Пентекост
Пентекост (на езика Бислама Pentecost, в превод Петдесетница) е остров в Тихи океан разположен в архипелага Нови Хебриди с площ 491 км2. Намира се на разстояние 190 км от столицата Порт Вила на остров Ефате. Съгласно административното деление на Република Вануату островът е включен в провинция Пенама.
История редактиране
Островът е открит на 22 май 1768 г. от френския мореплавател Луи Антоан де Бугенвил, който му дава и името Пентекост.
География редактиране
Този живописен планински остров се простира по посока север – юг на дължина 60 км. Скалистите му хребети разделят дъждовната източна половина от по-сухото западно крайбрежие. Най-висока точка на острова е връх Вулмат – 947 м. Чудесно място за гмуркане под вода е района Лаоне, а за разходка – изкачването на планината Вулмат или на скалистите масиви на югозападния бряг, от които при хубаво време се виждат съседните острови. Интерес представляват и горещите извори на Хотуата.
Земетресението от месец ноември 1999 г., с епицентър в южните части на Тихи океан със сила 7,3 по скалата на Рихтер предизвиква цунами, които нанасят големи разрушения върху Пентекост. По данните на сеизмолозите, това е най-силно регистрираното земетресение до този момент в историята на тихоокеанския регион (предното е било с магнитуд 6,4 бала). В резултат на земетресението загинали 8 души, над 100 били ранени, хиляди останали без покрив. Аборигените строят домове с несложни конструкции и поради това болшинството от тези домове били пометени от цунамито.
Икономика редактиране
Равнината върху тясната крайбрежна ивица предлага идеални условия за селско стопанство. Главната индустрия на острова е приготвянето на кави – опияняваща напитка употребявана в южните части на тихоокеанския регион. Гостите на острова могат да наблюдават на начина на добиване на „кави“ и какао в района Мелсиси.
Население редактиране
Населението на острова наброява около 12 хил. души. Подобно на жителите на остров Ероманга и тези на Пентекост не са забравили обичаите си и ревностно пазят своите традиции. Макар че на север населението изповядва християнството, на юг все още се тачат древните вярвания на предците.
Култура редактиране
Визитна картичка на острова са знаменитите ритуални скокове „н'гол“[1], които са едни от най-заинтригуващите древни ритуали в тихоокеанския регион. Всяка година в строго определени дни (обичайно през април-май), жителите на едно от племената строят платформа върху най-високото дърво в околността или специално изграждат кули от бамбукови стъбла с височина до 35 м. От тази платформа младите островитяни извършват главозамайващ скок с привързани към краката си тънки въжета, сплетени от местни лиани. Като мярка за смелостта на младия човек се смята височината от която скача и разстоянието на което се намира от земята, когато увисне с главата надолу, при това задължително условие е докосването ѝ по време на скока. Така младежите доказват своята зрялост и правото да се наричат мъже. Често от по-ниските етажи на платформата скачат и деца около 10 години, което предизвиква гордост у майките им. Скачането от платформата може да доведе до сериозни травми и дори смърт. Единственият документиран и заснет от камера смъртен случай е при посещението на кралица Елизабет през 1974, когато островът все още е бил владение на Великобритания и Франция. Тя става свидетел на скъсване на лианите, при което скачащият мъж си счупва гръбнака и умира. Не е известно дали е имало още нещастни случаи в миналото.
Този ритуал се изпълнява в памет на войните Тамале, паднали в жертва на хитростта на своите жени. Главната му цел обаче е молба до бога на плодородието – съгласно местната традиция при стълкновението със земята при подходящата траектория, мъжете я оплодотворяват и така получават милостта на боговете. Тези скокове са предшественици на бънджи скоковете.
Към древните обичаи се отнасят и „пясъчните рисунки“, които могат да се видят освен на Пентекост и на островите Амбрим, Амбае и Маево. Счита се, че до пристигането на европейците островитяните не са притежавали писменост, но са били овладели основите на графиката. Тази уникална форма на изкуство демонстрира удивителна отчетеност на стила и изпълнението - съгласно каноните е необходимо изобразяването върху пясъчния плаж да стане чрез взаимосвързани рисунки, като при това нито веднъж в процеса на изпълнение рисуващият да не се откъсне пръстта си от пясъка. Много учени смятат „пясъчните рисунки“ за отглас на древната йероглифна пламенност на праазиадските племена поради общите черти с аналогични обичаи на майорите от Нова Зеландия, с рисунките в платото Наска и даже писмеността на индианските племена с Северна Америка.