Петелинос
Петелинос (на гръцки: Πεθελινός) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Довища, област Централна Македония.
| Петелинос Πεθελινός | |
 | |
  Петелинос  Петелинос  Петелинос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Довища |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 4 m |
| Население | 602 души (2001) |
| Пощенски код | 62048 |
| Телефонен код | 2321 |
| Петелинос в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено на около 10 километра югоизточно от Кешишлък (Неос Скопос), в Сярското поле.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година е отбелязано, че Петелинос наброява 31 джизие ханета (домакинства).[1]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Питилинос (Pithilinos), Ксантийска епархия, живеят 180 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Петелинос (Pétélinos) е посочено като село с 28 домакинства и 70 жители цигани.[3]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Петелинос като село с 40 гръцки къщи.[4] Според Георги Стрезов към 1891 Петелинос е гръцко село.[5]
Според Густав Вайганд в Бишларъ, Петелино, Хурвища и други околни села зимуват овчарите власи от Стара планина.[6]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Петелинос брои 250 цигани.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Петелинос (Petelinos) има 125 жители гърци.[8]
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Петелинос е смесено местно-бежанско село с 6 бежански семейства и 24 души.[9]
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 221.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012