Отваря главното меню

Пѐтгъс[2] (на гръцки: Πεντάλοφος, Пендалофос, катаревуса: Πεντάλοφον, Пендалофон, до 1926 Πέτγα, Петга[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Петгъс има 191 жители.

Петгъс
Πεντάλοφος
Изглед на селото
Изглед на селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 420 m
Население 191 души (2001)
Демоним петгъжа̀ни[1]

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 6 километра югозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в югоизточните склонове на планината Паяк (Пайко). Край селото е разположен Петгъският манастир „Свети Никодим Светогорец“, метох на атонския Симонопетра.

ИсторияРедактиране

В Османска империяРедактиране

 
Заличен стенопис пред входа на църквата „Св. св. Петър и Павел

На 1900 m югоизточно от селото и на 2300 m северозападно от Геракарци (Гераконас), от дясната страна на коларския път Петгъс – Геракарци, в местността Тумба на естествен хълм е открито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник.[4]

В XIX век Пилорик е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от средата на XIX век.[5]

На австрийската военна карта е отбелязано като Петгиз (Petjes, Petgiz), на картата на Кондоянис е отбелязано като Петгас (Πέτγας), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Петгис (Πέτγκις) е село с 38 християнски семейства.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Петгъс живеят 330 българи християни.[7] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Petgaz) има 376 българи екзархисти.[9]

 
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Петгъс, пред Хилми паща за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото (Пет гъз) изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Макар че населението от селото ни да е чисто българско, от четири години насам училището и черквата ни са затворени. Причините за затварянето им не знаем. Молим да се дадат нужните заповеди за отварянето им. От името на населението кмет Иван, член Гоно[10]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Петгъз има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[11]

По данни на Екзархията в 1910 година Петгъс е чифлигарско село с 65 семейства, 323 жители българи и една черква.[12]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Πέτγας) има 300 екзархисти и 50 патриаршисти.[13][6]

Според Боривое Милоевич селото (Petgaz) има 120 къщи християни славяни.[6]

При избухването на Балканската война двама човека от Петгъс са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В ГърцияРедактиране

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Петгъс попада в Гърция. Местният български учител получава заплашително писмо от гърците:

Учительо Благий. Много Ви се моля да учиш учениците ти на елинска писменост, а не на българска, зщаото ще развалят тишината ви елинските учители... ако не чуете ще пострадате... Македония елинска беше, здраво елинска [е] и ще бъде здраво елинска, защото нашите проливат кръв като река всеки ден заради това място...[15]

В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Петгас (Πέτγας) като село със 182 мъже и 149 жени.[6]

Българските му жители са принудени да се изселват в България. Ликвидирани са 20 имота на жители, преселили се в България.[6] В 20-те години на XX век в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е чисто бежанско с 27 бежански семейства и 104 жители.[16]

В 1926 година името на селото е променено на Пендалофон.

Официални преброяванияРедактиране

  • 1991 – 231 жители
  • 2001 – 191 жители

ЛичностиРедактиране

Родени в Петгъс
  •   Георги Пенев Тръпчев (1922 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[17]
  •   Дионис Даулов (1882 – 1951) български революционер, четник от ВМОРО
  •   Минко Калцев, български революционер, четник от ВМОРО[18]
  •   Христо Георгиев (1878 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Христо Пройчаков, български революционер, четник от ВМОРО[19].
  •   Христо П. Тенков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев[20]

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 313.
  2. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πέτγα - Πεντάλοφον
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 26 юни 2018.
  5. 6. Ιερός ναός Αγίων Πέτρου και Παύλου Πεντάλοφου. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.
  6. а б в г д Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  8. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  9. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.102-103.
  10. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 538.
  11. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  12. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  13. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.869.
  15. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.179
  16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1
  18. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.305
  19. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.310, 316
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.700.