Пеню Киров

Пеню Киров
	Пеню Киров
български езотерик
Роден	13 юли 1868 г. Карнобат, Османска империя
Починал	27 януари 1918 г. (49 г.) Бургас, Царство България
Националност	България

Пеню Киров е български езотерик, първият ученик на Петър Дънов и един от основните му сподвижници.

Биография редактиране

Роден е на 13 юли 1868 г. в град Карнобат. Родът на баща му е от село Раково в Сливенския Балкан, но се е преселил в Сливен, а поколението на баща му – в Карнобат. Завършва прогимназия в Карнобат. Едва на 15-годишна възраст става учител.^[1]^[2]^{:с. 499–500}

През 1885 година се записва доброволец в Сръбско-българската война, поваля го дезинтерия и едва оживява.^[3] През 1887 г. е взет за войник, освободен е през 1890 г. Встъпва в брак през 1895 година; нямат деца, но осиновяват дете на сестра му.^[2]^{:с. 500, 507}

В рода му има пет поколения много религиозни хора. Самия него изследователите определят не като религиозен в съвременния смисъл на думата, а като духовен човек, мистик, чийто живот е наниз от духовни изживявания, а още от 7-годишен има видения.^[3]^[2]^{:с. 500, 507} Запознава се с д-р Георги Миркович през 1889 – 1890 г. по време на строежа на жп линията Ямбол – Бургас, където е надзирател, а докторът – държавен лекар. Години наред се срещат и правят спиритични сеанси.^[2]^{:с. 508}

През 1898 г. се среща с Петър Дънов и става неговият първи ученик.^[1]^[3] През юли 1900 г. Петър Дънов кани него, д-р Георги Миркович и Тодор Стоименов на среща във Варна, с която се слага началото на годишните срещи на „Веригата“, както първоначално наричат кръга около него.^[1]^[4] Още от 1898 г. между Пеню Киров и Дънов започва оживена кореспонденция, продължила до смъртта на Пеню Киров, в която разискват духовни въпроси, като в някои от писмата си Петър Дънов дава за първи път някои основни за учението си текстове („Добрата молитва“, „Свидетелствата Господни“, „Божието обещание“). Пеню Киров старателно е събирал черновите на писмата си до Дънов, а получените след това отговори е прикрепвал към тях. Така чрез тази стриктно подредена кореспонденция се проследява дейността за полагане основите на бъдещото общество „Бяло Братство“, духовните задачи, пред които се изправят, и тези, които Дънов е поставял на учениците си.^[2]^{:с. 25–26}

На 18 май 1903 г. Пеню Киров тръгва да обикаля България, проповядвайки и разпространявайки духовна литература. Придружаван е от Малкон Портомян (арменец, който в някои селища държи проповеди на турски) и в продължение на цяла година те обикалят по села, колиби, градове, лете и зиме, правейки огромна обиколка на страната. За Пеню Киров това е призвание от Бога. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си. ^[5]^[2]^{:с. 501, 509–510}

Избран е за ръководител на Бургаското братство при образуването му на 27 юли 1907 г. и остава на този пост до 25 юли 1914 г.^[2]^[6]^{:с. 511} Един от най-близките съратници на Петър Дънов, който възлага на него работа от духовен характер.^[6]^{:с. 514}

Почива на 27 януари 1918 в град Бургас.^[1]

Книги редактиране

Петър Дънов/Пеню Киро. Епистоларни диалози – том I^[7] и том II^[8]. Второ допълнено издание, обогатено с факсимилета на оригиналите, е издадено през 2020 г.^[9]^[10]

Източници редактиране

↑ ^а ^б ^в ^г Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път // beinsaduno.bg.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Биографии. Пеню Киров. – В: Петър Дънов/Пеню Киров. Епистоларни диалози. Първи свитък 1898–1900. Второ доп. изд., обогатено с факсимилета на оригиналите. Бургас, Сдружение „Слънчогледи“, 2020. ISBN 978-619-7033-42-7
↑ ^а ^б ^в Славов, Атанас. Изгревът. Към светската биография на Петър Дънов. Сливен, Компас ООД-Сливен, 2010. ISBN 978-954-8558-15-0. с. 48.
↑ Асенов, Бойчо. Религиите и сектите в България. 2 прераб. и доп. изд. София, 2002. с. 416.
↑ Славов, Атанас. Изгревът. Към светската биография на Петър Дънов. Сливен, Компас ООД-Сливен, 2010. ISBN 978-954-8558-15-0. с. 49–53.
↑ ^а ^б Кратка биография на Пеню Киров // friendsoftherainbow.net.
↑ Епистоларни диалози - том I // stariknigi.bg/ 1.
↑ Епистоларни диалози - част II // stariknigi.bg 2.
↑ Петър Дънов/Пеню Киров. Епистоларни диалози. Първи свитък 1898–1900. Второ доп. изд., обогатено с факсимилета на оригиналите. Бургас, Сдружение „Слънчогледи“, 2020, 607 стр. ISBN 978-619-7033-42-7
↑ Петър Дънов/Пеню Киров. Епистоларни диалози. Втори свитък 1901–1917. Второ доп. изд., обогатено с факсимилета на оригиналите. Бургас, Сдружение „Слънчогледи“, 2020, 655 стр. ISBN 978-619-7033-43-4

[:0-1] а ^б ^в ^г Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път // beinsaduno.bg.

[:1-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Биографии. Пеню Киров. – В: Петър Дънов/Пеню Киров. Епистоларни диалози. Първи свитък 1898–1900. Второ доп. изд., обогатено с факсимилета на оригиналите. Бургас, Сдружение „Слънчогледи“, 2020. ISBN 978-619-7033-42-7

[:2-3] а ^б ^в Славов, Атанас. Изгревът. Към светската биография на Петър Дънов. Сливен, Компас ООД-Сливен, 2010. ISBN 978-954-8558-15-0. с. 48.

[4] Асенов, Бойчо. Религиите и сектите в България. 2 прераб. и доп. изд. София, 2002. с. 416.

[5] Славов, Атанас. Изгревът. Към светската биография на Петър Дънов. Сливен, Компас ООД-Сливен, 2010. ISBN 978-954-8558-15-0. с. 49–53.

[:3-6] а ^б Кратка биография на Пеню Киров // friendsoftherainbow.net.

[7] Епистоларни диалози - том I // stariknigi.bg/ 1.

[8] Епистоларни диалози - част II // stariknigi.bg 2.

[9] Петър Дънов/Пеню Киров. Епистоларни диалози. Първи свитък 1898–1900. Второ доп. изд., обогатено с факсимилета на оригиналите. Бургас, Сдружение „Слънчогледи“, 2020, 607 стр. ISBN 978-619-7033-42-7

[10] Петър Дънов/Пеню Киров. Епистоларни диалози. Втори свитък 1901–1917. Второ доп. изд., обогатено с факсимилета на оригиналите. Бургас, Сдружение „Слънчогледи“, 2020, 655 стр. ISBN 978-619-7033-43-4

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]