Патологията (на гръцки: pathos – „болест“ и logos – „учение“) е наука за болестите.

Корените на патологията, като наука, се губят далеч в Античността. В Древен Египет и Древна Гърция се извършват първите патологични анализи на човешки организъм.[1] Флорентинският физик Антонио Бенивиени прави първите аутопсии на човешки тела, за да разучи вероятни причини за човешка смърт. Немският физик Рудолф Вирхов, наричан още „Бащата на клетъчната патология", е един от най-добрите учени в тази област.[2]

Класификация

редактиране

Тя е съществена медицинска дисциплина, с много клонове и подразделения:

  • цитопатология – изучава същността на болестните изменения в клетките;
  • хистопатология – изучава същността на болестните изменения в тъканите;
  • патологична анатомия (патоанатомия) – изучава същността на болестните изменения в органите;
  • патологична физиология (патофизиология) – изучава същността на процесите, които протичат в болния организъм;
  • патологична генетика (патогенетика) – изучава същността на нарушенията, които настъпват при възпроизвеждането, предаването и реализирането на наследствената информация;
  • имунопатология – изучава същността на отклоненията от нормалната дейност на имунната система;
  • тератология;
  • и други.

Прилагателното „патологич|ен, -на, -но, -ни“ означава „болест|ен, -на, -но, -ни“. Например, учестеното дишане може да бъде физиологично (по време на висока физическа активност) и патологично (при пневмония, сърдечна недостатъчност и др.)

В специализираната медицинска литература, представката „пато-“ се използва за означаване на болестни отклонения.

Източници

редактиране
  1. History of Pathology // www.northamptongeneral.nhs.uk. (на английски)
  2. Professor Wendy Erber. History of Pathology (PDF) // www.meddent.uwa.edu.au. Архивиран от оригинала на 2018-04-04. (на английски)