Патологично събирателство
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Патологичното събирателство, също силогомания или хординг (на английски: compulsive hoarding), срещано разговорно като меси синдром (messie syndrom) и синдром на Плюшкин, представлява вид натрапливо поведение.
Засегнатите не поддържат ред в собствения дом и не могат да организират ежедневните (домакински и др.) занимания, оценяват полезността на дадени предмети различно от мнозинството от незасегнатите хора. Може да става въпрос за трупане без ред на вестници, книги, храна, инструменти, опаковки, играчки, дрехи, резервни части и мн. др., които или се „набавят“ при всеки удобен случай или се запазват вместо да се изхвърлят. Някои събират само определен вид предмети, докато в екстремни случаи се събират всевъзможни предмети и нищо не се изхвърля, защото „може все някога да потрябва“.
Много от засегнатите водят привидно нормален живот, но затрупването на жилището с боклуци ограничава социалните им контакти и води до проблеми с роднините и близките.
Думата „messie“ е измислена от американската педагожка Сандра Фелтън (от англ. mess – мръсотия, безпорядък), самата страдаща от това заболяване, но не е толкова разпространена в англоговорещите страни, където се използва главно терминът compulsive hoarding („натрапчиво запасяване/складиране“). Понятието Messie обаче е добило разпространение в медиите, особено в западна Европа, където се излъчват предавания като „Raus aus dem Messie-Chaos“ (Kabel1) и „Das Messie Team“ (RTL2). Фелтън публикува книги, които се занимават със заболяването, като по този начин запознава голям брой читатели със своя проблем.
Симптоми
редактиране- Неподреденост, проблеми с хигиената (нечистоплътност, силна миризма и др.)
- Събиране на безполезни, износени и овехтели предмети, дрехи и др.
- Хронични проблеми с разпределянето на времето и спазването на срокове
- Неизпълняването (пропускане, отлагане) на нормални дейности (напр.: неотваряне на пощата дълго време)
- Ограничени социални контакти (причинени напр. от неподреденото жилище)
Засегнатите имат склонност към събиране и складиране на вещи, които нормалните хора биха счели за безполезни и ненужни. Те най-често не са способни да преценят правилно „реалната стойност“ на дадения предмет, дали той е важен или маловажен, дали е полезен или безполезен. Често осъзнават нерационалността на това което правят, но не са способни „да променят нещата“. В екстремни ситуации води до това, че голяма част от жилището е недостъпно. В някои случаи остават само тесни „пътечки“ между купчините, кашоните и чувалите пълни с вехтории. Крайния вариант на това разстройство, при който жилището става напълно необитаемо, е известно като Синдром на Диоген Освен това те често имат проблеми с различаването на по-важните от по-маловажните „ежедневни задачи“ и регулирането на действията си, за да постигнат целите, които са си поставили, както и с правилното разпределение на времето за постигане на тези цели. Подобно на ADHD, са разстроени т.нар. изпълнителни функции, за които отговаря челният дял на мозъчната кора.
Много от засегнатите се хвърлят с ентусиазъм в нови и нови задачи, за да установят накрая, че са неспособни да ги довършат докрай. Така голям брой заченати „предприятия“ остават недовършени и допринасят за все по-големия безпорядък в живота им. Много от тях се срамуват от безпорядъка, в който живеят, и страдат от това. Постепенната социална изолация, на която се подлагат доброволно, им пречи да разпознаят проблема и да се подложат на лечение. Сред други хора те може да не бият на очи и да имат вид на отворени, оптимистични, многостранни и изобретателни индивиди. Парадоксално, но понякога може да имат склонност към перфекционизъм.
Като критерии за разпознаване в DSM-5 са предложени
- неспособност на пациента да изхвърли/да се раздели с дадени предмети, без значение на тяхната „стойност“
- тези проблеми са причинени от силното желание да се „запазят“ предметите или силно „страдание“ при раздялата с тях
- посочените симптоми водят до натрупването на голям брой предмети, които правят част от жилищната площ необитаема, почистването на жилището става само от трети лица (роднини, чистачи)
- посочените симптоми влияят силно на социалните контакти, упражняването на професията на пациента и др.
- не е налице друго общо заболяване (напр. травма на мозъка)
- симптомите не са причинени единствено от Обсесивно-компулсивно разстройство, деменция, аутизъм и др.
Причини
редактиранеПричините може да са най-различни, по-долу са изброени само някои от тях.
Човек, който се сдобива с дадена вещ (напр. купена или подарена), свързва с нея приятни спомени, които не са за подценяване, и затова не желае да се раздели с нея при никакви обстоятелства. Синдромът може да е причинен от изживяна емоционална травма или нещастие, които са извадили пациента от равновесие.
Заболяването може да има връзка с различни психически разстройства, разстройство на емоционалната саморегулация и свързано с него разстройство на изпълнителните функции при Обсесивно-компулсивно разстройство, разстройство на личността или др.
Източници
редактиранеТази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Messie-Syndrom в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |