Тази статия е за селото в Костурско. За планината в Република Северна Македония вижте Песяк (планина).

Пèсяк или Пèсък (изписване до 1945 година: Пѣсякъ; на гръцки: Αμμουδάρα, Амудара, до 1926 година Πισιάκοι, Писяки[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

Песяк
Αμμουδάρα
— село —
Изглед от селото
Изглед от селото
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Надм. височина670 m
Население61 души (2011 г.)

География Редактиране

Селото се намира на 5 километра южно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на десния бряг на река Бистрица. Част от землището на Песяк традиционно се наводнява.[2]

История Редактиране

В Османската империя Редактиране

В края на XIX век Песяк е българско село село на самата българо-гръцка етническа граница – първото село в южна посока е гръцкото Витан. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пѣсъкъ има 120 жители българи.[3]

В началото на XX век цялото население на Песяк е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[4] В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след Илинденско-Преображенското въстание, в селото е създаден революционен комитет на ВМОРО.[5]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Песяк има 400 българи екзархисти.[6]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Писаки (Πισσάκι) в 1910 година има 25 „българоговорещи гръцки семейства“.[7]

Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Песяк преди Балканската война има 20 български къщи.[8]

По време на Балканската война един човек от Песяк е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Пишак като българско село на българо-гръцката езикова граница:

Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[10]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Песякъ е обозначено като българско селище.[11]

В Гърция Редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Песяк (Песjак) има 8 къщи славяни християни и 4 къщи погърчени славяни и власи и гърци.[12] В 1926 година името на селото е преведено като Амудара, пясъчно.

Песяк не пострадва в Гръцката гражданска война.[2]

Селото традиционно произвежда градинарски култури, жито и боб.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Песяк на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Палабени Παλάμπενι Палами Παλάμη[13] местност в Одре, СЗ от Песяк[14]
Рекуска[14] Ρεκούρκα Ксерия Ξεριά[13] река в Одре, минаваща Ю от Песяк[14]
Бара Μπάρα Рахи Ράχη[13] връх в Одре (714 m), Ю от Песяк[14]
Копач Κοπάτσι Лакия Λακκιά[13] местност в Одре, ЮЗ от Песяк[14]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 148[2] 143[2] 174[2] 249[2] 232[2] 209[2] 165[2] 144[2] 135[2][15] 112 61
 
Изходна табела на селото

Личности Редактиране

Родени в Песяк
  •   Димитър Георгиев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Десета прилепска дружина[16]
  •   Константинос Георгиу или Динас (Κωνσταντίνος Γεωργίου, Ντίνας), гръцки андартски деец от ІІІ ред[17]
  •   Костадин (Дине) Василев Кираджията и синовете му братя Кираджиеви: Аргир, Иван и Атанас, български общественици, дейци на българското църковно и просветно дело в Хрупища, легални дейци на ВМОРО, участници в Първата световна война на страната на България, впоследствие емигранти в САЩ и изобретатели на т. нар. чили от Синсинати.[18]
  •   Михаил Типадис (1862 – 1951), лекар и андартски деец[19]
  •   Наум Василиу (Ναούμ Βασιλείου), гръцки андартски деец от ІІІ ред[17]
  •   Стерьос Василиу (Στέργιος Βασιλείου), гръцки андартски деец от ІІІ ред[17]
  •   Т. Кирязопулос (Θ. Κυριαζόπουλος), гръцки андартски деец от ІІІ ред[17]
  •   Янко Кръстев (? – 1903), български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища

Бележки Редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  5. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (112). Издание на Илинденската Организация, февруари 1940. с. 10.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  7. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  8. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 153 и 869.
  10. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  11. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  13. а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
  14. а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ammoudara Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 153.
  17. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)
  18. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 107, 128.
  19. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 186.