Петка Българска

(пренасочване от Петка Търновска)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Света Петка.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Света Параскева.

Параскева Епиватска (на гръцки: Παρασκευή η Επιβατινή), известна в България повече като Параскева или Петка Българска (Търновска), е източноправославна светица (преподобна), живяла през Х – ХІ век.

Параскева Епиватска
Родена10 век
Починала11 век
Епиват, Византия
Почитана вправославната църква
Празник14/27 по стар стил октомври
ПокровителствоМолдова, България,
Търново, Габрово, Троян
Параскева Епиватска в Общомедия

Мощите ѝ са съхранявани в няколко селища в разни страни на Балканите, където е особено тачена - главна закрилница на българския народ и държава, покровителка на Молдова и градовете Търново, Габрово, Троян.

За разграничаване от другите светици на име Параскева или Петка, тя е наричана по свързани с нея топоними Параскева Епиватска (по родното ѝ място) и обобщено Параскева Балканска, с преводни (напр. Петка на български и сръбски) и съставни имена като Параскева/Петка Сръбска (Белградска) / Молдовска (Яшка) / Млада / Нова или Петка Параскева (Параскева Петка), Майка Параскева.

Храмът в Яш, където се съхраняват останки на св. Параскева

Параскева (побългарено Петка) е родена в Епиват (дн. град Селимпаша) край Мраморно море, Одринска Тракия, Византия. Родителите ѝ са благочестиви и уважавани хора[1], баща ѝ Никита[2] е състоятелен земевладелец[3].

Живее през втората половина на Х в.[4] Според нейното житие от патриарх Евтимий по-малкият ѝ брат Евтимий става монах и около 40 години е митрополит на Мадитос, а след смъртта му (ок. 989 – 996 г., на 80 – 81 г.) е канонизиран като светец.[2] Параскева почива след него, вече в новия век, на възраст поне 85 години.[5]

Според житията ѝ Параскева, още 10-годишна, чува в храм Иисус Христос да казва „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ и решава да се посвети на вярата. Тя сменя дрехите си с просешки и често раздава свое имущество на бедните.

Когато родителите ѝ почиват, брат ѝ е вече монах. Параскева напуска дома си и обхожда светините на Константинопол, приема монашеско постригване (вероятно около 950-955 г.) и като монахиня 5 години прекарва в пост край усамотения храм „Покров Богородичен“ в столичния квартал Ираклия. Заминава за Светите места, посещава Йерусалим и Божи гроб. Следвайки примера на прочутата света Мария Египетска, тя се установява в Йорданската пустиня и живее там много години до старостта си.

Предусещайки смъртта си, се завръща през Константинопол в Епиват. Заселва се при храма „Свети апостоли“, където след 2 години тихо изгасва, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече няма нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребват монахинята вън от градските стени като чужденка (въпреки че всъщност е родена там, тя само като дете е живяла в този град, преди последното си заселване).

Преданията за отшелническите подвизи на Параскева довеждат до появата на култ към нея.

Жития на Света Петка

редактиране

Неизвестен местен книжовник съставя нейно кратко житие на гръцки. Тъй като не е съобразено с каноните, по поръка на константинополския патриарх Николай IV Музалон (1147 – 1151) дякон Василик написва ново житие, чийто гръцки първообраз днес е изгубен. Света Параскева е известна по онова време главно в пределите на Византийска Тракия.

Още по времето на цар Иван Асен II е съставено нейно житие на български, написан е разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново[6]. Най-големият връх в увековечаването на св. Параскева Търновска е написаното от Патриарх Евтимий житие (ок. 1385 г.) – новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.

Съдба на мощите

редактиране

Според преданието дълги години гробът на монахинята бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, двама местни християни имали видение, в което се появила Параскева с царски одежди, заобиколена от Христови воини (ангели, херувими, серафими), и помолила да извадят мощите ѝ, в резултат на което те били извадени и са пренесени в църквата „Свети апостоли“ в Каликратия. Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постига българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изисква мощите ѝ от Латинската империя. Останките на преподобната са пренесени тържествено в столицата Търново през 1230-те години; тя е наречена Параскева Търновска и е почитана за закрилница на града, народа и държавата. За отношението към св. Параскева Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ в държавни и международни актове. В известния договор (1347 г.) с Венеция цар Иван Александър се заклева „в името на Бога, света Богородица, в кръста... и в светата Параскева Търновска“. В Търновград мощите остават до османските нашествия в България. Мощите ѝ са спасени от безчинствата в покорения от османците град Търново през 1395 г. – измолва ги видинският „млад цар“ Константин II Асен, син на цар Иван Срацимир. Във Видин мощите остават до 1397 г., когато султан Баязид I ги подарява на сръбския княз Стефан Лазаревич. Нейните мощи са в Белград до 1521 г., след което се озовават в Константинопол. По молба на молдовския княз Василий Лупу – родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград), Цариградската патриаршия му изпраща през 1641 г. светите мощи в столицата му Яш, където се пазят и до днес (2023 г.) в катедралния храм „Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги“[4].

Посвещения

редактиране

Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII – XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата страна, както и в Северна Македония, Сърбия, Румъния, Русия и другаде. На тази светица е наименуван храмът в Рупите, издигнат от Баба Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Църковният празник в нейна чест (Петковден) се чества на 14 октомври.

Изобразена е върху щита на Герба на Лапово, Сърбия. Считана е за покровителка на град Троян. Тя е духовна покровителка на Габрово, където ежегодно се провежда Празник на духовната музика с участието на църковни хорове от България и чужбина[7].

На светицата са наречени улиците „Света Петка Търновска“ в кварталите „Надежда I“ и „Надежда II“ (Карта) и „Света Петка Българска“ в квартал „Драгалевци“ (Карта) в София.

През октомври 2007 г. във Видин са открити 2 изложби по проекта „По пътя на мощите на света Петка – пазителка на балканските народи“ (координатор Олег Антов). Включват фотоизложба от 50 копия на икони на света Петка и изложба на макети на църкви и параклиси, които носят името на светицата.

Източници

редактиране
  1. Св. Преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска)
  2. а б „Православная энциклопедия“. Т. XVII.: Евфимий. Москва, Церковно-научный центр „Православная энциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-89572-030-1. с. 752. Посетен на 07.06.2019. (на руски)
  3. Saint Petca Parasceva // Patron Saints Index, 2010. Архивиран от оригинала на 2014-05-07. Посетен на March 31, 2010.
  4. а б Кратко житие на преподобната наша майка ПАРАСКЕВА-ПЕТКА ТЪРНОВСКА, официален сайт на храм „Св. Петка стара“ в София
  5. Според други сведения тя е починала на възраст 27 години.
  6. Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново
  7. 2000 души от различни държави слушаха по интернет изпълненията на участниците в Празника на духовната музика

Външни препратки

редактиране
  • Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска)
  • Легенда за царската църква и мощите на св. Петка Търновска
  • Кожухаров, Стефан. Неизвестно произведение на старобългарската поезия. – Старобългарска литература, 1, 1971, 289 – 322
  • Харбова, Маргарита. Св. Петка-Параскева Търновска, всебългарска и всеправославна закрилница. – Църковен вестник, № 18, 1 – 15 октомври 2004
  • Билярски, Иван Александров. Покровители на Царството. Св. цар Петър и св. Параскева-Петка. София, 2004
  • Минева, Евелина. Пет химнографски творби за Св. Петка Търновска. С., „Изток-Запад“, 2005, 140 с.
  • Павлов, Пламен, Христо Темелски. Българи светци. С., „Тангра ТанНакРа“, 2010