Пере Калдерс

испански журналист и писател

Пере Калдерс (на испански: Pere Calders) е испански журналист, карикатурист и писател на произведения в жанра социална драма, фентъзи, биография и мемоари.[1][2][3]

Пере Калдерс
Pere Calders
Пере Калдерс
Пере Калдерс
Роден29 септември 1912 г.
Починал21 юли 1994 г. (81 г.)
Професияписател, журналист, карикатурист
Националност Испания
Активен период1933 – 1994
Жанрдрама, сатира, мемоари, фентъзи, биография
СъпругаМерсе Казалс (1935 – 1943)
Роза Артис (1943 – 1994)
Уебсайт
Пере Калдерс в Общомедия

Биография и творчество редактиране

Пере Калдерс, с рождено име Педро де Алкантара Калдес и Русиньол, е роден на 29 септември 1912 г. в Барселона, Испания, в семейството на писателя модернист Висенс Калдес и Тереза Ровиралта.[1] Прекарва голяма част от детството си в провинцията, близо до Полиня. Учи в Барселона и 14-годишен пише първия си разказ, „Първият арлекин“, публикуван по-късно през 1936 г.[2] Занимава се също и с рисуване и известно време работи като асистент на чешкия чертожник Карел Черни. През 1929 г. постъпва във Висшето училище за изящни изкуства в Барселона.[1] На 20 години се включва в редакцията на „Търговски вестник“.[3]

Прави литературния си дебют през 1933 г. с разказа „История за призраци или параклисът „Естрела“ във вестник „Днес“. Първата му книга, сборникът с разкази „Първият арлекин“, е издаден през 1936 г.[3] Въпреки трудните времена, които Испания преживява по това време, с избухването на Гражданската война през 1936 г., той има голяма творческа активност и сътрудничи като писател или като художник в множество публикации на изденията в Барселона.[2] Същата година е издаден и краткият му първи роман „Славата на д-р Ларен“.[1]

През 1937 г. е включен в републиканската армия като техник-картограф. Последвалите събития му пречат да публикува други произведения в този период освен сборника „Ударни единици“ през 1938 г. за преживяванията му на фронта. След края на гражданската война е интерниран в концентрационен лагер, след което отива в изгнание първо във Франция, а после в Мексико.[1] Там преживява трудна адаптация и работи заедно с други каталунски интелектуалци за развитието на каталунското съзнание и култура чрез основаването на списанието Lletres.[1][3] През 1955 г. е издаден сборникът му с разкази „Хроники на скритата исти* 1976 O Princípio da Sabedoria

  • 1979 Novel•la – тв сериал
  • 1982 Puny clos – късометражен
  • 1983 Un encargo original – тв сериал
  • 1983 Antaviana – тв филм
  • 1987 La veritat oculta
  • 1987 13 x 13 – тв сериал
  • 1997 Cròniques de la veritat oculta – тв сериална“ поличил наградата „Виктор Катала“, следвани от още два сборника: „Хората от горната долина“ (1957) и „Утре, в три сутринта“ (1959).[1]

На 10 декември 1962 г. семейство му се завръща в Барселона.[3] През 1964 г. е издаден романът му „Сянката на агавето“, който получава наградата „Свети Георги“. През 1966 г. е издаден сборникът му „Военноморски патрул под мъглата“, с който се връща към собствиния си стил на разказ, а през 1967 г. е издаден краткия му роман „Неварес почива тук“, чието действие се развива в Мексико.[1]

Авторът е известен преди всичко със своите разкази, които са получили много повече внимание от критиката и публиката, отколкото романите му. Те са описвани като хумористични, иронични, измислени и абсурдни и някои са в жанра на магическия реализъм.[3] Произведенията му са удостоени с множество литературни награди.[1]

През 1986 г. е удостоен с почетна награда за каталонската литература, през 1992 г. е удостоен с почетна докторска степен от Автономния университет в Барселона, а през 1993 г. получава Националната награда за журналистика.[1][3]

Пере Калдерс умира след продължително боледуване на 21 юли 1994 г. в Барселона.[1][2]

Произведения редактиране

Самостоятелни романи редактиране

  • La glòria del doctor Larén (1936)[1]
  • Gaeli i l'home Déu (1937)
  • L'ombra de l'atzavara (1964)
  • Ronda naval sota la boira (1966)
  • Aquí descansa Nevares (1967)
незавършени романи публикувани посмъртно
  • La ciutat cansada (2008)
  • Sense anar tant lluny (2009)
  • La marxa cap al mar (2009)
  • L'amor de Joan (2009)

Сборници редактиране

  • El primer arlequí (1936)[1]
  • Unitats de xoc (1938)
  • Memòries especials (1942)
  • La ratlla i el desig (1947)
  • Cròniques de la veritat oculta (1955) – награда „Виктор Катала“[3]
  • Gent de l'alta vall (1957)
  • Demà a les tres de la matinada (1959)
  • Invasió subtil i altres contes (1978)
  • Antaviana, amb Dagoll Dagom (1979)
  • Tot s'aprofita (1981)
    Почти невъзможна любов, изд.: Профиздат, София (1989), прев. Мая Генова-Чорбаджийска
    (преиздадена през 2021 г. като „Духът водач – Работа на Провидението“)
  • Raspall (1981)
  • El sabeu, aquell? (1991)
  • De teves a meves: trenta-dos contes que acaben més o menys bé (1984)
  • Els nens voladors (1984)
  • Tres per cinc, quinze (1984)
  • La cabra i altres narracions (1984)
  • El desordre públic (1985)
  • Un estrany al jardí (1985)
  • El barret fort i altres inèdits (1987)
  • Dibuixos de guerra. Kalders i Tísner (1991)
  • L'honor a la deriva (1993)
  • Mesures, alarmes i prodigis (1994) – награда на критиката
  • La lluna a casa i altres contes (1995)

Екранизации редактиране

  • 1976 O Princípio da Sabedoria
  • 1979 Novel•la – тв сериал
  • 1982 Puny clos – късометражен
  • 1983 Un encargo original – тв сериал
  • 1983 Antaviana – тв филм
  • 1987 La veritat oculta
  • 1987 13 x 13 – тв сериал
  • 1997 Cròniques de la veritat oculta – тв сериал

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pere Calders в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​