Паяк (планина)

планина в Гърция
Тази статия е за планината в Гърция. За класа безгръбначни вижте Паяк.

Паяк (на гръцки: Πάικο, Пайко, катаревуса: Πάικον, Пайкон, стара форма Πάϊακ) е планина в Гърция, в областта Егейска Македония.[1][2]

Паяк
Πάικο
40.9532° с. ш. 22.3358° и. д.
Местоположение на картата на Воденско
Общи данни
Местоположение Гърция
Най-висок връхВъртук
Надм. височина1660 m
Паяк в Общомедия

Описание

редактиране
 
Гъндач от Горно Родиво
 
Паяк планина, на изток и на юг Солунското поле, на запад – котловината Мъглен, на север границата между Гърция и Република Северна Македония (в жълто)

Планината е разположена в централната част на Егейска Македония и по нея минава границата между дем Пеония (на изток), дем Мъглен (на запад) и дем Пела на юг на администритивната област Централна Македония. В източното подножие на Паяк са градовете Гумендже (Гумениса) и Боймица (Аксиуполи), в южното – Енидже Вардар (Яница), а в западното областта Мъглен (Моглена). Планината се състои от две характерни образувания – Гъндач (Κοκκινόπετρας, Γκαντάτς) на север и Поглед или Гола чука (Πόγλετ, Γκόλα Τσούκα) на юг. Двете образувания са разделени от котловината на Ливада (Ливадия) и река Църна река (Ставропотамос). Река Грамощица (Грамос), която тече на юг и е приток на Колудей, разделя Поглед на изток от по-малкия масив Метеризи (Метиризи) на запад.[1]

Най-високият връх е Въртук (Фидота) – 1660 m, разположен в северния масив Гъндач. Често за най-висок връх е сочен Гола чука в южната част, който е висок 1650 m. Грешката идва от това, че на някои карти като Паяк е отбелязван само южния масив.[1]

Скалите на планината са вулканични и варовикови. Паяк, която е обрасла с букове, дъбове, кестени, брези, габъри и други видове, е включена в мрежата от защитени територии Натура 2000 (1240003).[1]

Южно от връх Гола чука, на надморска височина от 1300 m, в местността Извор, на 3 часа от Елевтерохори (или 19 km черен път), има малка хижа с 6 легла. До хижата, на височина 1280 m е старият полуразрушен планински заслон.[3]

Изкачването до най-високия връх може да се извърши от село Ливада (1200 m) за около 4 часа, а на връх Гола чука от Елевтерохори (500 m) за около 3,30 часа или от хижата за около 1 час.[3]

Европейската пътека за дълги разстояния E6, идваща от Фущани (300 m) и Ошин (Архангелос, 820 m) пресича местността между Паяк и масива на Люмница и завършва при Люмница (Скра, 570 m), за да продължи на изток за Боймица (Аксиуполи) и Ругуновец (Поликастро).[3]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Въртук Φιδωτά, Βαρτούκι 1660 m[1] колона на 1649 m, СИ от Ливада (Ливадия)
Поглед Αγνάντεμα, Πόγλετ, Πόγλιτ, Πόγκλεντ 1408 m[1] СИ от Корнишор (Кромни), З от Крива (Гривас), З от Петгъс (Пендалофо)
Скрека Клоздис Αμπέλια, Σκρέκα Κλόζντις 1200 m[1] С от Ливада (Ливадия), ЮИ от Ошин (Архангелос)
Сехово Ανεμορράχη, Σέχοβο 1540 m[1] И от Ливада (Ливадия)
Дубарляна Άννα, Ντουμπαρλιάνα 1501 m[1] ЮЗ от Църна река (Карпи), ЮИ от Ливада (Ливадия)
Βασιλικές Κορυφές 1062 m[1]
Воци Βότσης, Ρέπαλ Βότσι 1000 m[1] СЗ от Купа
Авдулия Βραχάκι, Αβδούλια 1180 m[1] С от Ливада (Ливадия)
Βρέστα 1489 m[1] ЮЗ от Църна река (Карпи)
Γεμάτη, Φουλάρες 1400 m[1]
Генешка Скрека Γκενέσκα Σκρέκα 1277 m[1]
Γρουστογιάννη 1048 m[1] СЗ от Корнишор (Кромни)
Корита Δασάκι, Κορύτα, Κορίτα 1352 m[1] СЗ от Корнишор (Кромни), И от Тодорци
Череша, Черешка тумба Δασάκι, Τσερέσα, Τσέρτσεκα Τούμπα 1267 m[1] З от Ливада (Ливадия), И от Гостолюби (Констандия)
Църковичка, Църквишки връх Εκκλησάκι, Τσαρκοβίστο, Τσαρκφίσκι, Τσαρκόβιτσο 1529 m[1] З от Корнишор (Кромни)
Синистра Ζερβοκορυφή, Σινίστρα 1280 m[1] ЮИ от Ливада (Ливадия)
Ηράκλεια, Ηρικλειούσα 1240 m[1] СИ от Лесково (Трия Елата)
Ίσωμα, Μικρός Περός 1222 m[1] ЮЗ от Ливада (Ливадия)
Клекниш Καθίστρα, Κλέντνιτς, Κλίκνις 1134 m[1] С от Лесково (Трия Елата), ЮЗ от Ошин (Архангелос)
Καλή Πεδιάδα 1120 m[1]
Варница Καμίνι, Βάρνιτσα 1120 m[1] С от Корнишор (Кромни)
Κλεφτόπετρα 1123 m[1] З от Крива (Гривас), Ю от Църна река (Карпи)
Гъндач Κοκκινόπετρα, Γκαντάς, Καντάς, Καντάστι, Γκαντάτσι, Γκαντάτς, Γάντατσι 1623 m – 1607 m[1] И от Ливада (Ливадия), СИ от Баровица (Кастанери)
Гудуч Κοντούση, Γκουντούτσι 1444 m[1] ЮИ от Тодорци, СЗ от Корнишор (Кромни)
Мер Κοπριά, Μερ 1220 m[1] С от Корнишор (Кромни)
Горица Κορίτσι 1300 m[1] ЮИ от Ливада (Ливадия)
Юручка Κορυφή, Γιουρούτσικα 1300 m[1] ЮЗ от Ливада (Ливадия)
Κορυφή, Τούφκα Πετκαλί 1180 m[1]
Гумерджоса Κουμαριές, Γκουμερτζόσα 1320 m[1] СЗ от Църна река (Карпи), СЗ от Баровица (Кастанери)
Κουφή Πέτρα 1470 m[1] ЮЗ от Църна река (Карпи), ЮИ от Ливада (Ливадия)
Карлес Κρανιές, Κάρλες 1140 m[1] СЗ от Църна река (Карпи), С от Баровица (Кастанери)
Λουλούδι, Πιταρός 1340 m[1] ЮИ от Тодорци, СЗ от Корнишор (Кромни)
Μακρύστατο, Καλιμάρι 1389 m[1] ЮЗ от Баровица (Кастанери)
Μαυροσκύβαλα 1040 m[1]
Μαύρο Ύψωμα 1055 m[1] З от Ливада (Ливадия), И от Гостолюби (Констандия)
Кашпот Μεγάλο Κεφάλι 1300 m[1]
Μεσορράχη 1124 m[1] ЮЗ от Църна река (Карпи)
Малък Гъндач Μέτωπο, Μικρό Γκαντάτσι 1364 m[1] СИ от Ливада (Ливадия)
Мусов гроб Μνήμα, Γκρόπα Μούσιο 1333 m[1] СЗ от Купа, СИ от Ошин (Архангелос) и З от Люмница (Скра)
Баруч Μύτακας, Μπαρούτσι 1003 m[1] СЗ от Църна река (Карпи), С от Баровица (Кастанери)
Яслан Скирит Ξαπλωμένη, Γιασλάν Σκιρίτ 1280 m[1] С от Ливада (Ливадия)
Гола чука, Паяк Πάϊκο, Γκόλα Τσούκα 1647 m[1] ЮЗ от Църна река (Карпи)
Метеризи Παρατηρητήριο, Μετερίζι 1595 m[1] СЗ от Корнишор (Кромни)
Висок рид Περιστέρι, Βυσοκτορίτ 1390 m[1] ЮИ от Ливада (Ливадия)
Киргон Πετράδες, Κίργκον 1503 m[1] З от Църна река (Карпи)
Скрека ди Пероса Πετρώματα, Περούσα, Σκρέκα ντι Περόσα 1269 m[1] С от Ливада (Ливадия), ЮИ от Ошин (Архангелос)
Пасена Πετρωτό, Πάσενα 1365 m[1] ЮЗ от Ливада (Ливадия)
Линдини Προφήτης Ηλίας, Λίντινι, Λίντι 1300 m[1] С от Ливада (Ливадия)
Πύργος 1491 m[1] СИ от Ливада (Ливадия)
Барта Πυροκορφή, Μπάρτα, Σκρέκα Μπρέτα, Σκρέκα Μπάρτα 1231 m[1] СИ от Лесково (Трия Елата)
Пръскачова Ραντισμένη, Πρασκάτσουβα 1322 m[1] ЮЗ от Корнишор (Кромни)
Ραχούλα, Κασαρίνη 1308 m[1] ЮИ от Тодорци, СЗ от Корнишор (Кромни)
Гария глава Σαμάρι, Γκάρια Γκλάβα 1396 m и 1382 m[1]
Гуругаса Σάπια, Γκουρουγκάσα 1248 m[1] И от Ливада (Ливадия), С от Баровица (Кастанери)
Байраците Στήθος, Μπέρκοβιτς 1312 m[1] СИ от Корнишор (Кромни), З от Крива (Гривас), З от Петгъс (Пендалофо)
Гроб Τάφος, Γκρόπ 1452 m[1] Ю от Ливада (Ливадия)
Гартина, Рипа Капри Τράγος, Γκαρτίνα, Ρίπα Κάπρι 1092 m[1] Ю от Купа
Дуйково, Дунково Τράχηλος, Ντουΐκοβο 1420 m[1] СИ от Корнишор (Кромни), З от Крива (Гривас), З от Петгъс (Пендалофо)
Трите бука, Трите буки Τρεις Οξυές, Τρίτε Μπούκα/Μπούκε 1220 m[1] И от Лесково (Трия Елата), СЗ от Ливада (Ливадия)
Три бари Τρίκορφο, Τρεις Μπάρες 1120 m[1] ЮЗ от Корнишор (Кромни)
Чума Τσούμα 1203 m[1] З от Купа, ЮИ от Ошин (Архангелос)
Чука, Чуките Υψώματα, Τσούκα, Τσουκίτι 1180 m[1] СИ от Корнишор (Кромни), ЮЗ от Петгъс (Пендалофо)
Бела лъка Φεγγάρι, Μπέλα Λούγκα 1112 m[1] С от Корнишор (Кромни)
Паприте Φτέρες, Πάπριτε 1355 m[1] ЮЗ от Ливада (Ливадия)
Φτέρες, Παδικοφέρκα 1040 m[1] СЗ от Църна река (Карпи)
Въртопи Φτερό, Βερτόπια, Μεγάλος Περός 1488 m[1] ЮЗ от Ливада (Ливадия), И от Тодорци, СЗ от Корнишор (Кромни)
Грош Χονδρός, Γκρός 1100 m[1] Ю от Купа
Киркова нива Χωράφι Κίρκου, Κίρκοβο Νέβα, Κίρκοβα Νέβα, Κέρκοβα Νίβα 1260 m[1] С от Корнишор (Кромни)
Урджана Αρκούδα, Ουρτζάνα 920 m – 800 m[3] СЗ от Църна река (Карпи)
Ασπρόχωμα 827 m[3] И от Корнишор (Кромни), ЮИ от Рамна (Омало)
Βράχος 951 m[3] З от Крива (Гривас)
Гавала Γαβάλα 937 m[3] И от Тодорци (Теодораки)
Репал Гога Γιωργάκη, Ρεπάλ Γκόγκα 835 m[3] ЮИ от Купа
Големата Γκουλέματα 761 m[3]
Въртоп Κανόνι, Κλισσαλάρ, Κισαλάρ, Βερτόπι 659 m[3] Ю от Корнишор (Кромни)
Цървена бара Κόκκινη Πέτρα 811 m[3] Ю от Корнишор (Кромни)
Чернат Κορυφή Δούμα, Τσάρνατι 849 m[3]
Черешо Κορυφούλα, Τσερέσιο Ζιάρα 572 m[3]
Вермеджек Κορφή, Βερμετζέκ 864 m[3] СИ от Тодорци (Теодораки)
Чука, Чукаро Κορφούλα, Τσούκα, Τσουκάρου 979 m[3] С от Лесково (Трия Елата)
Бели връх Κρύα Κορυφή, Βελύβρα 880 m[3]
Грокоща Κώστα, Γροκώστα 720 m[3] СИ от Корнишор (Кромни)
Каркин Λιθοβούνι, Κάρκιν 783 m[3] З от Църна река (Карпи)
Скърка Μακροκορφή, Σκόρκα ντι Λέγκαν 940 m[3] СЗ от Купа, И от Ошин (Архангелос) и ЮЗ от Люмница (Скра)
Παπάς 991 m[3] ЮИ от Тодорци, СЗ от Корнишор (Кромни)
Рамна Πετρωτό, Ράμνα 526 m[3] З от Рамна (Омало)
Браямодо Πλαγιά, Μπραγιάμοντο 705 m[3] С над Спирлитово (Плаяри)
Брестот, Задиница Πράσινος Λόφος, Μπρεστότ, Ζαντινίτσα 778 m[3] СЗ от Лесково (Трия Елата)
Пречка Πρέτσκα 918 m[3]
Череша Ραχούλες, Τσερέσια 534 m[3]
Σκάπα 862 m[3]
Гробове Τάφοι, Γροτόδι 812 m[3] СЗ от Корнишор (Кромни)
Гроб Георгали Τάφος Γεωργίου, Γκρόπ Γκιόργαλι 860 m[3]
Боцилко Тумба Τυροκομείο, Μποτσίλκο Τούμπα 880 m[3] СЗ от Рамна (Омало)
Лапартои Φαγώματα, Λαπαρτόϊ 980 m[3] ЮЗ от Корнишор (Кромни)
Ψηλό Λιβάδι 985 m[3] З от Ливада (Ливадия), И от Гостолюби (Констандия)
Дервишева тумба 572 m С от Църна река (Карпи), източно от Извор (Пиги)
Думово 849 m Ю от Гостолюби (Констандия), СИ от Тодорци (Теодораки)
Добро поле И от Тодорци (Теодораки)

С Паяк планина са свързани боевете на българската армия срещу войските на Съглашението през Първата световна война.[4]

На Паяк планина през 1926 година е наречена улица в София (Карта).

Литература

редактиране
  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 440. (на гръцки)
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 441. (на гръцки)
  4. Мирков, Димитър. Софийският квартал „Баталова воденица“. Щастливите дни на нашето детство. София, ИК Гутенберг, 2017. ISBN 978-619-176-096-1. с. 67.