Паяк (планина)
- Тази статия е за планината в Гърция. За класа безгръбначни вижте Паяк.
Паяк (на гръцки: Πάικο, Пайко, катаревуса: Πάικον, Пайкон, стара форма Πάϊακ) е планина в Гърция, в областта Егейска Македония.[1][2]
Паяк Πάικο | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Гърция |
Най-висок връх | Въртук |
Надм. височина | 1660 m |
Паяк в Общомедия |
Описание
редактиранеПланината е разположена в централната част на Егейска Македония и по нея минава границата между дем Пеония (на изток), дем Мъглен (на запад) и дем Пела на юг на администритивната област Централна Македония. В източното подножие на Паяк са градовете Гумендже (Гумениса) и Боймица (Аксиуполи), в южното – Енидже Вардар (Яница), а в западното областта Мъглен (Моглена). Планината се състои от две характерни образувания – Гъндач (Κοκκινόπετρας, Γκαντάτς) на север и Поглед или Гола чука (Πόγλετ, Γκόλα Τσούκα) на юг. Двете образувания са разделени от котловината на Ливада (Ливадия) и река Църна река (Ставропотамос). Река Грамощица (Грамос), която тече на юг и е приток на Колудей, разделя Поглед на изток от по-малкия масив Метеризи (Метиризи) на запад.[1]
Най-високият връх е Въртук (Фидота) – 1660 m, разположен в северния масив Гъндач. Често за най-висок връх е сочен Гола чука в южната част, който е висок 1650 m. Грешката идва от това, че на някои карти като Паяк е отбелязван само южния масив.[1]
Скалите на планината са вулканични и варовикови. Паяк, която е обрасла с букове, дъбове, кестени, брези, габъри и други видове, е включена в мрежата от защитени територии Натура 2000 (1240003).[1]
Южно от връх Гола чука, на надморска височина от 1300 m, в местността Извор, на 3 часа от Елевтерохори (или 19 km черен път), има малка хижа с 6 легла. До хижата, на височина 1280 m е старият полуразрушен планински заслон.[3]
Изкачването до най-високия връх може да се извърши от село Ливада (1200 m) за около 4 часа, а на връх Гола чука от Елевтерохори (500 m) за около 3,30 часа или от хижата за около 1 час.[3]
Европейската пътека за дълги разстояния E6, идваща от Фущани (300 m) и Ошин (Архангелос, 820 m) пресича местността между Паяк и масива на Люмница и завършва при Люмница (Скра, 570 m), за да продължи на изток за Боймица (Аксиуполи) и Ругуновец (Поликастро).[3]
Име | Име | Височина | Местоположение |
---|---|---|---|
Въртук | Φιδωτά, Βαρτούκι | 1660 m[1] | колона на 1649 m, СИ от Ливада (Ливадия) |
Поглед | Αγνάντεμα, Πόγλετ, Πόγλιτ, Πόγκλεντ | 1408 m[1] | СИ от Корнишор (Кромни), З от Крива (Гривас), З от Петгъс (Пендалофо) |
Скрека Клоздис | Αμπέλια, Σκρέκα Κλόζντις | 1200 m[1] | С от Ливада (Ливадия), ЮИ от Ошин (Архангелос) |
Сехово | Ανεμορράχη, Σέχοβο | 1540 m[1] | И от Ливада (Ливадия) |
Дубарляна | Άννα, Ντουμπαρλιάνα | 1501 m[1] | ЮЗ от Църна река (Карпи), ЮИ от Ливада (Ливадия) |
Βασιλικές Κορυφές | 1062 m[1] | ||
Воци | Βότσης, Ρέπαλ Βότσι | 1000 m[1] | СЗ от Купа |
Авдулия | Βραχάκι, Αβδούλια | 1180 m[1] | С от Ливада (Ливадия) |
Βρέστα | 1489 m[1] | ЮЗ от Църна река (Карпи) | |
Γεμάτη, Φουλάρες | 1400 m[1] | ||
Генешка Скрека | Γκενέσκα Σκρέκα | 1277 m[1] | |
Γρουστογιάννη | 1048 m[1] | СЗ от Корнишор (Кромни) | |
Корита | Δασάκι, Κορύτα, Κορίτα | 1352 m[1] | СЗ от Корнишор (Кромни), И от Тодорци |
Череша, Черешка тумба | Δασάκι, Τσερέσα, Τσέρτσεκα Τούμπα | 1267 m[1] | З от Ливада (Ливадия), И от Гостолюби (Констандия) |
Църковичка, Църквишки връх | Εκκλησάκι, Τσαρκοβίστο, Τσαρκφίσκι, Τσαρκόβιτσο | 1529 m[1] | З от Корнишор (Кромни) |
Синистра | Ζερβοκορυφή, Σινίστρα | 1280 m[1] | ЮИ от Ливада (Ливадия) |
Ηράκλεια, Ηρικλειούσα | 1240 m[1] | СИ от Лесково (Трия Елата) | |
Ίσωμα, Μικρός Περός | 1222 m[1] | ЮЗ от Ливада (Ливадия) | |
Клекниш | Καθίστρα, Κλέντνιτς, Κλίκνις | 1134 m[1] | С от Лесково (Трия Елата), ЮЗ от Ошин (Архангелос) |
Καλή Πεδιάδα | 1120 m[1] | ||
Варница | Καμίνι, Βάρνιτσα | 1120 m[1] | С от Корнишор (Кромни) |
Κλεφτόπετρα | 1123 m[1] | З от Крива (Гривас), Ю от Църна река (Карпи) | |
Гъндач | Κοκκινόπετρα, Γκαντάς, Καντάς, Καντάστι, Γκαντάτσι, Γκαντάτς, Γάντατσι | 1623 m – 1607 m[1] | И от Ливада (Ливадия), СИ от Баровица (Кастанери) |
Гудуч | Κοντούση, Γκουντούτσι | 1444 m[1] | ЮИ от Тодорци, СЗ от Корнишор (Кромни) |
Мер | Κοπριά, Μερ | 1220 m[1] | С от Корнишор (Кромни) |
Горица | Κορίτσι | 1300 m[1] | ЮИ от Ливада (Ливадия) |
Юручка | Κορυφή, Γιουρούτσικα | 1300 m[1] | ЮЗ от Ливада (Ливадия) |
Κορυφή, Τούφκα Πετκαλί | 1180 m[1] | ||
Гумерджоса | Κουμαριές, Γκουμερτζόσα | 1320 m[1] | СЗ от Църна река (Карпи), СЗ от Баровица (Кастанери) |
Κουφή Πέτρα | 1470 m[1] | ЮЗ от Църна река (Карпи), ЮИ от Ливада (Ливадия) | |
Карлес | Κρανιές, Κάρλες | 1140 m[1] | СЗ от Църна река (Карпи), С от Баровица (Кастанери) |
Λουλούδι, Πιταρός | 1340 m[1] | ЮИ от Тодорци, СЗ от Корнишор (Кромни) | |
Μακρύστατο, Καλιμάρι | 1389 m[1] | ЮЗ от Баровица (Кастанери) | |
Μαυροσκύβαλα | 1040 m[1] | ||
Μαύρο Ύψωμα | 1055 m[1] | З от Ливада (Ливадия), И от Гостолюби (Констандия) | |
Кашпот | Μεγάλο Κεφάλι | 1300 m[1] | |
Μεσορράχη | 1124 m[1] | ЮЗ от Църна река (Карпи) | |
Малък Гъндач | Μέτωπο, Μικρό Γκαντάτσι | 1364 m[1] | СИ от Ливада (Ливадия) |
Мусов гроб | Μνήμα, Γκρόπα Μούσιο | 1333 m[1] | СЗ от Купа, СИ от Ошин (Архангелос) и З от Люмница (Скра) |
Баруч | Μύτακας, Μπαρούτσι | 1003 m[1] | СЗ от Църна река (Карпи), С от Баровица (Кастанери) |
Яслан Скирит | Ξαπλωμένη, Γιασλάν Σκιρίτ | 1280 m[1] | С от Ливада (Ливадия) |
Гола чука, Паяк | Πάϊκο, Γκόλα Τσούκα | 1647 m[1] | ЮЗ от Църна река (Карпи) |
Метеризи | Παρατηρητήριο, Μετερίζι | 1595 m[1] | СЗ от Корнишор (Кромни) |
Висок рид | Περιστέρι, Βυσοκτορίτ | 1390 m[1] | ЮИ от Ливада (Ливадия) |
Киргон | Πετράδες, Κίργκον | 1503 m[1] | З от Църна река (Карпи) |
Скрека ди Пероса | Πετρώματα, Περούσα, Σκρέκα ντι Περόσα | 1269 m[1] | С от Ливада (Ливадия), ЮИ от Ошин (Архангелос) |
Пасена | Πετρωτό, Πάσενα | 1365 m[1] | ЮЗ от Ливада (Ливадия) |
Линдини | Προφήτης Ηλίας, Λίντινι, Λίντι | 1300 m[1] | С от Ливада (Ливадия) |
Πύργος | 1491 m[1] | СИ от Ливада (Ливадия) | |
Барта | Πυροκορφή, Μπάρτα, Σκρέκα Μπρέτα, Σκρέκα Μπάρτα | 1231 m[1] | СИ от Лесково (Трия Елата) |
Пръскачова | Ραντισμένη, Πρασκάτσουβα | 1322 m[1] | ЮЗ от Корнишор (Кромни) |
Ραχούλα, Κασαρίνη | 1308 m[1] | ЮИ от Тодорци, СЗ от Корнишор (Кромни) | |
Гария глава | Σαμάρι, Γκάρια Γκλάβα | 1396 m и 1382 m[1] | |
Гуругаса | Σάπια, Γκουρουγκάσα | 1248 m[1] | И от Ливада (Ливадия), С от Баровица (Кастанери) |
Байраците | Στήθος, Μπέρκοβιτς | 1312 m[1] | СИ от Корнишор (Кромни), З от Крива (Гривас), З от Петгъс (Пендалофо) |
Гроб | Τάφος, Γκρόπ | 1452 m[1] | Ю от Ливада (Ливадия) |
Гартина, Рипа Капри | Τράγος, Γκαρτίνα, Ρίπα Κάπρι | 1092 m[1] | Ю от Купа |
Дуйково, Дунково | Τράχηλος, Ντουΐκοβο | 1420 m[1] | СИ от Корнишор (Кромни), З от Крива (Гривас), З от Петгъс (Пендалофо) |
Трите бука, Трите буки | Τρεις Οξυές, Τρίτε Μπούκα/Μπούκε | 1220 m[1] | И от Лесково (Трия Елата), СЗ от Ливада (Ливадия) |
Три бари | Τρίκορφο, Τρεις Μπάρες | 1120 m[1] | ЮЗ от Корнишор (Кромни) |
Чума | Τσούμα | 1203 m[1] | З от Купа, ЮИ от Ошин (Архангелос) |
Чука, Чуките | Υψώματα, Τσούκα, Τσουκίτι | 1180 m[1] | СИ от Корнишор (Кромни), ЮЗ от Петгъс (Пендалофо) |
Бела лъка | Φεγγάρι, Μπέλα Λούγκα | 1112 m[1] | С от Корнишор (Кромни) |
Паприте | Φτέρες, Πάπριτε | 1355 m[1] | ЮЗ от Ливада (Ливадия) |
Φτέρες, Παδικοφέρκα | 1040 m[1] | СЗ от Църна река (Карпи) | |
Въртопи | Φτερό, Βερτόπια, Μεγάλος Περός | 1488 m[1] | ЮЗ от Ливада (Ливадия), И от Тодорци, СЗ от Корнишор (Кромни) |
Грош | Χονδρός, Γκρός | 1100 m[1] | Ю от Купа |
Киркова нива | Χωράφι Κίρκου, Κίρκοβο Νέβα, Κίρκοβα Νέβα, Κέρκοβα Νίβα | 1260 m[1] | С от Корнишор (Кромни) |
Урджана | Αρκούδα, Ουρτζάνα | 920 m – 800 m[3] | СЗ от Църна река (Карпи) |
Ασπρόχωμα | 827 m[3] | И от Корнишор (Кромни), ЮИ от Рамна (Омало) | |
Βράχος | 951 m[3] | З от Крива (Гривас) | |
Гавала | Γαβάλα | 937 m[3] | И от Тодорци (Теодораки) |
Репал Гога | Γιωργάκη, Ρεπάλ Γκόγκα | 835 m[3] | ЮИ от Купа |
Големата | Γκουλέματα | 761 m[3] | |
Въртоп | Κανόνι, Κλισσαλάρ, Κισαλάρ, Βερτόπι | 659 m[3] | Ю от Корнишор (Кромни) |
Цървена бара | Κόκκινη Πέτρα | 811 m[3] | Ю от Корнишор (Кромни) |
Чернат | Κορυφή Δούμα, Τσάρνατι | 849 m[3] | |
Черешо | Κορυφούλα, Τσερέσιο Ζιάρα | 572 m[3] | |
Вермеджек | Κορφή, Βερμετζέκ | 864 m[3] | СИ от Тодорци (Теодораки) |
Чука, Чукаро | Κορφούλα, Τσούκα, Τσουκάρου | 979 m[3] | С от Лесково (Трия Елата) |
Бели връх | Κρύα Κορυφή, Βελύβρα | 880 m[3] | |
Грокоща | Κώστα, Γροκώστα | 720 m[3] | СИ от Корнишор (Кромни) |
Каркин | Λιθοβούνι, Κάρκιν | 783 m[3] | З от Църна река (Карпи) |
Скърка | Μακροκορφή, Σκόρκα ντι Λέγκαν | 940 m[3] | СЗ от Купа, И от Ошин (Архангелос) и ЮЗ от Люмница (Скра) |
Παπάς | 991 m[3] | ЮИ от Тодорци, СЗ от Корнишор (Кромни) | |
Рамна | Πετρωτό, Ράμνα | 526 m[3] | З от Рамна (Омало) |
Браямодо | Πλαγιά, Μπραγιάμοντο | 705 m[3] | С над Спирлитово (Плаяри) |
Брестот, Задиница | Πράσινος Λόφος, Μπρεστότ, Ζαντινίτσα | 778 m[3] | СЗ от Лесково (Трия Елата) |
Пречка | Πρέτσκα | 918 m[3] | |
Череша | Ραχούλες, Τσερέσια | 534 m[3] | |
Σκάπα | 862 m[3] | ||
Гробове | Τάφοι, Γροτόδι | 812 m[3] | СЗ от Корнишор (Кромни) |
Гроб Георгали | Τάφος Γεωργίου, Γκρόπ Γκιόργαλι | 860 m[3] | |
Боцилко Тумба | Τυροκομείο, Μποτσίλκο Τούμπα | 880 m[3] | СЗ от Рамна (Омало) |
Лапартои | Φαγώματα, Λαπαρτόϊ | 980 m[3] | ЮЗ от Корнишор (Кромни) |
Ψηλό Λιβάδι | 985 m[3] | З от Ливада (Ливадия), И от Гостолюби (Констандия) | |
Дервишева тумба | 572 m | С от Църна река (Карпи), източно от Извор (Пиги) | |
Думово | 849 m | Ю от Гостолюби (Констандия), СИ от Тодорци (Теодораки) | |
Добро поле | И от Тодорци (Теодораки) |
С Паяк планина са свързани боевете на българската армия срещу войските на Съглашението през Първата световна война.[4]
Други
редактиранеНа Паяк планина през 1926 година е наречена улица в София (Карта).
Литература
редактиране- „Из революционните борби в Паяк Планина“ – Спомени на Христо Шалдев публикувани в списание „Илюстрация Илинден“, книга 33, 34, 35, 36, 37, 39, 43, 44 46, София, 1931 година
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 440. (на гръцки)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 441. (на гръцки)
- ↑ Мирков, Димитър. Софийският квартал „Баталова воденица“. Щастливите дни на нашето детство. София, ИК Гутенберг, 2017. ISBN 978-619-176-096-1. с. 67.