Петер Хухел (на немски: Peter Huchel) е германски поет и публицист.

Петер Хухел
Peter Huchel
Роден3 април 1903 г.
Починал30 април 1981 г. (78 г.)
Щауфен, Германия
Професияпоет и публицист
Националност Германия
Жанрстихотворение
НаградиАвстрийска държавна награда за европейска литература (1972)
Андреас Грифиус“ (1974)
Айхендорф“ (1979)
Петер Хухел в Общомедия

Биография

редактиране

Произход и детство

редактиране

Роден е в Лихтерфелде край Берлин в семейството на чиновник. Детството си прекарва в селската къща на своя дядо в маркграфство Бранденбург.

Години на творческо утвърждаване

редактиране

Петер Хухел следва литература и философия в Берлин, Фрайбург и Виена. Тогава издава стихосбирката си „Мрежа за звезди“ (1928). После живее няколко години във Франция, препитавайки се от случайна работа и от хонорарите за стихотворения, публикувани в Германия. Поетът предприема пътуване до Цариград и странства по Черноморското крайбрежие от Балчик до Кюстенджа.

Литературната дарба на Хухел намира в Германия все по-голямо признание. През 1932 г. дрезденското списание „Ди Колоне“ му присъжда своята награда за лирика и тогава Петер Хухел се запознава с поета Гюнтер Айх. Когато на власт идва националсоциализмът, Хухел изтегля вече отпечатаната си стихосбирка „Езерото на момчето“ (1932) и изоставя писателското поприще. През 1941 г. е мобилизиран, прекарва пет години на фронта и попада в съветски плен.

Живот в ГДР и ФРГ

редактиране
 
Паметна плоча за Петер Хухел в Берлин

След Втората световна война поетът е художествен директор на Берлинското радио и публикува томче „Стихотворения“ (1948), а в 1949 г. става главен редактор на съоснованото от Йоханес Р. Бехер най-значимо литературно списание в ГДР „Зин унд форм“, което ръководи четиринадесет години. В 1963 г., след издигането на Берлинската стена (1961), Хухел се оттегля от обществена работа. Издава във ФРГ стихосбирката „Шосета, шосета“ (1963), за която е удостоен с наградата Теодор Фонтане (1963), и избрани творби от периода 1925-1947 под надслов „Мрежа за звезди“ (1967).

Поради несъгласие с политиката на ГДР по отношение на Пражката пролет (1968) поетът се преселва през 1971 г. във Федералната република, където излизат стихосбирките му „Броени дни“ (1972), „Стихотворения“ (1973) и „Деветият час“ [1] (1979).

Признание

редактиране

Поетическото творчество на Петер Хухел – образец на т.нар. природна лирика – не е голямо по обем, но притежава дълбочина и всички белези на съвършенство, отличава се с народностно оцветен език, стилистична чистота и необикновена художествена мощ.

Петер Хухел е член на Баварската академия за изящни изкуства и Немската академия за език и литература.

Библиография

редактиране
 
„Деветият час“ (1979)
  • Gedichte (1948)
  • Chausseen, Chausseen. Gedichte (1963)
  • Die Sternenreuse. Gedichte 1925-1947 (1967)
  • Gezählte Tage. Gedichte (1972)
  • Die neunte Stunde. Gedichte (1979)
  • Gesammelte Werke; 2 Bde. (1984)
  • Wegzeichen. Ein Lesebuch. Gedichte und Prosa mit Grafiken und Interpretationen sowie Stimmen zu Huchel; Ausgewählt und hg. von Axel Vieregg (1999)
  • Wie soll man da Gedichte schreiben. Briefe 1925-1977; hg. v. Hub Nijssen (2000)
  • Poesiealbum 277: Peter Huchel; Auswahl Bernd Jentzsch (2007)

Награди и отличия

редактиране

В чест на поета провинция Баден-Вюртемберг учредява през 1984 г. литературната награда за лирика Петер Хухел.

Източници

редактиране
Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

редактиране

Категория:Германски поети