Пенкьовска планина

планина в България

Пенкьовска планина е планина в Западна България, във физикогеографската област Краище, области Перник и Кюстендил, част от Руйско-Верилската планинска редица.

Пенкьовска планина
Изглед към Пенкьовска планина от пътя край с. Дивля
42.551° с. ш. 22.655° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария
Област Перник
Област Кюстендил
Част отКраище
Най-висок връхКонски връх
Надм. височина1187,1 m
Подробна карта
Пенкьовска планина в Общомедия

Планината има форма на латинска буква „L“. Дължината ѝ е около 25 км, а ширината – 3 – 4 км. На север седловина висока 1049 м в района на махала Кошарци (част от село Лева река) я свързва с Еловишка планина. На запад, югозапад и юг долината на Треклянска река (десен приток на Струма) я отделя съответно от планините Кървав камък, Кобилска и Земенска, а на изток долината на река Явор (Пенкьовска, ляв приток на Треклянска река) – от планините Ерулска и Рудина. Най-високата ѝ точка връх Конски връх (1187,1 м) се издига в южната ѝ част, източно от село Трекляно. Малко по-нисък (1169 м.), но със същия кръгозорен изглед е и връх Шильоко, за изкачването на който изходен пункт е с. Пенкьовци.

Уникалното за Пенкьовска планина е наличието на билен ръб, какъвто няма в друга българска планина. По него може да се изминат повече от 20 км, като разликите в надморските височини (денивелацията) при слизане и изкачване са в диапазон 100 м. Планината е изградена от мергели, пасъчници, варовици, гнайси.

Изградена е от метаморфни скали – гнайси, шисти, амфиболити. Преобладаващите почви са излужените канелени горски, върху които са разпространени редки широколистни гори.

Зимата е студена, лятото е прохладно, преобладаващи са западните и северозападните ветрове, максимумът на валежите е през май-юни, минимумът – през февруари.[1] Условията са подходящи за излети през всички сезони.

Растителната покривка е представена от широколистни видове от рода дъб (цер, благун, гурун). Има и гори с преобладаване на габър, а по високите части - бял бор. Билото е голо и е заето от тревни формации, хвойна, трънка. Основен тип почви са излужените канелени горски почви.

Животинският свят на планината не е проучван специално. Тук са установени горски гущер, стенен гущер, черен кълвач, зелен кълвач, сойка, черен дрозд (кос), буков певец, щиглец, дългоопашат синигер, обикновена чинка, кукувица, от пеперудите - голям полумесец, белянки, синевки и др.

Църкви и манастири

редактиране
  • Средновековна църква „Св. Николай Мирликийски“[2]
  • Манастир „Св. Петка“
  • Манастир „Св. Четиридесет мъченици“
  • Манастир при с. Косово

В подножията на планината, по долините на двете ограждащи я реки са разположени 11 села.

По източното и южното ѝ подножие преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:

Вижте също

редактиране

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  1. Йорданова, М. и Ботева, И. Планините в България, АИ „Проф. Марин Дринов“. София, 2013, с. 218-220
  2. Йорданова, М. и Ботева, И. Планините в България, АИ „Проф. Марин Дринов“. София, 2013, с. 218-220