принц Суфанувонг, Фуми Вонгвичит, Нуак Фумсаван и Кхамтай Сифандоне.

Политическото крило е наречено „Лаоски Патриотичен фронт“ и е в няколко коалиционни правителства, започвайки през 1956 г. През 1960-те и 1970-те години, Патет Лао се бори с правителството на Кралство Лаос, придобивайки контрол над северната и източната част на Лаос. Патет Лао печели властта в цялата страна до пролетта на 1975 г. През декември правителството пада и Народната революционна партия на Лаос формира ново правителство.

ИсторияРедактиране

Оригиналното ѝ име е забравено, но през 1950 г. е преименувана на „Патет Лао“, когато то е избрано от лаоските сили при Суфанувонг, които се присъединяват към бунта на Виетнам срещу колониалните френски власти в Индокитай по време на Първата война в Индокитай.

Суфанувонг, който прекарва седем години в Нха Транг, когато е на 16 години във Виетнам[1][2], се среща с Хо Ши Мин, оженил се за виетнамка във Виетнам и помолил Виет Мин да създаде партизанска сила.

През август 1950 г. Суфанувонг се присъединява към Виетнам в централата на север от Ханой, и става ръководител на Патет Лао, заедно с политическата си ръка, наречена „Нео Лао Исара“.[3] Патет Лао основава правителство на съпротивата с членове: Суфанувонг (министър-председател, министър на външните работи), Кайсоне Фомвихане (министър на отбраната), Нухак Фумсаван (министър на икономиката), Фуми Вонгвихит (вицепремиер, министър на вътрешните работи), Сук Вонсак, Ситън Комадам и Файданг Лоблияо. Това е опит да се даде фалшив фронт на властта на комунистическото движение в Лаос, като се твърди, че представлява единно непартийно усилие. Двама от най-важните му основатели са членове на Комунистическата Индокитайска партия, която се застъпва за свалянето на монархията, както и за експулсирането на французите.

През 1953 г. бойци на Патет Лао участват в нахлуването на Лаос от Виетнам, водена от силите на Виет Мин. Те създават правителство в провинция Хуфан в североизточен Лаос. Комунистите започват да нахлуват в центъра на Лаос с подкрепата на Виет Мин и избухва гражданска война. Патет Лао бързо завзема значителни части от страната.

Споразуменията от Женевската конференция от 1954 г. изискват изтеглянето на чужди сили и позволяват на Патет Лао да се утвърди като режим в двете северни провинции на Лаос. Вит Мин и Северен Виетнам, независимо от споразумението, никога не се оттеглят от граничните райони на Лаос, а Патет Лао продължава да функционира почти като клон на Виетнам. Два месеца след конференцията Виет Мин-Северен Виетнам, се формира група 100 със седалище в Бан Намео.

През 1956 г. тя е оформена като официална партия, „Лаоски Патриотичен фронт“ (Нео Лао Хак Сат). Нейната цел е да постави началото на комунистическата борба срещу капитализма и западния колониализъм и империализъм. Независимо от това, тя е подчинена на Комунистическата партия на Виетнам. Коалиционно правителство е създадено през 1957 г. между монархистите и комунистите, но се срива през 1959 г., което води до възобновяване на боевете.

До края на 1950-те години Северен Виетнам окупира райони в източен Лаос. Районът е използван като транзитен маршрут за бойци и доставки, предназначени за бунтовниците в Южен Виетнам. През септември 1959 г. Северен Виетнам формира Група 959 в Лаос с цел да изгради Патет Лао в по-голям враг срещу кралското правителство в Лаос. Група 959 открито предоставя, обучава и подкрепя Патет Лао.

1960-те и 1970-теРедактиране

През 1960-те години на 20 век има опити за споразумения за неутралност и коалиционно правителство, но тъй като Северен Виетнам няма намерение да се оттегли от Лаос, всички тези разговори са неефективни. Към средата на 1960-те години страната попада в провокативна война между про-американските и про-виетнамските военни групировки. През 1968 г. армията на Северен Виетнам започва индивидуално нахлуване в Лаос. Патет Лао са изтласкани настрани в конфликта и сведени до ролята на спомагателна сила за армията на Северен Виетнам. Неспособни да съчетаят тежкото съветско и китайско оръжие, освен числената сила на виетнамските сили, кралската лаоска армия излиза от конфликта след тежки загуби.

 
Бойци на Патет Лао във Виентян, Лаос, 1973 г.

Комунистическите сили се борят с армията на краля, американските нередовни сили, а тайландските доброволчески сили в Лаос печелят ефективен контрол в североизточната и източната част на страната. Самото правителство е безсилно. В Патет Лао са „задържани“ американски военнопленници по време и след войната във Виетнам (втора война в Индокитай).

Малко след като Парижките мирни споразумения приключват участието на САЩ във войната във Виетнам, Патет Лао и правителството на Лаос подписват споразумение за прекратяване на огъня през февруари 1973 г.[4] През декември 1974 г. са отговорни за убийството на Чарлс Дийн и Нийл Шарман.

Коалиционното правителство, предвидено в договора, продължава само две години. Патет Лао отказва да се разоръжи и Северновиетнамската армия не напуска страната. В края на май 1975 г. Патет Лао, с прякото съдействие на Северновиетнамската армия, започва да атакува правителствени казарми. С падането на Южновиетнамското правителство на 30 април 1975 г. и падането на камбоджанското правителство в ръцете на Червените кхмери на 17 април, некомунистическите елементи на националното правителство решават, че да позволят на Патет Лао да влезе във властта ще бъде по-добре, отколкото да ги накарат да я вземат със сила. На 23 август 1975 г. силите на Патет Лао влизат тихо в столицата Виентян.

На 2 декември 1975 г. Патет Лао категорично поема управлението, премахвайки монархията и създавайки Лаоска народнодемократична република. Малко след това подписват споразумение с Виетнам, което позволява на Виетнам да пренасочи част от своята армия в страната и да изпрати политически и икономически съветници в Лаос. След това Виетнам принуждава Лаос да съкрати всички останали икономически връзки с другите си съседи, включително Тайланд и Камбоджа.

След като Патет Лао поема страната през 1975 г., конфликтът продължава в изолирани региони. През 1977 г. комунистическият вестник пише, че партията ще преследва „американските сътрудници“ и техните семейства „до последния корен.“ С разпадането на Съветския съюз контролът върху Лаос от Виетнам изчезва в края на 1980-те години, а Патет Лао често се изтъква като общ термин, означаващ лаоския национализъм.

ИзточнициРедактиране

  1. Laos: The Pathet Lao Library of Congress Country Studies
  2. At War in the Shadow of Vietnam: U. S. Military Aid to the Royal Lao Government, 1955 – 1975. с. 7.
  3. At War in the Shadow of Vietnam: U. S. Military Aid to the Royal Lao Government, 1955 – 1975. с. 7, 142 – 143.
  4. Stalker, John N.. Laos. // The World Book Year Book 1974. Chicago, Field Enterprises Educational Corporation, 1974. ISBN 0-7166-0474-4. с. 375.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pathet Lao“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.