Петдесет и пети пехотен охридски полк

Петдесет и пети пехотен охридски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Петдесет и пети пехотен охридски полк
Информация
Активна14 октомври 1912 – 1944
ДържаваБългария
ТипПехотен полк

Формиране

редактиране

Петдесет и пети пехотен охридски полк е формиран на 14 октомври 1912 година в Мустафа паша под името Петдесет и пети пехотен пехотен полк от 12, 23-та и 30 допълваща дружина и е подчинен на 11-a пехотна дивизия. [1]

Балкански войни (1912 – 1913)

редактиране

Полкът участие в Балканските войни, участва в обсадата на Одрин и на 18 август 1913 година, след края на Междусъюзническата война (1913) е разформирован.[1]

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

След като България влиза в Първата световна война (1915 – 1918) полкът е формиран отново на 10 септември 1915 година в Хасково от състава на 10 и 30 пехотни полкове. Влиза в състава на 1-ва бригада от 8 пехотна Тунджанска дивизия. На 12 октомври 1918 година полкът се завръща в Хасково и се разформира, като действащите чинове се превеждат в 10 пехотен родопски полк.[2][1][3]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 37
Чиновници: 2
Подофицери и войници: 4087
Коне: 433 Обикновени коли: 62
Товарни: 141
Специални: 3
Пушки и карабини: 3158
Картечници: 4

Втора световна война (1941 – 1945)

редактиране

През 1942 година отново е създаден под името 55-и пехотен охридски полк и е част от 15-a пехотна охридска дивизия (5-а армия). След Деветосептемврийския преврат от 1944 година полкът получава заповед да се оттегли към България, но при Битоля е разбит, като част от него е пленена, а друга част се разбягва.[2][1] Командващият на полка полковник Никола Дренски се самоубива.[2][4]. Част от войниците – 25 души на брой успяват да се укрият в град Охрид. На 13 срещу 14 октомври 1944 година на охридчани е даден ултиматум да предадат избягалите войници като за заложници са взети видни охридски граждани като директора на охридската гимназия Методи Кецкаров, местния свещеник Тома Каваев и други. Кметът на Охрид Илия Коцарев отказва да предаде войниците. Част от тях с помощта на местните партизани са изведени от града, докато германците го обкръжават. В крайна сметка немският командващ офицер Егерхард Баумгартен се съгласява да бъдат разменени за половин килограм злато на човек. Сума, която е била непосилна и след молби променена на общо 10 килограма за всички войници. Количеството е събрано, но немският командващ връща златото след като

{{цитат|Най-после пристигнал свещеник Тома Каваев и сложил върху златния куп позлатения кръст на черквата „Св. Климент“ с думите: „Свети Климент не вардел и пак ке не вардит!“ Това накарало да трепне сърцето на немеца. Той се трогнал и наредил да бъдат върнати на всички накитите, наполеоните наредил да се използуват за зимната помощ.[5]

Съгласно заповед № 11 от 9 октомври 1944 годипа на командира на 6 армия, за ликвидирането на полка, както и на частите придадени към него, на 17 октомври 1944 година се формира Ликвидационно бюро в град Дупница. На 20 октомври 1944 година бюрото се е намира в село Самораново, Дупнишко, а от ноември 1944 година се премества на гара Мездра, където действа до началото на април 1945 година.[2]

Наименования

редактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Петдесет и пети пехотен полк (14 октомври 1912– 18 август 1913, 10 септември 1915 – 12 октомври 1918)
  • Петдесет и пети пехотен охридски полк (1942 – април 1945)

Командири

редактиране
  1. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 78
  2. а б в г ДВИА, ф. 362, История на фондообразувателя
  3. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  4. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 241.
  5. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 243.

Източници

редактиране