Отваря главното меню

Пенка Павлова е българска народна певица от Тракийската фолклорна област.

Пенка Павлова
Родена
Пенка Павлова
1 януари 1934 г. (1934-01-01) (85 г.)
с. Търговище, Царство България
Националност Флаг на България България
Стил народна музика
Професии певица
Инструменти вокал
Глас мецосопран
Музикален издател Балкантон

БиографияРедактиране

Пенка Павлова е родена на 1 януари 1934 година в село Търговище, Сливенско, в семейство от народни музиканти. Вуйчо ѝ свирил на кавал, майка ѝ и баща ѝ всяка вечер пеели. Песента „Злато моме“ научава от грамофонна плоча, която е притежавало семейството ѝ. По-късно я чува изпълнена от гъдулар в село Кортен, после в Стара Загора – от възрастна певица, и от трите варианта се получава нейното изпълнение на „Злато моме“.

Пенка Павлова се омъжва в Стара Загора през 1953 година. Две години по-късно на новогодишно тържество приятели я канят да попее. Там е и акордеонистът Иван Шибилев. Изненадан от звучния ѝ глас, съпровожда пеенето ѝ, а после я кани в студиото на Радио „Стара Загора“. Първите си две песни Пенка Павлова записва с неговия акордеон, а следващите – с оркестър. Една година пее в местния народен ансамбъл, днес „Загоре“, но търси повече изяви, иска всяка вечер да е сред публика. Дванайсет години пътува с група „Наша песен“. Там са певци като Мита Стойчева, Георги Чилингиров, Радка Кушлева, Лалка Павлова. От тях се учила и проявила по-голям интерес към народната музика. Купува си магнетофон и с него записва песни от възрастни жени. Започва да пее и чужди песни – гръцки, турски, цигански и за тях си ушивала костюми. На сватби и панаири излизала с по осем костюма. Затова я наричали „сватбарска певица“.

Пенка Павлова натрупва опит в сватбарската музика с Първомайската, Леновската, Конушенската група и оркестър „Авлигите“ от Стара Загора. Като пътуваща артистка с „Наша песен“ от 1958 година, при всеки случай обогатява репертоара си с нови песни, които ѝ дават почитатели. Пяла е и в програмите на „Балкантурист“. Дълго време е работила с най-известните тракийски групи и оркестри. В Стара Загора записва песента „Търновска царица“, която я прави много известна, и за нея това е богат творчески период. Популярността ѝ стига чак в Америка – канят я да преподава българска народна музика в Лос Анджелис, където интересът към източно-европейския фолклор расте. Остава седем месеца там и може да продължи, но избира да се върне в България.

Носител е на орден „Кирил и Методий“ – I степен, „Златна лира“ от Съюза на музикалните дейци.

През 2014 г. е отличена с почетния знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики от бившия министър на културата Петър Стоянович.[1]

Пенка Павлова не спира да пее народни песни, но се амбицирана да опитва различни неща. Явява се на конкурс за стара градска музика в Петрич и четири години се завръща само с първа награда. По съвет на академик Николай Кауфман, който е в журито на конкурса, събира песните си диска „Възраждане“.

Пенка Павлова има издадени няколко дългосвирещи плочи, записва и два компактдиска с народни „Злато моме“ и възрожденски песни „Възраждане“.

Записва много песни през годините, най-известните от които са „Злато моме“, „Първом, първом“, „Маринчице“, „Търновска царица“ и „Драганин братец“.

ИзточнициРедактиране