Петко Кунин
Петко Георгиев Кунин е български финансист и политик от Българската комунистическа партия.
Петко Кунин | |
Секретар на ЦК на БКП | |
Мандат | 1946 – 1947 |
---|---|
Предшественик | Трайчо Костов |
Наследник | Никола Павлов |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | 25 декември 1978 г.
|
Националност | България |
Полит. партия | БКП (1945 – 1978) |
Професия | адвокат • политик |
Портал Политика |
Участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, политкомисар на XI плевенска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Член на Политбюро на ЦК на БКП.
Биография
редактиранеРоден е на 12 юли 1900 година в с. Михалци. Завършва право в Париж. Работи като юрисконсулт в Дирекцията за стопански грижи и юрисконсулт на Министерството на финансите до 1923 година. В периода 1923 – 1933 година е администратор и директор в Българската народна банка. Между 1933 и 1936 година е и неин подуправител.
Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Политкомисар е на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона. Участва многократно в бойни акции. В деня след Деветосептемврийския преврат от 1944 година провежда митинг в село Драгана, на който са „осъдени“ на смърт и убити няколко души.[1]
Известен пропагандатор на съветската колхозна система и колективизацията, на 5 ноември 1944 година Кунин оглавява новосъздадения отдел „Стопански“ при ЦК на БКП,[2] оставайки на този пост до 1946 година.[3] В периода 1945 – 1948 година е член на Политбюро на ЦК на БКП. Приемането на Кунин в Политбюро предизвиква остри критики от Антон Югов и Цола Драгойчева, като той временно е понижен до кандидат-член до изясняването на обстоятелствата.[4] Секретар на ЦК на БКП (1946 – 1947)[5]. Министър на индустрията и занаятите (1947 – 1949). Министър на финансите (1949).
През есента на 1949 година е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, през май 1951 година получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с Трайчо Костов.[6] От 1962 до смъртта на 25 декември 1978 г. отново е член на ЦК на БКП.
Получава званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“.[7]
Бележки
редактиране- ↑ Везенков 2014, с. 363.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 74.
- ↑ Пътеводител по архивните фондове на ЦДА: Централен партиен архив, с. 363 // Архивиран от оригинала на 2021-08-31. Посетен на 2016-11-14.
- ↑ Везенков 2014, с. 324.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 30, 285 – 286.
- ↑ Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 366
- Цитирани източници
- Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2.
Външни препратки
редактиранеХристо Лилков | → | министър на индустрията и занаятите (11 декември 1947 – 6 август 1949) | → | Вълко Гочев |
Иван Стефанов | → | министър на финансите (6 август 1949 – 8 октомври 1949) | → | Кирил Лазаров |