Пауза (музика)

Пауза в музиката се нарича периодът на мълчание или тишина, който разграничава отделните звукови периоди (особено между отделни части от произведението). Обозначава се в музикалната нотация със специални знаци.

При изпълнителското изкуство паузите имат точно фиксирана продължителност, неспазването на която би довела до разрушаване на ритъма, темпото и логичното развитие на музикалното произведение.

Паузите се записват на петолиние. За пръв път петолинието в днешния си вид е било използвано още през 11 век.

Ако целят състав трябва да прекъсне за известно време, тогава се използва така наречената генерал-пауза.

В крайна степен мълчанието е използвано в произведението на американския композитор на класическа постмодерна музика Джон Кейдж 4′33″, в което за изпълнителя са изписани само паузи.

Паузи според времетраенето

Така, както за всеки тон, звук или шум в музиката има писмен знак, наречен нота, така и за паузите има съответен знак, носещ същото название – пауза. Паузите и съответните им ноти, според своето времетраене, биват:

Нота	Пауза		Име на нотата и на паузата	Времетраене
	Знак	На петолинието
			Осморна	$8$
			Четворна	$4$
			Двойна	$2$
			Цяла	$1$
			Половина	${\frac {1}{2}}$
			Четвъртина	${\frac {1}{4}}$
			Осмина	${\frac {1}{8}}$
			Шестнадесетина	${\frac {1}{16}}$
			Тридесет и вторина	${\frac {1}{32}}$
			Шестдесет и четвъртина	${\frac {1}{64}}$
			Сто двадесет и осмина	${\frac {1}{128}}$
			Двеста петдесет и шестина	${\frac {1}{256}}$

Като най-кратката единична пауза се смята 256-на пауза, а като най-продължителна единична пауза – осморна пауза.

Удължаване на пауза

Последователните паузи могат да бъдат свързани с лигатура.

В повечето случаи, когато партията на някой глас или инструмент трябва да прекъсне, се използват няколко паузи или се изписва с числа колко броя тактове трябва да продължи паузата, а не само една доста продължителна.