Петгъс
Пѐтгъс[2] (на гръцки: Πεντάλοφος, Пендалофос, катаревуса: Πεντάλοφον, Пендалофон, до 1926 година Πέτγα, Петга[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Петгъс има 191 жители.
| Петгъс Πεντάλοφος | |
 Изглед на селото | |
  Петгъс  Петгъс  Петгъс | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 420 m |
| Население | 155 души (2021 г.) |
| Демоним | петгъжа̀ни[1] |
| Пощенски код | 613 00 |
| Телефонен код | 2343 |
География
редактиранеСелото е разположено на 6 километра югозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в югоизточните склонове на планината Паяк (Пайко). Край селото е разположен Петгъският манастир „Свети Никодим Светогорец“, метох на атонския Симонопетра.
История
редактиранеВ Османска империя
редактиране
На 1900 m югоизточно от селото и на 2300 m северозападно от Геракарци (Гераконас), от дясната страна на коларския път Петгъс – Геракарци, в местността Тумба на естествен хълм е открито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник.[4]
В XIX век Пилорик е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от средата на XIX век.[5]
На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Петгиз (Petjes, Petgiz),[6] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Петгас (Πέτγας), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Петгис (Πέτγκις) е село с 38 християнски семейства.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Петгъс живеят 330 българи християни.[8] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Petgaz) има 376 българи екзархисти.[10]
След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото (Пет гъз) изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
| „ | Макар че населението от селото ни да е чисто българско, от четири години насам училището и черквата ни са затворени. Причините за затварянето им не знаем. Молим да се дадат нужните заповеди за отварянето им. От името на населението кмет Иван, член Гоно.[11] | “ |
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Петгъз има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[12]
По данни на Екзархията в 1910 година Петгъс е чифлигарско село с 65 семейства, 323 жители българи и една черква.[13]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Πέτγας) има 300 екзархисти и 50 патриаршисти.[7][14]
При избухването на Балканската война двама души от Петгъс са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]
В Гърция
редактиранеПо време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Петгъс попада в Гърция. Местният български учител получава заплашително писмо от гърците:
| „ | Учительо Благий. Много Ви се моля да учиш учениците ти на елинска писменост, а не на българска, зщаото ще развалят тишината ви елинските учители... ако не чуете ще пострадате... Македония елинска беше, здраво елинска [е] и ще бъде здраво елинска, защото нашите проливат кръв като река всеки ден заради това място...[16] | “ |
В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Петгас (Πέτγας) като село със 182 мъже и 149 жени.[7]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Петгаз има 120 къщи славяни християни.[17]
Българските му жители са принудени да се изселват в България. Ликвидирани са 20 имота на жители, преселили се в България.[7] В 20-те години на XX век в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е чисто бежанско с 27 бежански семейства и 104 жители.[18]
В 1926 година името на селото е променено на Пендалофон.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Цигарчи камен[19] | Τσιγάρτσι Κάμιν | Ксиролития | Ξηρολιθιά[20] | възвишение на ЮИ от Рамна и на С от Цигарево[19] |
| Голем дол[19] | Γκολέμ Ντόλ | Мегалос Лакос | Μεγάλος Λάκκος[20] | река на Ю от Рамна[19] |
| Дуков рид[19] | Δούκοφριτ | Рахи Дука | Ράχη Δούκα[20] | възвишение на ЮЗ от Рамна[19] |
| Бесина[19] | Μπεσίνα | Лекани | Λεκάνη[20] | местност на З от Рамна[19] |
| Бачилка[19] | Μπατσίλκο | Тирокомейон | Τυροκομεΐον[20] | възвишение на ЮЗ от Петгъс и на СЗ от Рамна[19] |
| Грамайци[19] | Γκραμάϊτσι | Петротон | Πετρωτόν[20] | възвишение на ЮЗ от Петгъс и на С от Рамна (529,6 m)[19] |
| Пресекта[19] | Πρεσέκτα | Ставродроми | Σταυροδρόμι[20] | местност на ЮЗ от Петгъс[19] |
| Берковица[19] | Μπέρκοβιτς | Ститос | Στήθος[20] | възвишение на З от Петгъс[19] |
| Албанджинде[19] | Άλμπαντσίντε | Агриомилиес | Άγριομηλιές[20] | възвишение на СЗ от Петгъс[19] |
| Муркова тумба[19] | Μούρκοβα Τούμπα | Псилома | Ψήλωμα[20] | възвишение на И от Петгъс (422 m)[19] |
Официални преброявания
редактиране- 1991 – 231 жители
- 2001 – 191 жители
Личности
редактиране
- Родени в Петгъс
Георги Пенев Тръпчев (1922 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[21]- Дионис Даулов (1873 – 1951) български революционер, четник от ВМОРО
- Иван Георгиев Политика, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана[22]
- Минко Калцев, български революционер, четник от ВМОРО[23]
- Мино Гонов, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[24]
- Христо Георгиев (1878 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
- Христо Пройчаков, български революционер, четник от ВМОРО.[25]
- Христо П. Тенков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев[26]
Бележки
редактиране- ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 313.
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 26 юни 2018.
- ↑ 6. Ιερός ναός Αγίων Πέτρου και Παύλου Πεντάλοφου // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.[неработеща препратка]
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 538.
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 179.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 305
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 310, 316
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700.