Петер Ернст II фон Мансфелд

Петер Ернст II фон Мансфелд (на немски: Peter Ernst II von Mansfeld, „Ernst von Mansfeld“, „Ernest comte de Mansfelt“; * 1580, Люксембург, † 29 ноември 1626, Раковица, Босна (област) при Сараево) е граф от Дом Мансфелд, значим наемник-генерал и военачалник през Тридесетгодишната война.

Петер Ернст II фон Мансфелд
граф от Дом Мансфелд
Роден	1580 г. Люксембург
Починал	29 ноември 1626 г. Босна и Херцеговина
Погребан	Босна и Херцеговина
Семейство
Баща	Петер Ернст I фон Мансфелд
Петер Ернст II фон Мансфелд в Общомедия

През 1620 – 1626 г. той е частен генерал в боевете против хабсбургския император и неговите съюзници (Испания, Бавария и Католическата лига).

Биография

Той е син на (fils naturel) на фелдмаршал граф Петер Ернст I фон Мансфелд (1517 – 1604), испански кралски щатхалтер на Люксембург, от 1594 г. издигнат от император Рудолф II в имперското княжеско общество с титлата принц и комт де Мансфелт.

През 1595 г. Петер Ернст, на 15-годишна възраст, е изпратен с по-големия си (полу) брат княз Карл (* 1545; † 14 август 1595) в дългата турска война (1593 – 1606) и остава на бойното поле дълги години. Той служи след това на Хабсбургите и от 1604 – 1607 г. и в Нидерландия. Католикът Ернст не е доволен от Хабсбургите и отива през 1610 г. при протестантите.

През 1611 – 1621 г. той е на служба на Протестантския съюз на Курпфалц. Получава заповедите от княз Христиан фон Анхалт, Йоахим Ернст фон Бранденбург-Ансбах.

През 1616 – 1617/18 г. Мансфелд командва при тайни задачи немската войска в Италия на служба при херцог Карл Емануил I от Савоя по време на първата Мантуанска наследствена война (1612/13 – 1617). През 1619 г. получава от него господствата Кастел-Нуово (Кастелнуово д'Асти, днес Кастелнуово Дон Боско) и Бутиглиера (Бутилиера д’Асти) в Княжество Пиемонт, като Маркизат. През 1618 – 1621 г. се бие за Савоя в Бохемия. През април 1624 г. започва служба за Англия (1624 – 1626).

На път за кораба за Венеция Мансфелд пристига в Босна. В село Раковица, в планината над Сараево, той получава кръвоизлив (туберкулоза), диктува завещанието си и умира следващата нощ (29/30 ноември 1626). Погребан е на остров при тогава венецианския Спалато.

Източници

• Krüssmann, Ernst von Mansfeld, S. 389 ff., 662 f.
• Wolfgang Brünink: Der Graf von Mansfeld in Ostfriesland. (1622 – 1624) (= Abhandlungen und Vorträge zur Geschichte Ostfrieslands. Bd. 34). Verlag Ostfriesische Landschaft, Aurich 1957 (Köln, Univ., Diss., 1954).
• Ernst Fischer: Des Mansfelders Tod. Ein kritischer Beitrag zur Geschichte des Dreißigjährigen Krieges (= Jahresbericht für das Luisenstädtische Gymnasium in Berlin. 13, 1877/78, Beilage, ZDB-ID 344453 – 3. Donny, Berlin 1878.
• Reinhard R. Heinisch: Mansfeld, (Peter) Ernst II. Graf von. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 80 f. (Digitalisat).
• Walter Krüssmann: Ernst von Mansfeld (1580 – 1626). Grafensohn, Söldnerführer, Kriegsunternehmer gegen Habsburg im Dreißigjährigen Krieg (= Historische Forschungen. Bd. 94). Duncker & Humblot, Berlin 2010, ISBN 978-3-428-13321-5 (Köln, Univ., Diss., 2007).
• Fritz Redlich: The German Military Enterpriser and His Work Force. A study in European economic and social history (= Vierteljahrschrift für Sozial- und Wirtschaftsgeschichte. Beihefte Nr. 47 – 48, ZDB-ID 0341 – 0846. 2 Bände. Steiner, Wiesbaden 1964 – 1965.
• Rudolf Reuss: Graf Ernst von Mansfeld im Böhmischen Kriege 1618 – 1621. Ein Beitrag zur Geschichte des Dreißigjährigen Krieges. Schwetschke, Braunschweig 1865, online.
• Ludwig Graf Ütterodt zu Scharffenberg: Ernest Graf zu Mansfeld. (1580 – 1626). Historische Darstellung. Perthes, Gotha 1867, online.
• Ludwig Graf Ütterodt zu Scharffenberg: Mansfeld, Peter Ernst II. Fürst von. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 222 – 232.
• Antoine Charles Hennequin Comte de Villermont: Ernest de Mansfeldt. 2 Bände. Devaux, Brüssel 1865 – 1966, Band 1 online; Band 2 online.

Външни препратки

• Stammbaum der Grafen von Mansfeld
• Ernst von Mansfeld – moderne Biographie