Отваря главното меню

Петко Николов

български офицер
Петко Николов
български офицер
Роден: 11 ноември 1919 г.
Починал: 15 октомври 2010 г. (90 г.)

Петко Николов Колев е български офицер, генерал-майор.

БиографияРедактиране

Роден е 11 ноември 1919 г. в Твърдица. През 1933 г. завършва трети клас и поради липса на средства става обущарски работник в Сливен едва на 15 години. От 1937 г. е член на РМС. Работи като обущар до 1938 г. Тогава се завръща в Твърдица и създава ремсово дружество и Младежка кооперативна група, на която е секретар. От 1938 до 1940 г. е касиер-деловодител в трудово-горска производителна кооперация „Бук“ в родния си град. Изкарва наборната си служба в трета интендантска дружина. След това става член на БКП.

Николов е първият партизанин в Новозагорския край.[1]. От есента на 1941 г. е партизанин от партизански отряд „Петко Енев“ и партизанска бригада „Георги Димитров“.

След 9 септември 1944 г. е взводен командир на гвардията на тридесети пехотен полк и помощник-командир на осми артилерийски полк (от 6 януари 1945)[2]. Уволнен е на 30 януари 1946 г. от военния министър Дамян Велчев поради това, че няма средно образование. След това започва работа като инструктор във Военния отдел на ЦК на БКП. През пролетта на 1947 г. отново влиза в българската армия.

Завършва двумесечен курс за политически офицери в Народно военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново. На 7 юли 1947 г. с председателска заповед 054 е повишен в звание майор. От 1948 до 1949 г. учи във Висшето артилерийско училище в Ленинград. След това е назначен за командир на осми артилерийски полк в Стара Загора. Между 1950 и 1951 г. е началник на артилерията на двадесет и четвърта мотострелкова дивизия в Бургас[3]. По-късно е началник на артилерията на осма мотострелкова дивизия в Долни Чифлик.

От 1952 до 1953 г. е началник на отдел в командването на артилерията в Министерство на народната отбрана (МНО). През 1953 г. се записва да учи във Военна академия „Георги Раковски“ в София. В периода 1953 – 1957 г. е на разпореждане на Управление „Кадри“ на МНО. Между 1957 и 1958 г. е заместник-началник на Народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“ в Шумен. От 1958 до 1960 г. е началник на артилерията на първи отделен стрелкови корпус. След това до 1963 г. е на разпореждане на ЦК на БКП. През 1963 г. заминава за СССР, където изучава ракетна техника. В периода 1964 – 1972 г. е инструктор в ЦК на БКП. От 29 август 1969 г. е генерал-майор. Между 1972 и 1975 г. е военен аташе в Чехословакия. Завръща се поради инфаркт. До 1978 г. е на разпореждане на Министерството на народната отбрана, когато излиза в запас. След това е заместник-председател на Градския комитет на офицерите от запаса, а по-късно и председател.

Умира на 15 октомври 2010 г. в София.

Награждаван е с орден „За храброст“, IV ст., 2 кл., „Червено знаме“, „9 септември 1944 г.“ – I ст. с мечове (1957, 1959), „Народна република България“ – III ст.

Военни званияРедактиране

  • майор – 7 юли 1947
  • подполковник – 1949
  • полковник – 1951
  • генерал-майор – 29 август 1969

СпомениРедактиране

  • Под връх Чумерна. Спомени, София, 1983
  • Стъпки по жаравата. Спомени, София, 1983

ИзточнициРедактиране

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 308
  2. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 270
  3. Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 186