Пауза в музиката се нарича периодът на мълчание или тишина, който разграничава отделните звукови периоди (особено между отделни части от произведението). Обозначава се в музикалната нотация със специални знаци.

При изпълнителското изкуство паузите имат точно фиксирана продължителност, неспазването на която би довела до разрушаване на ритъма, темпото и логичното развитие на музикалното произведение.

Паузите се записват на петолиние. За пръв път петолинието в днешния си вид е било използвано още през 11 век.

Ако целят състав трябва да прекъсне за известно време, тогава се използва така наречената генерал-пауза.

В крайна степен мълчанието е използвано в произведението на американския композитор на класическа постмодерна музика Джон Кейдж 4′33″, в което за изпълнителя са изписани само паузи.

Паузи според времетраенетоРедактиране

Така, както за всеки тон, звук или шум в музиката има писмен знак, наречен нота, така и за паузите има съответен знак, носещ същото название – пауза. Паузите и съответните им ноти, според своето времетраене, биват:

Нота Пауза Име на нотата и на паузата Времетраене
Знак На петолинието
    Осморна  
    Четворна  
    Двойна  
      Цяла  
      Половина  
      Четвъртина  
      Осмина  
      Шестнадесетина  
      Тридесет и вторина  
      Шестдесет и четвъртина  
      Сто двадесет и осмина  
      Двеста петдесет и шестина  

Като най-кратката единична пауза се смята 256-на пауза, а като най-продължителна единична пауза – осморна пауза.

Удължаване на паузаРедактиране

Последователните паузи могат да бъдат свързани с лигатура.

В повечето случаи, когато партията на някой глас или инструмент трябва да прекъсне, се използват няколко паузи или се изписва с числа колко броя тактове трябва да продължи паузата, а не само една доста продължителна.