Песенен конкурс „Евровизия“

Песенен конкурс „Евровизия“ (на английски: Eurovision Song Contest; на френски: Concours Eurovision de la Chanson) е телевизионно предаване, организирано от Европейския съюз за радио и телевизия. Провежда се ежегодно от 1956 г., а много музикални изпълнители са се сдобили с известност именно след участието си в него.

Песенен конкурс „Евровизия“
Eurovision Song Contest
Сцената на Евровизия 2024
Жанрмузикален конкурс
Създател(и)Европейски съюз за радио и телевизия
Базиран наМузикален фестивал в Санремо
Водещ(и)различни водещи
Странаразлични страни
Езиканглийски, френски (обичайно)
Продукция
Продуцент(и)Европейски съюз за радио и телевизия
различни национални продуценти
Времетраене~2,5 часа (полуфинали)
~4 часа (финали)
Дистрибуция„Евровизия“
Разпространение
КартинаSDTV (4:3) (1956 – 2004)
SDTV (16:9) (2005 – 2006)
HDTV 1080i (2007 – понастоящем)
Излъчване24 май 1956 – понастоящем
Хронология
Свързани продукцииПесенен конкурс „Детска Евровизия“
Песенен конкурс „Евровизия“ в Общомедия

Конкурсът се излъчва всяка година от 1956 г., което го нарежда сред най-продължителните телевизионни предавания в света. Публиката му в последните години варира между 150 и 750 милиона зрители в международен мащаб. „Евровизия“ се излъчва и в страни, които не са членки на ЕСРТ – Австралия, Канада, Индия, РЮА, Южна Корея, САЩ, Нова Зеландия, Китай и други страни. От 2000 г. конкурсът може да се гледа и онлайн.

През 2017 г. Кристиан Костов поставя рекорд за България, като се класира на престижното 2-ро място с 615 точки.

 
Участници от 1956 г.:
  Участвали са поне веднъж
  Никога не са участвали, въпреки че имат това право
  Кандидатствали са за участие, но по-късно са се отказвали
  Участвали са като част от друга държава, но никога като суверенна държава

Конкурсът се провежда за първи път през 1956 г. в Лугано, Швейцария. Тогава в него вземат участие само 7 държави – Нидерландия, Швейцария, Италия, Люксембург, Белгия, Германия и Франция, всяка от които е представена от 2 песни. В периода 1957 г. – 1999 г. към „Евровизия“ се присъединяват нови 29 държави, а между 2000 г. – 2019 г. – още 16 страни.

От 2004 г. е в сила нов регламент, според който всяка държава извън „Голямата четворка“ (Великобритания, Германия, Испания и Франция) и извън „топ 10“ на последния конкурс трябва да участва в „полуфинал“. 10-те държави, заели челните места на полуфинала, си осигуряват място на финала, а останалите отпадат. През 2008 г. това правило е променено – обособяват се 2 полуфинала с по 15 – 19 участници, а правото автоматично да се класират на финал си запазват само Голямата петорка (Италия от 2011 г.) и страната-домакин на конкурса.

Преди песните са се оценявали по смесена система. На полуфиналите със зрителски вот се избират девет от песните, а десетата е избор от общия сбор от гласовете на националните журита във всяка участваща страна. На финала резултатът се определя от сбора между всички гласували зрители и гласовете на професионалните журита във всяка страна, като съотношението е 50% зрители – 50% жури. Тази система е въведена през 2009 г. До 2008 г. е в сила друга – песните се подреждат единствено от телефонно гласуване, което обаче е изключително оспорвана практика главно заради „политическия и съседския вот“. Определяне на победителя чрез жури или „смесен вот“ (50% жури и 50% публика) е било използвано и в миналото.

Песенният конкурс през 2016 г. е първият, който въведе промяна в системата на гласуване от 1975 г. насам:[1] на финала точките от журитата се обявяват първи поотделно от всяка участваща страна на конкурса, а след това е ред на обявяване на резултатите от гласуванията на зрителите. Този път вместо да се обявяват резултатите от всяка страна поотделно, те се обявяват общо за всяка една от страните. На финала резултатите от зрителския вот се прибавят към тези от журитата и това е общият сбор точки за всяка една от страните на финала, за да се види и провери дали има обрат при подреждането. Същата система за гласуване се използва и на полуфиналите.

През 2019 г. представянето на резултата от гласуването на зрителите по време на финала е променено за първи път от въвеждането на настоящата система за представяне на гласовете през 2016 г.[2] Начинът на представяне на точките от журито остава същият, като говорител на живо във всяка участваща страна разкрива песента на националното им жури, която получава максималните 12 точки.[3] При промяна от предишни години вотът на зрителите се обявява в реда на класирането на държавите от резултатите на журитата – т.е. страната с най-нисък резултат от журитата ще чуе своя резултат първа, а страната с най-големия резултат от журитата – последна.[4]

През 2023 е въведена промяна, касаеща гласуването в конкурса. В полу-финалите право на глас има само публиката. За пръв път се дава възможността на зрители от държави, които не участват, също да гласуват.

Най-малкият резултат, с който е спечелена „Евровизия“ е с 18 точки през 1969 г., защото тогава печелят едновременно 4 страни, а най-големият е през 2017 г. – 758 точки.

Година Дебютиращи страни
1956   Белгия,   Германия,   Италия,   Люксембург,   Нидерландия,   Франция,   Швейцария
1957   Австрия,   Великобритания,   Дания
1958   Швеция
1959   Монако
1960   Норвегия
1961   Испания,   Финландия,   Югославия
1964   Португалия
1965   Ирландия
1971   Малта
1973   Израел
1974   Гърция
1975   Турция
1980   Мароко
1981   Кипър
1986   Исландия
1993   Босна и Херцеговина,   Словения,   Хърватия
1994   Естония,   Литва,   Полша,   Румъния,   Русия,   Словакия,   Унгария
1998   Северна Македония
2000   Латвия
2003   Украйна
2004   Албания,   Андора,   Беларус,   Сърбия и Черна гора
2005   България,   Молдова
2006   Армения
2007   Грузия,   Сърбия,   Черна гора,   Чехия
2008   Азербайджан,   Сан Марино
2015   Австралия[5][6][7]

От 2002 г. се поставя традиция „Евровизия“ да има слоган – посланието на песенния конкурс. Изключение прави изданието през 2009 г., когато няма официален слоган. На 14 ноември 2023 г. е обявено, че слоганът United by Music („Обединени от музиката“), създаден за изданието през 2023 г., ще се използва за всички следващи провеждания на конкурса.

Година Страна-домакин Град-домакин Слоган
2002   Естония Талин „A Modern Fairytale“ (Модерна приказка)
2003   Латвия Рига „Magical rendez-vous“ (Вълшебна среща)
2004   Турция Истанбул „Under The Same Sky“ (Под едно небе)
2005   Украйна Киев „Awakening“ (Пробуждане)
2006   Гърция Атина „Feel The Rhythm“ (Почувствай ритъма)
2007   Финландия Хелзинки „True Fantasy“ (Истинска фантазия)
2008   Сърбия Белград „Confluence of Sound“ (Сливане на звук)
2009   Русия Москва
2010   Норвегия Осло „Share The Moment“ (Сподели момента)
2011   Германия Дюселдорф „Feel Your Heart Beat!“ (Почувствай биенето на своето сърце!)
2012   Азербайджан Баку „Light Your Fire“ (Запали своя огън)
2013   Швеция Малмьо „We Are One“ (Ние сме едно)
2014   Дания Копенхаген „#JoinUs“ (#ПрисъединиСеКъмНас)
2015   Австрия Виена „Building Bridges“ (Градим мостове)
2016   Швеция Стокхолм „Come Together“ (Хайде заедно)
2017   Украйна Киев „Celebrate Diversity“ (Празнувай многообразието)
2018   Португалия Лисабон „All Aboard!“ (Всички на борда!)[8]
2019   Израел Тел Авив „Dare to Dream“ (Осмели се да мечтаеш)[9]
2020[10]   Нидерландия Ротердам „Open Up“ (Открий се)[11]
2021   Нидерландия Ротердам[12][13] „Open Up“ (Открий се)[12][13]
2022   Италия Торино „The Sound of Beauty“ (Звукът на красотата)
2023   Великобритания Ливърпул „United by Music“ (Обединени от музиката)[14][15]
2024   Швеция Малмьо

Конкурсът има множество правила, които се оповестяват от ЕСРТ всяка година на страните, пожелали да се включат. Голяма част от тях са се променяли през годините, като например системите за гласуване, начините за класиране на финал (включително и броя полуфинали), задължителното представяне на песните на родния език в държавата, която представят (действащо правило между 1956 г. и 1973 г., а след това отново между 1977 г. и 1999 г.), времетраенето на песните, броят на хората на сцената и други. Непроменени са останали много малка част от правилата, като например правилото, забраняващо текстовете на песните да са политическа пропаганда или да уронват престижа на конкурса, задължителното пеене на живо, забраната на животни на сцената, липсата на забрана за националността на изпълнителите, композиторите и текстописците и други.

Основните забележки към конкурса се състоят в „политическия вот“, който го превръща повече в политическо, отколкото в музикално събитие. Но напоследък тази забележка вече не е така актуална, особено след като малка Исландия зае второ място през 2009 г., а на първо се класира Норвегия – все държави, за които никога не е било в сила съседското гласуване. Друга силно критикувана област е стилът на песните, който често пъти е поп, а в последните години се забелязва увеличаване на броя на участниците, залагащи повече на визуалното представяне, като например финландската рок група Лорди, завършили на първо място пред 2006 г. в Атина или украинеца Верка Сердючка, класирал се на второ място през 2007 г. в Хелзинки.

Победители

редактиране

„Евровизия“ дава уникален шанс за развитие на победителите от конкурса. Най-известните сред тях са АББА (станали победители през 1974 г. с песента „Waterloo“) и Селин Дион (победителка от 1988 г. в Дъблин, с песента „Ne Partez Pas Sans Moi“ на френски език, която представя Швейцария). Много други са добре познати на сцената в собствената си държава и региона – Александър Рибак, Джони Лоугън, Никол, Вики Леандрос, Дима Билан, Мария Шерифович, Дана Интернешънъл и други изпълнители.

Някои от победителите обаче се оттеглят от музикалния бизнес малко след победата си, а други не успяват да създадат запомнящи се песни освен тази, с която са спечелили.

Година Победител/и Изпълнител/и Песен Точки Преднина Второ място Домакин
1956   Швейцария Лис Асия „Refrain“
Не е обявено
  Швейцария
1957   Нидерландия Кори Брокен „Net Als Toen“ 31 14   Франция   Германия
1958   Франция Андре Клавьо „Dors mon amour“ 27 3   Швейцария   Нидерландия
1959   Нидерландия Теди Шолтен „Een beetje“ 21 5   Великобритания   Франция
1960   Франция Жаклин Бойер „Tom Pilibi“ 32 7   Великобритания   Великобритания
1961   Люксембург Жан-Клод Паскал „Nous les amoureux“ 31 7   Великобритания   Франция
1962   Франция Изабел Обре „Un premier amour“ 26 13   Монако   Люксембург
1963   Дания Грета и Юрген Ингман „Dansevise“ 42 2   Швейцария   Великобритания
1964   Италия Джилиола Чинкуети „Non ho l'età“ 49 32   Великобритания   Дания
1965   Люксембург Франс Гал „Poupée de cire, poupée de son“ 32 6   Великобритания   Италия
1966   Австрия Удо Юргенс „Merci Chérie“ 31 15   Швеция   Люксембург
1967   Великобритания Санди Шоу „Puppet On a String“ 47 25   Ирландия   Австрия
1968   Испания Масиел „La, la, la“ 29 1   Великобритания   Великобритания
1969   Великобритания Лулу „Boom Bang a Bang“ 18
Няма второ място
  Испания
  Испания Саломе „Vivo cantando“
  Нидерландия Лени Кюр „De troubadour“
  Франция Фрида Бокара „Un jour, un enfant“
1970   Ирландия Дана „All Kinds of Everything“ 32 6   Великобритания   Нидерландия
1971   Монако Северин „Un banc, un arbre, une rue“ 128 12   Испания   Ирландия
1972   Люксембург Вики Леандрос „Après toi“ 128 14   Великобритания   Великобритания
1973   Люксембург Ана-Мария Давид „Tu te reconnaîtras“ 129 4   Испания   Люксембург
1974   Швеция АББА „Waterloo“ 24 6   Италия   Великобритания
1975   Нидерландия „Тийч-Ин“ „Ding-a-dong“ 152 14   Великобритания   Швеция
1976   Великобритания „Брадърхуд ъф Мен“ „Save Your Kisses for Me“ 164 17   Франция   Нидерландия
1977   Франция Мари Мириам „L'oiseau et l'enfant“ 136 15   Великобритания   Великобритания
1978   Израел Изхар Коен и „Алфабета „א-ב-ני-בי“ („А-Ба-Ни-Би“) 157 32   Белгия   Франция
1979   Израел Гали Атари и „Милк енд Хъни“ „הללויה“ („Алилуя“) 125 9   Испания   Израел
1980   Ирландия Джони Лоугън „What's Another Year“ 143 15   Германия   Нидерландия
1981   Великобритания „Бъкс Физ“ „Making Your Mind Up“ 136 4   Германия   Ирландия
1982   Германия Никол „Ein biẞchen Frieden“ 161 61   Израел   Великобритания
1983   Люксембург Корин Хермес „Si la vie est cadeau“ 142 6   Израел   Германия
1984   Швеция „Херейс“ „Diggi-Loo Diggi-Ley“ 145 8   Ирландия   Люксембург
1985   Норвегия „Бобисокс“ „La det swinge“ 123 18   Германия   Швеция
1986   Белгия Сандра Ким „J'aime la vie“ 176 36   Швейцария   Норвегия
1987   Ирландия Джони Лоугън „Hold Me Now“ 172 31   Германия   Белгия
1988   Швейцария Селин Дион „Ne partez pas sans moi“ 137 1   Великобритания   Ирландия
1989   Югославия „Рива“ „Rock Me“ 137 7   Великобритания   Швейцария
1990   Италия Тото Кутуньо „Insieme: 1992“ 149 17   Ирландия
  Франция
  Югославия
1991   Швеция Карола „Fångad av en stormvind“ 146 0   Франция   Италия
1992   Ирландия Линда Мартин „Why Me?“ 155 16   Великобритания   Швеция
1993   Ирландия Нийв Кавана In Your Eyes 187 23   Великобритания   Ирландия
1994   Ирландия Пол Харингтън и Чарли Макгетигън „Rock 'n' Roll Kids“ 226 60   Полша   Ирландия
1995   Норвегия „Сикрет Гардън“ „Nocturne“ 148 29   Испания   Ирландия
1996   Ирландия Аймиър Куин „The Voice“ 162 48   Норвегия   Норвегия
1997   Великобритания „Катрина и Дъ Уейвс“ „Love Shine a Light“ 227 70   Ирландия   Ирландия
1998   Израел Дана Интернешънъл „דיווה“ („Дива“) 172 6   Великобритания   Великобритания
1999   Швеция Шарлота Нилсон Take Me to Your Heaven 163 17   Исландия   Израел
2000   Дания Олсън Брадърс Fly on the Wings of Love 195 40   Русия   Швеция
2001   Естония Танел Падар, Дейв Бентън и „2XL Everybody 198 21   Дания   Дания
2002   Латвия Marie N I Wanna 176 12   Малта   Естония
2003   Турция Сертаб Еренер Everyway That I Can 167 2   Белгия   Латвия
2004   Украйна Руслана Wild Dances 280 17   Сърбия и Черна гора   Турция
2005   Гърция Елена Папаризу My Number One 230 38   Малта   Украйна
2006   Финландия Лорди Hard Rock Hallelujah 292 44   Русия   Гърция
2007   Сърбия Мария Шерифович Молитва 268 33   Украйна   Финландия
2008   Русия Дима Билан Believe 272 42   Украйна   Сърбия
2009   Норвегия Александър Рибак Fairytale 387 169   Исландия   Русия
2010   Германия Лена Майер-Ландрут Satellite 246 76   Турция   Норвегия
2011   Азербайджан Ел и Ники Running Scared 221 32   Италия   Германия
2012   Швеция Лорийн Euphoria 372 113   Русия   Азербайджан
2013   Дания Емили де Форест Only Teardrops 281 47   Азербайджан   Швеция
2014   Австрия Кончита Вурст Rise Like a Phoenix 290 52   Нидерландия   Дания
2015   Швеция Монс Зелмерльов „Heroes 365 62   Русия   Австрия
2016   Украйна Джамала 1944 534 23   Австралия   Швеция
2017   Португалия Салвадор Собрал Amar pelos dois 758 143   България   Украйна
2018   Израел Нета Барзилай Toy 529 93   Кипър   Португалия
2019   Нидерландия Дънкан Лорънс Arcade 498 26   Италия   Израел
2020 Отменен[10]   Нидерландия
2021   Италия „Манескин“ „Zitti e buoni“ 524 25   Франция   Нидерландия
2022   Украйна „Калуш“ „Стефанія“ 631 165   Великобритания   Италия
2023   Швеция Лорийн „Tattoo“ 583 57   Финландия   Великобритания
2024   Швейцария Немо Метлер „The Code“ 591 44   Хърватия   Швеция
2025   Швейцария

Галерия на победителите

редактиране

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Jordan, Paul. Biggest change to Eurovision Song Contest voting since 1975 // eurovision.tv, 18 February 2016. Посетен на 18 February 2016.
  2. Eurovision'19: Changes To Results Presentation in Tel Aviv // 30 March 2019. Архивиран от оригинала на 30 March 2019. Посетен на 5 April 2019.
  3. Agadellis, Stratos. Eurovision 2019: Final voting presentation to change slightly // 30 March 2019. Архивиран от оригинала на 31 March 2019. Посетен на 5 April 2019.
  4. Muldoon, Padraig. Eurovision 2019 changes: New voting rules for the Grand Final // 30 March 2019. Посетен на 5 April 2019.
  5. ((en)) Australia to compete in the 2015 Eurovision Song Contest. Eurovision.tv. Посетен на 10 февруари 2015.
  6. Eurovision Song Contest invites Australia to join ‘world's biggest party’ // The Guardian. 10 February 2015. Посетен на 10 February 2015.
  7. Australia participate in the 60th Eurovision // Eurovision Song Contest, 10 February 2015. Посетен на 10 February 2015.
  8. All Aboard! Lisbon welcomes 42 countries to Eurovision 2018 // Eurovision Song Contest. Посетен на 7 November 2017.
  9. Groot, Evert. Tel Aviv 2019: Dare to Dream // 28 October 2018. Архивиран от оригинала на 2 February 2019. Посетен на 8 January 2019.
  10. а б Angus, Quinn. Eurovision 2020 Cancelled: Contest will not take place in Rotterdam due to coronavirus precautions // 18 March 2020.
  11. ‘Open Up’ to Eurovision 2020 // European Broadcasting Union, 24 October 2019. Посетен на 24 October 2019.
  12. а б Rotterdam returns as Eurovision Song Contest Host City in 2021 // May 16, 2020. Посетен на May 29, 2020.
  13. а б Muldoon, Padraig. Open Up: Eurovision will return to Rotterdam in 2021 // 16 May 2020.
  14. ‘United By Music’: Liverpool 2023 theme revealed // EBU, 2023-01-31. Посетен на 2023-01-31.
  15. ‘United By Music’: Chosen as permanent theme // EBU, 2023-11-14. Посетен на 2023-11-14.

Външни препратки

редактиране