Патриот на Украйна

Патриот на Украйна (на украински: Патріо́т Украї́ни) е паравоенна националистическа организация в Украйна.

Патриот на Украйна
Iдея Nації.svg
Втори конгрес на „Патриот на Украйна“, 12 април 2008 г.
Втори конгрес на „Патриот на Украйна“, 12 април 2008 г.
Информация
Тип паравоенна
Основана 2005 г.
Закрита 10 декември 2014 г.
Правно положение разформирована
Седалище Харков, Украйна
Ръководител Андрий Билецкий
Патриот на Украйна в Общомедия

Описвана със своите расистки и неонацистки политически убеждения.[1][2][3] Участва в насилия срещу малцинствата и техните политически опоненти. Лидер на „Патриот на Украйна“ е Андрий Билецкий. В интервю за LB.ua на 10 декември 2014 г. той обявява, че организацията спира дейността си поради войната в страната и се влива предимно в рамките на Азовския батальон.[4]

ИсторияРедактиране

Началото на „Патриот на Украйна“ може да се проследи до Лвов, където Асоциацията за подкрепа на въоръжените сили и Военноморските сили на Украйна (Товариство Сприяння Збройним силам та Військово-Морському флоту України "Патріот України") е регистрирана на 10 юни 1996 г. като гражданско сдружение, регистрационен номер 375.[5]

Първият конгрес на „Патриот на Украйна“ се провежда в Лвов на 12 декември 1999 г., където е официално приета от социал-националната партия на Украйна (СНПУ) като военизирано свое младежко крило. Във вечерта, около 1500 членове на СНПУ и „Патриот на Украйна“ организират факелно шествие в града. Първият лидер на организацията е Андрий Парубий, който създава дълготрайна традиция на факелни шествия. По това време той придобива национална известност в Украйна, след като е изправен на съд за предполагаемо нападение над комунистически демонстранти в Лвов на 7 ноември 1997 г. Основните телевизионни канали в Украйна излъчват кадри от сблъсъците с демонстрантите. Делото е отлагано и накрая Парубий е освободен поради изтичане на давност.

„Патриот на Украйна“ се влива в СНПУ на 14 февруари 2004 г., когато на IX-я си конгрес, партията приема ново име – Всеукраинско обединение „Свобода“, и избира Олех Тяхнибок като свой ръководител. С цел изграждане на парламентарен тип политическа организация с имидж на „партия на реда“, Свобода се отърсва от някой стари свои ценности, включително Волфсангел тип логото, което е заменено с националните цветове и ръка (три повдигнати пръсти).[6] Оригиналната „Патриот на Украйна“ също е изгонена, тъй като „Свобода“ иска да се хареса на по-широка маса от украинския електорат.[7] В крайна сметка, „Свобода“ все още е радикална националистическа партия.

ВъзстановяванеРедактиране

През 2005 г. започва процес на възстановяване на организацията в Харков, където „Патриот на Украйна“ отново е конституирана като независима политическа организация и впоследствие регистрирана от местните власти като гражданско сдружение на 17 януари 2006 г., регистрационен номер 1057.[8] Определя се като „революционно авангардно украинско социално-националистическо движение“. Организацията продължава да използва символът „Идея за нация“ (подобно на Волфсангел руната), която първоначално е използвана от СНПУ, като единствената разлика е цветът на монограмата. Монограмът се състои от комбинация от латинските букви „I“ и „N“.

През 2007 г. организацията официално приключва отношенията си със „Свобода“, пряк наследник на СНПУ.[9]

Все пак, въпреки разцеплението някои видни членове на „Свобода“, като например Андрий Илиенко, председател на Киевската структура на „Свобода“, продължават да се застъпват за социален-национализъм и идея на двете революции: национални и социални.[10][11]

През август 2011 г., трима привърженици на „Патриот на Украйна“ са арестувани и осъдени в т.нар Василкев случай.

В края на 2013 г., в началото на протеста евромайдан, „Патриот на Украйна“ създава „Десен сектор“, заедно с други крайно десни и националистически партии и групи.[12][13][14]

По време на евромайдана, бойци от организацията са активни участници в големите сблъсъци с полицията.

На 29 април 2014 г., „Патриот на Украйна“ заедно със „Спилна справа“ организират факелно шествие в Киев в памет на падналите герои от евромайдана.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Shekhovtsov, Anton. 17: From Para-Militarism to Radical Right-Wing Populism: The Rise of the Ukrainian Far-Right Party Svoboda. // Right-Wing Populism in Europe. Blumsbury Academic, 2013. ISBN 1780932456. с. 249–263. Посетен на 12 май 2014. At the same time, Nova Syla's Yuriy Zbitnyev is one of the leaders of the neo-Nazi group Social-National Assembly, an organization that is also close to the younger members of Svoboda, but Nova Syla itself, while remaining on the fringes of Ukrainian politics, is not much influenced by these relations.
  2. Brayman, Lolita. Ukrainian nationalists strive to shake off allegations of anti-Semitism. // Haaretz, 28 февруари 2014. Посетен на 12 май 2014. Some Pravy Sektor protesters on the Maidan sported yellow armbands with the wolf hook symbol revealing their specific political party affiliation—that of the Social National Assembly (SNA), a largely Kiev-based neo-Nazi organization. Other more openly anti-Semitic parties are White Hammer and C14, the neo-Nazi youth wing of the Svoboda party.
  3. Volodymyr Batchayev. 12. Protection against discrimination, racism and xenophobia. // ANNUAL HUMAN RIGHTS REPORTS / HUMAN RIGHTS IN UKRAINE, 2009-2010. Helsinki Human Rights Group. Посетен на 12 май 2014. On the public request, the authorities stopped the musical festival «Traditions of Spirit» near Kyiv, scheduled for June 26–27, 2010, under the aegis of the radical «Social Nationalist Assembly» with the goal to promulgate among the youth the ideas of neo-Nazi and chauvinism. During the festival, the performances of ultra-right musical bands were planned («Sokyra Peruna», «Seitar», «Nachtigall», «White Lions»), who in the lyrics of their songs openly approve and show in romantic light the skinhead movement, promote Hitlerist aesthetics, and encourage to harass national minorities.
  4. Shvets, Ye. Andriy Biletsky: Half of Azov speaks in Russian language. But they die and kill for Ukraine. LB.ua. 10 декември 2014
  5. Ivan Katchanovski (University of Ottawa). An Interview with Reuters Concerning Svoboda, the OUN-B, and other Far Right Organizations in Ukraine, Academia.edu, 4 март 2014.
  6. Андрющенко Е. С. Парамілітарні структури українського націоналістичного руху 90-х рр. ХХ ст. (Paramilitary structures of the Ukrainian nationalistic movements in the 1990s) / Е. С. Андрющенко // Наукові праці історичного факультету Запорізького національного університету: збірник / голов. ред. Ф. Г. Турченко. – Запоріжжя, 2011. – Вип. XXХ. – С. 42–51.
  7. David Stern. Svoboda: The rise of Ukraine's ultra-nationalists, BBC News, 25 декември 2012.
  8. Olszański, Tadeusz A.. Svoboda Party – The New Phenomenon on the Ukrainian Right-Wing Scene. // Centre for Eastern Studies (56). 4 юли 2011. с. 6. Посетен на 27 септември 2013.
  9. Заява Організації „Патріот України” про розрив стосунків з ВО „Свобода” (Announcement of the Patriot of Ukraine about break-up with VO Svoboda)]
  10. Андрій Іллєнко (Andriy Illienko). Соціал-націоналізм і революція (Social-nationalism and revolution), Українська правда, 2 березня 2011 (March 2, 2011).
  11. See: Social-nationalism and VO Svoboda in: "The Return of the Ukrainian Far Right: The Case of VO Svoboda," in Ruth Wodak and John E. Richardson (eds.) Analyzing Fascist Discourse: European Fascism in Talk and Text. London and New York: Routledge, 2013, 228-255.
  12. Groups at the sharp end of Ukraine unrest, BBC News (1 февруари 2014)
  13. Opposition in western Ukrainian region sets up self-defence units. // BBC, 10 февруари 2013. Посетен на 13 февруари 2014.
  14. Andrew E. Kramer. Front and Center in Ukraine Race, a Leader of the Far Right, The New York Times, March 11, 2014.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Patriot of Ukraine“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.