Отваря главното меню

Петко Йотов

български офицер и военен историк

Петко Петков Йотов е български офицер (полковник), военен историк и дългогодишен директор на Националния военноисторически музей в София (1989 – 2009)[1] [2][3]

Петко Йотов
български офицер, историк
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България
Научна дейност
Област История
Образование Военна академия „Г. С. Раковски“
Работил в Национален военноисторически музей в София
Гробът на полк. Петко Йотов в Централни софийски гробища.

БиографияРедактиране

Роден е на 2 септември 1947 година в гр. Плевен[4], но е израснал в село Славщица, Тетевенско, откъдето са и родителите му[5].

През 1969 г. завършва Военното училище във Велико Търново като мотострелковак и Военната академия „Г. С. Раковски“ през 1976 г. Защитил е кандидатска (1987) и докторска дисертация.

Бил е строеви командир. Преподавател е 13 години по военна история във Военновъздушното училище в Долна Митрополия и във Военна академия „Г. С. Раковски“ в София[6]. От 1989 г. е началник на Националния военноисторически музей.

Умира на 1 декември 2009 г., като ден по-рано е приет във Военномедицинска академия след влошаване на състоянието му. Малко преди това е преживял тежка операция и е бил подложен на химиотерапия.[7]

ДругиРедактиране

Известен със своята словоохотливост, безусловно брани честта на българската армия[8]. Хобито му е да ремонтира и колекционира часовници. Има колекция от хладни оръжия (ножове и щикове).

Женен е, има 2 дъщери, 3 внучки и един внук, кръстен на негово име Петко.

Танков „скандал“[9]Редактиране

През зимата и ранната пролет на 2008 година от т. нар. отбранителна линия „Крали Марко“ по границата с Турция са изкопани 83 останки от немски танкове от Втората световна война и са пренесени в т.н. „Пионерски казарми“ в гр. Ямбол[10]. По предложение на няколко последователно работили експертни комисии от извадените от укрепената линия общо над 80 броя техника на НВИМ са предложени 17 представителни образци.

На 6 май 2009 година Петко Йотов дава интервю пред Информационна агенция „Фокус“[11], в което заявява, че „това наистина са жалки, тъжни отпадъци“, от които „не може да се сглоби един пълен експонат“. Изявлението на Йотов от 6 май е отхвърлено категорично от членовете на експертните комисии, понеже „има отделни единици техника, които са в по-добро състояние от тези, намиращи се в НВИМ“, танковете са „експонати с изключително значение за историята на Българската армия“, между които има „ уникални образци техника, с които не разполага нито един музей в България, а в световен мащаб са запазени единични екземпляри“, а твърденията на Йотов за лошото им състояние са окачествени като направени по „изключително некомпетентен начин“.

ИзточнициРедактиране

  1. „Почина началникът на военноисторическия музей Петко Йотов“, dnevnik.bg, 2 декември 2009 г.
  2. „Внезапно ни напусна полк. Петко Йотов“, vesti.bg, 1 декември 2009 г.
  3. „Поклонение пред Петко Йотов“, БНТ, новини, 03.12.2009, 20:15
  4. Людмила Първанова, „Полк. Петко Йотов ял бой пет пъти на ден“, в-к „Стандарт“, 19.10.2003 г.
  5. Китка здравец, Изд. ЕТ „Арио-Димитричка Христова“, София, 2004 г.
  6. Станислава Георгиева, „Петко Йотов има в колекцията си над 1000 часовника“, в-к „Сега“, 08.11.2005 г.
  7. „Почина Петко Йотов, шефът на военния музей“, в-к „24 часа“, 1 декември 2009.
  8. Петко Йотов в предаването „Пирамида“: „Има ли българска армия“?, YouTube, публикувано на 28 януари 2009 от SlowVBOX.
  9. „Нов скандал със старите немски танкове „Майбах“, в-к „Сега“, 8 май 2009 г.
  10. Любомир Денов, „Майбахи гният в Пионерските казарми“, в-к „24 часа“, 8 септември 2009 г.
  11. "Директорът на Националния военноисторически музей полк. Петко Йотов в интервю за Агенция „Фокус“", Гореща тема „За славата на България“, 7 май 2009.

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за