Перо Ивановски
Петър (Перо) Ивановски с псевдоним Тиквар е югославски комунистически партизанин и участник в комунистическата съпротива през Втората световна война[1]. Делегат е на Първото заседание на АСНОМ.
| Перо Ивановски Перо Ивановски | |
| югославски партизанин | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Биография
редактиранеРоден е на 28 април 1920 година в град Прилеп. Като млад се включва в революционните вълнения на работниците в кралска Югославия. През 1938 година става секретар на Местния комитет на ЮКП за Прилеп, а през 1940 година и организационен секретар на Покрайненския комитет на ЮКП за Македония. Делегат е на петата конференция на ЮКП през октомври 1940 година. През 1940 година е сменен от Покрайненския комитет от Методи Шаторов, но към края на същата година е включен в работата на Местния комитет на ЮКП за Скопие. През 1941 година, след навлизането на българските власти във Вардарска Македония бащата на Ивановски подкрепя българската идея и се противопоставя на комунистическата дейност на сина си. По този повод Перо Тиквар е известен сред съидейниците си със заканата: „Яс ке го обесам мойот татко.“[2] Пред август 1941 година Ивановски заедно с Методи Шаторов и Коце Стояновски се противопоставят на Драган Павлович и Лазар Колишевски, които носят писмо от Тито, в което се изисква да се започне въоръжена съпротива срещу българските власти.[3]
През април 1942 година е арестуван от българските власти и осъден на 15 години затвор. През юли 1944 година успява да избяга от затвора и влиза в редиците на 3-та кумановска бригада. От 27 август до 25 септември 1944 е политически комисар на единадесета македонска ударна бригада.[4] След това е политически комисар на 11 бригада в рамките на 48 македонска дивизия[5]. Известно време пише за органа на СНОФ за Македония „Илинденски път“. Командир е на четиридесет и втора македонска дивизия на НОВЮ и на единадесета македонска ударна бригада. След Втората световна война влиза в редовете на югославската тайна полиция ОЗНА[6]. Известно време е директор на ФАС „11 октомври“ и Завод за стомана в Скопие.[7] От 1967 до 1973 година бил председател на Изпълнителния комитет на Комерциална банка.[8] На 10 октомври 2014 година президентът на Република Македония Георге Иванов го награждава с „Орден за заслуги за Македония“.[9]
Външни препратки
редактиране- След бягството от затвора станах член на АСНОМ[неработеща препратка] – интервю на Ивановски за „Утрински весник“
Бележки
редактиране- ↑ Bunteski, Riste, Metodija S̆atorov--S̆arlo: politic̆ki stavovi, Društvo za nauka i umetnost, 1996
- ↑ Милевски, Стиле. Борци за Македонја: револуционер по професија. Сеќавања 1941/1944, Скопје 1994, с. 42.
- ↑ Палешутски, Костадин, Югославската комунистическа партия и македонският въпрос, 1919–1945, Издание на Българската академия на науните, София, 1985 стр. 288
- ↑ Вестник „Офицер“, бр. 7, 2011, стр. 8 // Архивиран от оригинала на 2013-12-27. Посетен на 2012-09-03.
- ↑ Zbornik dokumenata i podataka o narodno-oslobodilačkom ratu jugoslovenskih naroda: knj. 1-[4]. Borbe u Makedoniji 1941-[1944, Vojno-istoriski institut Jugoslovenske armije, 1954.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 590. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кратка биография на Петър Ивановски - Тиквар // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ „50 години Комерцијална банка“, 62 стр Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
- ↑ Петар Иваноски – Тиквар одликуван со Орден за заслуги за Македонија, архив на оригинала от 28 ноември 2018, https://web.archive.org/web/20181128210753/http://www.president.mk/mk/2011-06-17-09-55-07/2011-09-03-11-36-59/2935-tikvar.html?qh=YToxOntpOjA7czoxMjoi0YLQuNC60LLQsNGAIjt9, посетен на 8 януари 2016