Паул Хиндемит

германски композитор
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Хиндемит.

Паул Хиндемит (на немски: Paul Hindemith) е германски композитор, виолист, цигулар, преподавател, музикален теоретик и диригент.

Паул Хиндемит
Paul Hindemith
германски композитор
Paul Hindemith 1923.jpg
Паул Хиндемит през 1923 г.
Роден
Починал
Погребан Швейцария

Религия Лутеранство
Образование Консерватория на Хох
Професия композитор, виолист, цигулар, диригент и музикален педагог
Награди Мемориална награда „Хоуланд“ (1940)
Награда „Вихури Сибелиус“ (1955)
Награди Балзан (1963)
Музикална кариера
Псевдоним Паул Мерано
Стил класическа музика
Инструменти цигулка
Участник в Американска академия за изкуство и наука
Известни творби „Убиецът, надеждата на жените“ (1919)
„Хармонията на света“ (1956)
Семейство
Баща Рудолф Хиндемит
Майка Зофи Хиндемит
Съпруга Гертруд Ротенберг

Уебсайт www.hindemith.info
Паул Хиндемит в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Квартирата на Хиндемит през 1923–1927 в т.нар. Слонска крепостна кула във Франкфурт на Майн

Роден е на 16 ноември 1895 г. в Ханау, близо до Франкфурт, като най-голямото дете на художника и декоратор Робeрт Хиндемит от Долна Силезия и съпругата му Мари Хиндемит, родена Варнеке. Още като дете ходи на уроци по цигулка. Постъпва в Консерваторията на д-р Хох във Франкфурт, където учи цигулка при Адолф Ребнер, както и дирижиране и композиция при Арнолд Менделсон и Бернхард Секлес. Отначало се издържа, като свири на танцови забави и в музикално-комедийни формации. Става заместник ръководител на оркестъра на Франкфуртската опера през 1914 г. и е повишен в концертмайстор през 1916 г.[1] Свири втора цигулка в струнния квартет „Ребнер“ от 1914 г.

През септември 1917 г. е призован в Имперската германска армия и изпратен в полк в Елзас през януари 1918 г.[2] Там той е назначен да свири на бас барабан в оркестъра на полка, организира и струнен квартет. През май 1918 г. е дислоциран на фронта във Фландрия, където служи като караул.[2] След примирието се завръща във Франкфурт и квартета „Ребнер“.[2]

Към края на 30-те години Хиндемит прави няколко турнета из Америка като солист на виола и виола д'аморе.

Емигрира в Швейцария през 1938 г., включително защото съпругата му е с наполовина еврейски произход.[3]

Пристигайки в САЩ през 1940 г., той преподава предимно в Йейлския университет[4], където основава Yale Collegium Musicum.

Хиндемит става гражданин на САЩ през 1946 г., но се завръща в Европа през 1953 г., живее в Цюрих и преподава в университета там, докато се оттегля от преподавателска дейност през 1957 г.

Умира на 28 декември 1963 г. във Франкфурт на Майн.

ТворчествоРедактиране

Хиндемит е сред най-значимите германски композитори на своето време. Неговите ранни творби принадлежат на късния романтизъм, като по-късно прави експресионистични произведения в стила на ранния Арнолд Шьонберг, преди да развие контрапунктен стил през 20-те години на 20 век.

Музиката му е била описвана като неокласическа, но твърде различна от творбите на Игор Стравински, които са обозначавани с този термин, като притежава повече от контрапунктния език на Йохан Себастиан Бах, отколкото яснотата на Моцарт.

Автор е на множество инструментални, камерни и симфонични творби. Най-известните му произведения са програмните музикални картини „Матис – художникът“ и „Изкушението на свети Антоний“.

Отличия и наградиРедактиране

 
Звезда на Хиндемит на Виенската алея на славата

Почетни докторатиРедактиране

Основни творбиРедактиране

Произведения за оркестърРедактиране

  • Концерт за виолончело op. 3 (1916)
  • Седем Kammermusik, написани между 1921 и 1927 за малък оркестър и солисти
  • Концерт за оркестър op. 38 (1923)
  • Четири Konzertmusik:
    • Konzertmusik за филхармоничен оркестър op. 41 (1926)
    • Konzertmusik за виола и камерен оркестър op. 48 (1930)
    • Konzertmusik за пиано, медни духови инструменти и арфа op. 49 (1930)
    • Konzertmusik за оркестър от струнни и медни духови инструменти op. 50 (1931)
  • Симфония Матис – художникът (1934)
  • Der Schwanendreher, концерт за виола (1935)
  • Trauermusik за виола и струнен оркестър (1936)
  • Nobilissima Visione, ballet (1938)
  • Концерт за цигулка, 1939
  • Тема и вариации: четирите темперамента за струнен оркестър и пиано (1940)
  • Симфония в ми бемол (1940)
  • Концерт за виолончело nº 3 в сол (1940)
  • Симфонични метаморфози по теми на Карл Мария фон Вебер (1943)
  • Symphonia serena (1946)
  • Концерт за кларинет и оркестър (1947)
  • Концерт за рог и оркестър (1949)
  • Симфония Die Harmonie der Welt (1951)

Вокални творбиРедактиране

  • Das Marienleben по стихотворения на Рилке (1923)
  • Das Unaufhörliche по поема на Готфрид Бен (1931)
  • Requiem: When Lilacs Last in the Dooryard Bloom'd (1946)
  • Меса за смесен хор a cappella (1963)
  • Шест песни по стихотворения на Рилке (1939)

ОпериРедактиране

 
Хиндемит през 1940-те
  • Mörder, Hoffnung der Frauen (1921)
  • Das Nusch-Nuschi (1921)
  • Sancta Susanna (1922)
  • Cardillac (1926)
  • Hin und zurück (1928)
  • Neues vom Tage (1929)
  • Mathis der Maler (1938)
  • Die Harmonie der Welt (1957)
  • Das lange Weihnachtsmahl (1960)

Произведения за пианоРедактиране

  • In einer Nacht op. 15 (1917-19)
  • Сюита "1922" op. 26 (1922)
  • Klaviermusik op. 37 (1924-5)
  • Wir bauen eine Stadt (1931)
  • Вариации (1936)
  • Три сонати (1936)
  • Ludus Tonalis (1942)

Произведения за камерен оркестърРедактиране

  • Соната за пиано
  • Соната за две пиана (1942)
  • Три сонати за соло цигулка, четири за соло виола, една за соло виолончело
  • Четири сонати за цигулка и пиано, три за виола и пиано, две за виолончело и пиано, една за контрабас и пиано, една за виола д'аморе и пиано (Kleine Sonate opus 25 n°2)
  • Струнен квартет nº 1
  • Струнен квартет nº 2
  • Струнен квартет nº 3
  • Струнен квартет nº 4
  • Струнен квартет nº 5 (1923)
  • Струнен квартет nº 6 (1943)
  • Струнен квартет nº 7 en mi (1945)
  • Струнно трио nº 1
  • Струнно трио nº 2
  • Трио за тенор саксофон или хекелфон, виола и пиано op. 47
  • Десет сонати за духови инструменти и пиано:
    • Соната за флейта в си бемол
    • Соната за обой в сол (1939)
    • Соната за английски рог
    • Соната за кларинет в си бемол
    • Соната за фагот в си бемол
    • Соната за алт саксхорн в ми бемол (1943)
    • Соната за за рог във фа мажор
    • Соната за тромпет в си бемол (1939)
    • Соната за тромбон във фа мажор (1941)
    • Соната за бас туба в си бемол (1955)
  • Квинтет за кларинет и рогове
  • Квартет за кларинет, пиано и струнни
  • Септет за (флейта, обой, кларинет, бас кларинет, фагот, рог, тръба)
  • Соната за арфа

БиблиографияРедактиране

  • Unterweisung im Tonsatz
    • I. Theoretischer Teil, Schott, Mainz, 1937
    • II. Übungsbuch für den zweistimmigen Satz, Schott, Mainz, 1939
    • III. Übungsbuch für den dreistimmigen Satz, Schott, Mainz, 1970
  • Aufgaben für Harmonieschüler, Schott, Mainz, 1949, ISBN 978-3-7957-1602-8
  • Mathis der Maler: Oper in sieben Bildern, Apollo-Verlag, Mainz, 1945
  • Johann Sebastian Bach. Ein verpflichtendes Erbe, Insel Verlag, Wiesbaden, 1953 (Insel-Bücherei 575/2)
  • Paul Hindemith: Zeugnis in Bildern, Schott, Mainz, 1961
  • Sterbende Gewässer, Lambert Schneider, Gerlingen, 1963

ИзточнициРедактиране

  1. Mootz, William. Hindemith To Conduct Sinfonietta Here Next Week. // The Courier-Journal. Louisville, Kentucky, 19 February 1950. с. 69. Посетен на 24 May 2020.
  2. а б в Schubert, Giselher. Paul Hindemith. // 2001.
  3. Steinberg, Michael. The Concerto: A Listener's Guide. Oxford University Press, 1998. ISBN 978-0-19-802634-1. с. 205. Посетен на 23 March 2013.
  4. Yale Plans to honor Composer Paul Hindemith. // The Bridgeport Post. Bridgeport, Connecticut, 25 October 1964. с. 46. Посетен на 24 May 2020.
  5. а б в Influence in America. // hindemith.info.
  6. а б в г д е ж Schott Music. // en.schott-music.com.
  7. Pour le Mérite: Paul Hindemith. // orden-pourlemerite.de. Посетен на 7 August 2020.
  8. Hessian Biography. // lagis-hessen.de.

Външни препраткиРедактиране