Пеги Ашкрофт
Пеги Ашкрофт (на английски: Peggy Ashcroft) е британска актриса. [1]
| Пеги Ашкрофт Peggy Ashcroft | |
| британска актриса | |
 Пеги Ашкрофт (1936) | |
| Родена | Едит Маргарет Емили Ашкрофт
22 декември 1907 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Националност |  Великобритания Англия |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1926 - 1989 |
| Оскари | Най-добра поддържаща женска роля: 1984 „Пътуване към Индия“ |
| Златен глобус | Най-добра поддържаща актриса: 1984 „Пътуване към Индия“ |
| Семейство | |
| Съпруг | Рупърт Харт-Дейвис (1929-1933; развод) Фьодър Комисаржевски (1934-1936; развод) Джеръми Хътчинсън (1940-1965; развод) |
| Партньор | Джон Пристли |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | |
| Пеги Ашкрофт в Общомедия | |
Биография редактиране
Пеги Ашкрофт е родена на 22 декември 1907 година в Кройдън, Англия. Тя е по-малкото дете и единствена дъщеря на Виолета Мод, родена Бернхайм (1874–1926) и Уилям Уорсли Ашкрофт (1878–1918), земен агент. Според Майкъл Билингтън, нейният биограф, Виолета Ашкрофт е от датски и немски еврейски произход и е запалена любителска актриса. [2] Бащата на Ашкрофт е убит на активна служба през Първата световна война. Тя посещава училище Удфорд, Източен Кройдън, където един от нейните учители насърчава любовта й към Шекспир, но нито учителите, нито майка й одобряват желанието й да стане професионална актриса. Ашкрофт обаче е решена и на 16-годишна възраст се записва в Централното училище за реч и драма, ръководено от Елси Фогърти, от която майка й е вземала уроци преди няколко години. [3] Акцентът на училището беше върху гласа и елегантната дикция, които не се харесаха на Ашкрофт или на нейния съученик Лорънс Оливие. Тя научава повече от четенето на „Моят живот в изкуството“ от Константин Станиславски, влиятелния директор на Московския художествен театър. [3]
Кариера редактиране
Пеги Ашкрофт работи в по-малки театри още преди да завърши драматично училище, а в рамките на две години след това играе в Уест Енд. Запазва водещото си място в британския театър през следващите 50 години. Винаги е привлечена от идеалите за постоянни театрални трупи, голяма част от работата си е в театър „Старият Вик“ в началото на 1930-те, компаниите на Джон Гилгуд през 1930-те и 1940-те, Кралската Шекспирова компания от 1950-те и Кралски национален театър от 1970-те. Макар и добре оценена в Шекспир, Ашкрофт е известна и със своята отдаденост към съвременната драма, появявайки се в пиеси на Бертолт Брехт, Самюел Бекет и Харолд Пинтър. Кариерата й е почти изцяло прекарана в театъра на живо до 1980-те години, когато тя се насочва към телевизията и киното със значителен успех, печелейки Оскар за най-добра поддържаща женска роля и Златен глобус за най-добра поддържаща актриса и няколко британски и европейски награди.
Отличия, награди и почит редактиране
Британските държавни отличия на Ашкрофт са командир на Орден на Британската империя (CBE) през 1951 г. и Дама, командир на ордена (DBE) през 1956 г. Нейните чуждестранни държавни отличия са Златен медал на краля, Норвегия (1955) и Орден на Св.Олав, Норвегия (командир, 1976 г.). Тя е удостоена с почетни степени от осем университета и е почетен сътрудник на колежа Сейнт Хю, Оксфорд. Тя е наградена със стипендия на Британския филмов институт през 1989 г. [4] В допълнение към наградите Оскар и БАФТА, тя получава и награда на филмовия фестивал във Венеция за „Тя отсъстваше“ (1989), награда БАФТА за телевизионната пиеса „Хванати във влака“ (1980), специална награда от Британската театрална асоциация за телевизията игра „Сметана в моето кафе“ (1982), специална награда от БАФТА (1990) и специална награда Лорънс Оливие (1991). [5]
Ашкрофт е отбелязан с паметна плоча в Ъгъл на поетите, Уестминстърското абатство. Театърът в Кройдън е кръстен „Ашкрофт“ в нейна чест през 1962 г. [6] Кралската Шекспирова компания има сцена наречена „Ашкрофт“ точно над Лебедовия театър в Стратфорд на Ейвън, използвана за репетиции на пиеси.
Личен живот редактиране
Пеги Ашкрофт се омъжва три пъти. Първият й съпруг е Рупърт Харт-Дейвис (1929–1933), вторият е режисьора Фьодор Комисаржевски (1934), а третият – Джеръми Хътчинсън (1940–1965) от когото има две деца.
Смърт редактиране
Пеги Ашкрофт почива от инсулт в Лондон на 83-годишна възраст. [7] Нейната прах е разпръсната около черница в Голямата градина в Ню Плейс, Стратфорд на Ейвън, която тя е засадила през 1969 г. [8] Паметна служба се провежда в Уестминстърското абатство на 30 ноември 1991 г. [9]
Избрана филмография редактиране
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1935 | Тридесет и деветте стъпала | The 39 Steps | Маргарет | Алфред Хичкок |
| 1959 | Историята на една монахиня | The Nun's Story | майка Матилде | Фред Зинеман |
| 1987 | Когато вятърът задуха | When the Wind Blows | Хилда Блогс | Джими Мураками |
Източници редактиране
- ↑ www.imdb.com
- ↑ Billington, Michael. "Ashcroft, Dame Edith Margaret Emily (Peggy) (1907–1991)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2010, retrieved 15 January 2015
- ↑ а б "Obituary: Dame Peggy Ashcroft", The Times, 15 June 1991, p. 14
- ↑ BFI Fellows // BFI. Посетен на 17 February 2021.
- ↑ Ashcroft, Dame Edith Margaret Emily, (Dame Peggy Ashcroft)", Who Was Who, online edition, Oxford University Press, 2014, retrieved 15 January 2015
- ↑ Billington, Michael. "Ashcroft, Dame Edith Margaret Emily (Peggy) (1907–1991)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2010, retrieved 15 January 2015
- ↑ Billington, Michael. "Ashcroft, Dame Edith Margaret Emily (Peggy) (1907–1991)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2010, retrieved 15 January 2015
- ↑ Morris, Sylvia. "Shakespeare's mulberries: trees of history and legend", TheShakespeareBlog.com, 12 August 2013; Prendergast, Thomas A. Poetical Dust: Poets' Corner and the Making of Britain, University of Pennsylvania Press (2015), p. 186 ISBN 0812247507; and Hodgdon, Barbara. The Shakespeare Trade: Performances and Appropriations, University of Pennsylvania Press (1998), pp. 210–211, ISBN 0812213890
- ↑ Billington, Michael. "Ashcroft, Dame Edith Margaret Emily (Peggy) (1907–1991)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2010, retrieved 15 January 2015
