Тази статия е за селото в Костурско. За планината в Република Северна Македония вижте Песяк (планина).

Пèсяк или Пèсък (изписване до 1945 година: Пѣсякъ; на гръцки: Αμμουδάρα, Амудара, до 1926 година Πισιάκοι, Писяки[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

Песяк
Αμμουδάρα
— село —
Изглед от селото
Изглед от селото
Гърция
40.4233° с. ш. 21.2775° и. д.
Песяк
Западна Македония
40.4233° с. ш. 21.2775° и. д.
Песяк
Костурско
40.4233° с. ш. 21.2775° и. д.
Песяк
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Надм. височина670 m
Население56 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото се намира на 5 километра южно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на десния бряг на река Бистрица. Част от землището на Песяк традиционно се наводнява.[2]

В Османската империя

редактиране

В края на XIX век Песяк е българско село село на самата българо-гръцка етническа граница – първото село в южна посока е гръцкото Витан. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пѣсъкъ има 120 жители българи.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Песяк е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 20 къщи.[4]

В началото на XX век цялото население на Песяк е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[5] В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след Илинденско-Преображенското въстание, в селото е създаден революционен комитет на ВМОРО.[6]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Песяк има 400 българи екзархисти.[7]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Писаки (Πισσάκι) в 1910 година има 25 „българоговорещи гръцки семейства“.[8]

Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Песяк преди Балканската война има 20 български къщи.[9]

По време на Балканската война един човек от Песяк е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Пишак като българско село на българо-гръцката езикова граница:

Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Песякъ е обозначено като българско селище.[12]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Песяк (Песjак) има 8 къщи славяни християни и 4 къщи погърчени славяни и власи и гърци.[13] В 1926 година името на селото е преведено като Амудара, пясъчно.

Песяк не пострадва в Гръцката гражданска война.[2]

Селото традиционно произвежда градинарски култури, жито и боб.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Песяк на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Палабени Παλάμπενι Палами Παλάμη[14] местност в Одре, СЗ от Песяк[15]
Рекуска[15] Ρεκούρκα Ксерия Ξεριά[14] река в Одре, минаваща Ю от Песяк[15]
Бара Μπάρα Рахи Ράχη[14] връх в Одре (714 m), Ю от Песяк[15]
Копач Κοπάτσι Лакия Λακκιά[14] местност в Одре, ЮЗ от Песяк[15]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 148[2] 143[2] 174[2] 249[2] 232[2] 209[2] 165[2] 144[2] 135[2][16] 112 61
 
Изходна табела на селото

Личности

редактиране
Родени в Песяк
  •   Димитър Георгиев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Десета прилепска дружина[17]
  •   Константинос Георгиу или Динас (Κωνσταντίνος Γεωργίου, Ντίνας), гръцки андартски деец от ІІІ ред[18]
  •   Костадин (Дине) Василев Кираджията и синовете му братя Кираджиеви: Аргир, Иван и Атанас, български общественици, дейци на българското църковно и просветно дело в Хрупища, легални дейци на ВМОРО, участници в Първата световна война на страната на България, впоследствие емигранти в САЩ и изобретатели на т. нар. чили от Синсинати.[19]
  •   Михаил Типадис (1862 – 1951), лекар и андартски деец[20]
  •   Наум Василиу (Ναούμ Βασιλείου), гръцки андартски деец от ІІІ ред[18]
  •   Стерьос Василиу (Στέργιος Βασιλείου), гръцки андартски деец от ІІІ ред[18]
  •   Т. Кирязопулос (Θ. Κυριαζόπουλος), гръцки андартски деец от ІІІ ред[18]
  •   Янко Кръстев (? – 1903), български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  6. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (112). Издание на Илинденската Организация, февруари 1940. с. 10.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  8. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  9. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 153 и 869.
  11. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  12. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  14. а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
  15. а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ammoudara Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 153.
  18. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)
  19. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 107, 128.
  20. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 186.