Патриша Нийл (на английски: Patricia Neal) е американска актриса.[1] Носителка е на Оскар и Златен глобус.

Патриша Нийл
Patricia Neal
американска актриса
Патриша Нийл (1952)
Патриша Нийл (1952)

Родена
Патси Луис Нийл
Починала

Религия Католическа църква
Националност  САЩ
Образование Северозападен университет
Професия актриса
Награди Оскар за най-добра женска роля
Актьорска кариера
Активност 1946 – 2010
Оскари Най-добра женска роля:
1963 „Хъд“
Награди Златен глобус най-добра телевизионна актриса:
1972 „Идване у дома: коледна история“
Награди на БАФТА най-добра актриса:
1963 „Хъд“
1965 „Пътят на злото“
Театрални награди награда „Тони“ (1947)
Семейство
Съпруг Роалд Дал
(1953 – 1983; развод)
Деца 5

Уебсайт
Патриша Нийл в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Патриша Нийл и Роалд Дал, фотография на Карл ван Вехтен (1954)

Започва кариерата си на Бродуей. Нейният филм дебют е през 1948 г. с „Джон обича Мери“. През 1949 г. по време на снимките на „The Fountainhead“ тя се влюбва лудо в една от водещите звезди по това време в Холивуд – Гари Купър. Той е на 46 години и женен, а тя само на 21. Неговата съпруга разбира за връзката и настоява за прекъсването ѝ. Междувременно Патриша забременява, но Гари я убеждава да направи аборт. Дълги години след това Патриша Нийл чувства вина за аборта. Връзката им е прекъсната едва когато дъщерята на Гари Купър обявява и заклеймява тяхната връзка публично.

По-късно се омъжва за Роалд Дал, виден английски писател. Раждат им се пет деца. Две от тях загиват трагично. През 1965 г., докато е бременна, тя изпада за три седмици в кома, а след това е парализирана в продължение на няколко месеца, но въпреки това успява да се върне в киното през 1968 г. и да продължи успешната си кариера. През 1981 г. е направен биографичен филм за нея, „Историята на Патриша Нийл“, като главната роля се играе от Гленда Джексън. През 1983 г. бракът ѝ приключва с развод след 30 години след като тя установява, че мъжът ѝ изневерява с най-добрата ѝ приятелка. През 1988 г. публикува автобиографичната книга „Такава каквато съм“ (As I Am). До смъртта си живее в Ню Йорк. Често изнася речи или участва в церемониите по връчване на наградите „Тони“. Тя е активистка против абортите и счита своя аборт за най-голямата грешка в живота си.

Умира от рак на белите дробове.

Избрана филмографияРедактиране

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1949 Изворът The Fountainhead Доминик Франкън Кинг Видор
1961 Закуска в Тифани Breakfast at Tiffany's Емили Юстас (Туи (2E)) Фейленсън Блейк Едуардс
1963 Хъд Hud Алма Браун Мартин Рит

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за