Свети Андрей (Пицунда)

„Свети Андрей Първозвани“ е православна църква в Абхазия, Грузия, катедрала на грузинския патриарх, красив образец на средновековното византийско строителство. Това е голям кръстокуполен храм в центъра на град Пицунда в Абхазия, на територията на Държавния историко-архитектурен резерват „Велики Питиунт“. В миналото е седалище на абхазкия католикос, в него протичат изборите на католикосите и са ръкополагани епископите. По време на СССР е преустроен в концертна зала, каквито функции има и до днес.

„Свети Андрей“ ბიჭვინთის ტაძარი
Катедралата през 2014 г.
Местоположение
Вид на храма	православна катедрала
Страна	Абхазия
Населено място	Пицунда
Религия	Грузинска православна църква
Тип на сградата	кръстокуполна, трикорабна, триапсидна базилика
Архитектурен стил	византийски
Изграждане	10 век
Статут	концертна зала
„Свети Андрей“ в Общомедия

План на катедралата

История

VІ век

Първият храм на това място е построен от император Юстиниан I и по някои данни това е станало след изграждането на катедралата „Света София“ в Константинопол. Според легендата по негова заповед тук е построен първият в Абхазия голям храм, в който през 6 век става масовото кръщение на абхазци. Преданието твърди, че храмът е построен по проект, подготвен за константинополската „Света София“, но останал неосъществен. Съпоставяйки датите се предполага, че храмът в Пицунда е построен между 537 и 565 г.

Х век

Сградата съществува в продължение близо на 500 години, но в края на 10 век върху основите ѝ е издигнат днешният храм такъв, какъвто е и в наши дни. Обикновено строежът на новата църква се приписва на грузинския цар Баграт III, който през 978 г. получава Абхазкото царство като наследство от майка си. Според други източници това е направено в началото на 10 век от някой от абхазките царе, най-вероятно Гиорги II, по време на когото са издигнати много нови сгради. Но постройките на този владетел са добре известни и винаги надеждно свързани с името му. За сградата на тази църква обаче, не се споменава никъде нищо. Затова се приема, че по-вероятната версия е, че тя да е изградена по времето на Баграт.

От момента на построявянето ѝ църквата става катедрален храм на абхазките католикоси. Тези му функции са запазени до 16 век, когато християнската култура в Абхазия е унищожена, а Пицунда се превръща в езическо селище. Понякога това развитие се свързва с появата край Черно море на турците, но те стъпват там чак през 1578 г. Завладяват за кратко Сухуми, а след това се появяват от време на време, като се интересуват само от този град и околностите му.

През езическата епоха с храма е свързано неочаквано произшествие – куполът му е ударен от мълния. Според езическите вярвания от онова време, всеки предмет, улучен от мълния автоматично се превръща в свещен. Така катедралата става място на поклонение от абхазките езичници.

ХVІІ – ХІХ век

През 17 и 18 век в Кавказ и по черноморското крайбрежие се появява Османската империя и Пицунда пада под османско владичество. Заради угрозата от турски нападения абхазките католикоси се местят в Гелатския манастир в Грузия и катедралата е изоставена. Появата на османците полага началото на упадъка на града и той почти изчезва от лицето на земята. Величественият пицундски храм запустява, частично е разрушен и разграбен, а стените и куполът обрастват с треви и храсти.

През 40-те години на 19 век, под ръководството на академик В.С. Норов започва възстановяването на Пицундския храм, по италиански образец и ценни фрески са замазани и боядисани в бяло. Реставрацията е завършена през 1869, а след година към катедралата е учреден Пицундският мъжки манастир. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година храмът е разграбен. От 1875 до Октомврийската революция катедралата функционира като храм на Новоатонския манастир.

През 19 век, заедно с Абхазия, Пицунда влиза в състава на Руската империя. Едва тогава, в средата на века, катедралата е ремонтирана и е осветена като „Успение Богородично“. Вероятно по същото време храмът е „русифициран“, като с мазилка се покриват всички стари фрески на известна височина. След това настъпва съветската епоха и катедралата е закрита окончателно.

Съветска власт

Интериор

След установяването на съветска власт през 1917 г. в катедралата е организиран барутен склад, а след това е преработен на стопански. По време на Втората световна война, през 1943 и началото на 1944 г. в него се разполага 248-и стрелкови полк.

През 1970 г. е решено храмът да бъде превърнат в концертна зала и в хода на строителните работи са замазани стенописи от 14 век. Други фрески са разрушени заедно с мазилката, в процеса на работата по подобрението на акустиката на помещението. Въпреки поредицата от разрушителни действия относително добре са съхранени изображението на Христос в купола, 7 фигури на ангели и изображения на шестокрили херувими. Някога сводът на купола е бил украсен с изображенията на всичките 12 апостола, но до нас са достигнали само 10 от тях и то частично. Над олтара частично са запазени по-ранни стенописи, предполагаемо от 12 век. В югозападната част на притвора е запазен стенописът от 15 век.

През 2006 г. на територията на храма археолозите разкопават фундамента и части от стените на патриаршеския дворец.

Архитектура

Храмът не прилича много на грузинските църкви от 10 век. В него са вложени прекалено много тухли, куполът му не е пирамидален и има три апсиди. Това е класически кръстокуполен, тринефен и триапсиден храм с височина 29 m, дължина 37 m и ширина 25 m. Дебелината на стените достига до 1,5 m.

Единствената му особеност е видът на зидарията. Първите два метра над земята са иззидани от камък, а нагоре следват редуващи се пластове от тухла и камък, като всеки по-горен каменен ред е по-тънък от предхождащия, докато в горната част на сградата каменният слой е съвсем тънък. От друга страна всеки по-горен тухлен ред е по-дебел от аналогичните под него. Заради тази особеност на фасадата храмът е лишен от всякаква външна украса, така популярна в онези времена.

Горната част на стените, вътрешните колони, барабанът и куполът са изградени изцяло от тухли с различен размер. На централната, олтарна апсида, между прозорците, е вложен дебел тухлен кръст. Вътре, в западната част на катедралата са изградени две гробници – на Андрей Първозвани и на Симон Кананит (Зелот). За това свидетелстват разположените под купола фрагменти от изображенията на двамата апостоли.

Съвременно състояние

Органът

От 1970 до 1975 г. сградата преживява поредния ремонт и е превърната в концертна зала. Олтарната част е преработена в сцена, на която е монтиран немски орган, изработен от потсдамската органна фабрика „Александър Шуке“. Той тежи 20 т., висок е 11 m и се състои от 4500 тръби, 59 регистъра, 3 мануали и педалиера. По време на концертите в храма се продават леки алкохолни напитки.

Всички вътрешни стени са измазани отново, но все пак част от стенописите са съхранени. В основното пространство са поставени плюшени кресла и въобще цялата атмосфера е на светски обект. На горното ниво в храма е предвидено доста просторно място за хор, до което се достига по каменно стълбище. Сега тази площ е запълнена с кресла и се ползва като балкон, откъдето се слушат концертите и органа.

Пицундският храм има удивителни акустични качества, благодарение на които звучението на няколко гласа създава илюзията за цял хор. В него ежегодно се провеждат фестивали и конкурси за органна музика, концерти на оперни певци и изпълнения на хоровата капела на Абхазия.

Звуковите вибрации влияят зле на интериора на храма. Под въздействието на мощните акустични вълни стенописите се рушат, цветовете избледняват и се размиват, а фреските се превръщат в безформени петна. Във връзка с това е подета инициатива за преместване на органа на друго място. На 29 юли 2014 президентът на Абхазия подписва разпореждане, с което натоварва Министерството на културата, съвместно с Държавното управление по охрана на историческото и културно наследство да проучат възможността органът да бъде пренесен от храма на друго, определено от тях място.

В наше време сградата е потънала в земята почти на един метър, което е особено видно във вътрешността ѝ. До храма е построена сграда, в която е организиран краеведчески музей, в който освен другото са изложени различни артефакти и образци от мозайки от катедралата. До оградата на резервата е организиран неголям парк. В него, както и из целия град пасят бездомни, изоставени коне.

• 
  Графика от 211 стр. на книгата „Народите на Кавказ и тяхната свобода борба срещу руснаците“ (1848)
• 
  Фреската на купола
• 
  Куполът
• 
  Останки от каменна стена и колони край катедралата
• 
  Страница от Четириевангелието от Пицунда (12 век), открито в катедралата през 1830
• 
  Страница от Четириевангелието от Пицунда (12 век), открито в катедралата през 1830

Външни препратки

• You Tube/ Пицунда. Храм с органом. Экскурсия.