Петер IV фон Розенберг

Петер IV фон Розенберг (на немски: Peter V. von Rosenberg „der Hinkende“; на чешки: Petr V. z Rožmberka; „Petr Kulhavý“; * 17 януари 1462; † 9 октомври 1523) е бохемски благородник от род Розенберг, регент на род Розенберг (1493 – 1523), хауптман и щатхалтер на Бохемия.

Петер IV фон Розенберг
бохемски благородник, хауптман и щатхалтер на Бохемия
Роден
17 януари 1462 година
Починал
9 октомври 1523 година (61 г.)
ПогребанЧехия
Герб на Розенбергите
Герб на Розенбергите
Семейство
БащаЙохан II фон Розенберг
Братя/сестриХайнрих V фон Розенберг
Вок II фон Розенберг
Дворец Розенберг (Rožmberk), в окръг Чески Крумлов

Той е третият син на Йохан II фон Розенберг (1434 – 1472), „главен хауптман“ на Силезия, и съпругата му принцеса Анна от Силезия-Глогау († 1483), дъщеря на херцог Хайнрих IX фон Глогау/Глогов († 1467) и Хедвиг фон Оелс († 1447/53), дъщеря на херцог Конрад III фон Оелс.

Брат е на Хайнрих V (1456 – 1489), от 1472 до 1475 г. регент на фамилията Розенберг, Вок II (1459 – 1505), управлява от 1475 до 1493 г., и Улрих III (1471 – 1513).

След смъртта на баща му 1472 г. най-големият му брат Хайнрих V фон Розенберг поема наследените собствености и ги управлява сам до януари 1475 г. След това той управлява заедно с по-малкия си брат Вок II. Вероятно Хайнрих V има психическо заболяване и ментални проблеми. Хайнрих V фон Розенберг предава регентството на 24 август за три години на Вок II и се оттегля в замък Розенберг. Малко след това Вок II и братята му дават управлението за шест години на чичо им Бохуслав фон Шванберг. Договорът е сключен на 11 декември 1475 г.

По здравословни причини Вок II на 4 декември 1493 г. дава управлението на брат си Петер IV фон Розенберг и за себе си той запазва Требон (Витингау), където се нанася.

Петер IV поема управлението и става опекун на децата на брат му Вок. Малко по-късно крал Уласло II го прави хауптман и по време на отсъствието му на щатхалтер на Бохемия. През 1497 – 1501 г. Петер IV успява да се приеме от народното събрание и от управлението на Бохемия признаването на привилегираното място на Розенбергите със закон от 1501 г.

През 1499 г. Петер IV се отказва от поста му хауптман и щатхалтер, заради високите разходи. Той се грижи за собственостите си, строи църкви, 1503 – 1513 г. престроява своя дворец в Чески Крумлов в стил късна готика. Той изпраща през 1505 г. племенника си Петер V фон Розенберг (1489 – 1545) да следва в баварския Волфратсхаузен.

На 5 декември 1513 г. Петер IV получава право да преработва злато и сребро без данъци и свободно да го продава.[1].

Понеже няма деца той чрез завещание разделя собствеността си между племенниците си, синовете на брат му Вок II.[2] След смъртта на бездетния Петер IV фон Розенберг управлението отново получават синовете на Вок II.

Петер IV фон Розенберг е погребан във фамилната гробница в манастирската църква на Хоенфурт/Вишеброд.

ФамилияРедактиране

Петер IV фон Розенберг се жени 1483 г. за Елизабет/Елишка Катерина фон Кравар († 1 май 1500), богата вдовица на пан Петролта от Липе († ок. 1482). Те имат една дъщеря:[3]

  • Барбора († млада)

ЛитератураРедактиране

  • Constantin von Wurzbach: Rosenberg (Rozmberk), čechische Linie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 27. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1874, S. 8 f.]
  • Annemarie Enneper: Rosenberg, von (böhmische Adelsfamilie). In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 57 f.
  • Anna Kubíková: Rožmberské kroniky. Krátky a summovní výtah od Václava Březana. Veduta, České Budějovice 2005, ISBN 80-86829-10-3.
  • Johann Gottfried Sommer:Das Königreich Böhmen. Band 9: Budweiser Kreis. Verlag der Buchhandlung von Friedrich Ehrlich, Prag 1841, S. 203 – 204.

ИзточнициРедактиране

  1. Valentin Schmidt (Zisterzienser), Alois Picha: Urkundenbuch der Stadt Krummau in Böhmen. 2 Bände. Verein für Geschichte der Deutschen in Böhmen, Prag 1908 – 1910.
  2. Johann Gottfried Sommer: Das Königreich Böhmen. Band 9: Budweiser Kreis. Verlag der Buchhandlung von Friedrich Ehrlich, Prag 1841, S. 203 – 204.
  3. Rosenbg 2, genealogy.euweb.cz

Външни препраткиРедактиране