Пета пехотна дунавска дивизия

Пета пехотна дунавска дивизия е българска военна част.

Пета пехотна дунавска дивизия
Щабът на 5 пехотна дунавска дивизия в Белоградчик, Великден 1913 г.
Информация
Активна1883 – 1958
ДържаваБългария
Гарнизон/щабРусе, Харманли, Ямбол, Долни чифлик

Формиране

редактиране

Формирана през 1883 година в Русе под името 3-та пеша бригада, която от 27 декември 1891 година е преименувана на 5-а пехотна дунавска дивизия.

Балканска война (1912 – 1913)

редактиране

По време на Балканската война (1912 – 1913) дивизията е част от 3-та армия и има следното командване и състав:[1]

Командване и състав

редактиране

Щаб на дивизията

Части

Освен тях в състава ѝ влизат снабдителни служби, санитарни учреждения и военно-полицейски части. Артилерийските полкове разполагат с по 36 полски оръдия. Към началото на войната дивизията наброява 498 офицери и лекари, 39 чиновници и 30 221 подофицери и редници.[2]

В Лозенградската операция участва на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу Лозенград от село Ериклер на юг. В Люлебургазко-Бунархисарската операция отново се сражава на левия фланг, в района на Бунархисар.

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2-ра армия и има следното командване и състав:[3]

Командване и състав

редактиране

Щаб на дивизията

Първа бригада

Втора бригада

Трета бригада

Пета артилерийска бригада

След Втората световна война

редактиране

От май 1950 г. дивизията е преименувана на пета стрелкова Дунавска дивизия, а от 22 септември 1950 г. на шеста стрелкова дивизия. Преименувани са съответно и нейните полкове: пети стрелкови Дунавски полк на 11 стрелкови полк, 31-ви стрелкови Силистренски полк на 50-и стрелкови полк и 5-и дивизионен артилерийски полк на 42-ри оръдеен артилерийски полк. На следващата година щабът на дивизия е преместен от Русе в село Долни Чифлик и там на негова основа е формиран 8-и стрелкови корпус, като в него се включва още и 24-та стрелкова дивизия и 58-а отделна брегова стрелкова бригада. През декември 1958 г. корпусът е разформирован и така дивизията престава да съществува.[4]

Наименования

редактиране

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Трета пеша бригада (1883 – 1891)
  • Пета пехотна дунавска дивизия (1891 – 1920)
  • Пети пехотен дунавски полк (1920 – 1938)
  • Пета пехотна дунавска дивизия (1938 – май 1950)
  • Пета стрелкова дунавска дивизия (май – 22 септември 1950)
  • Шеста стрелкова дивизия (22 септември 1950 – 1958)[5]

Началници

редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Капитан от гвардията Николай Подвалнюк от 24 април 1883
Подполковник Димитър Филов 1886 – октомври 1886
Майор Атанас Узунов 1887
Полковник Христо Драндаревски към 1891, към 1904
Генерал-майор Радой Сираков 1907 – 1908
Генерал-майор Павел Христов 9 април 1910 – 1912
Полковник Тодор Кантарджиев 1913 – 1914
Генерал-майор Панайот Бърнев 1915 – 1916
Полковник Иван Бончев 1916 – 1918
Генерал-майор Сава Савов 27 ноември 1916 – 28 юли 1917
Полковник Никола Писаров 1918 – 1919
Полковник Александър Кисьов до 1922
Полковник Константин Соларов 1922 – 1923
Полковник Александър Пенев от 1928
Генерал-майор Кирил Жечев 1931? – 1932?
Полковник Тодор Радев през 1932
Полковник Младен Филипов през 1934
Полковник Иван Тодоров 1934 – 1935
Полковник Анастас Анастасов през 1935
Генерал-майор Теодоси Даскалов 1935 – 1 ноември 1936
Полковник Атанас Стефанов 1 ноември 1936 – 25 септември 1940
Полковник Христофор Серафимов 1941 – 13 септември 1944
Полковник Боню Пиронков 14 септември 1944 – 3 ноември 1944
Полковник Петър Тончев 4 ноември 1944 – неизв.
Полковник Мирчо Мирчев 1945 – 1946?
Генерал-лейтенант Асен Греков 3 януари 1946 – 15 февруари 1946
Полковник Георги Мустакерски 1946 – 1946
Полковник Никола Ботев от 1947
Полковник Атанас Русев февруари 1948 – ноември 1950
? Величко Георгиев ноември 1951 – 1952

Други командващи: полк. Никола Писаров, Алекси Попов

  1. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 646
  2. Войната между България и Турция, т. I, София 1937, с. 548 – 549
  3. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1129 – 1130
  4. Цветков, К. и колектив. Алманах на Сухопътните войски на България. Книга Четвърта. Асоциация на Сухопътните войски на България. Национален военноисторически музей, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2018, с. 92
  5. Цветков, К. и колектив. Алманах на Сухопътните войски на България. Книга Четвърта. Асоциация на Сухопътните войски на България. Национален военноисторически музей, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2018, с. 92

Източници

редактиране
  • Недев, С. – „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 190
  • Зафиров, Димитър, Александров, Емил. История на Българите: Военна история. София, Труд, 2007. ISBN 954-528752-7.
  • Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
  • Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница