Петко Петков (политик)

политик
Вижте пояснителната страница за други личности с името Петко Петков.

Петко Димитров Петков е политик от Българския земеделски народен съюз.

Петко Д. Петков
български политик
Паметник на Петко Д. Петков в София в градината пред НГЧИ
Паметник на Петко Д. Петков в София в градината пред НГЧИ
Роден
Починал
14 юни 1924 г. (33 г.)
Народен представител в:
XXI ОНС   
Семейство
Братя/сестриНикола Петков
Петко Д. Петков в Общомедия

Биография

редактиране

Роден в София. Син е на Димитър Петков и Екатерина Ризова, сестрата на Димитър Ризов. Брат му Никола Петков също е видна политическа фигура.

Участва в Първата световна война като запасен подпоручик в Първи пехотен софийски полк. Награден е с ордени „За храброст“, IV степен и „Свети Александър“, V степен.[1]

Петко Д. Петков е привърженик на БЗНС още преди управлението на Александър Стамболийски, но официално става член на съюза едва през 1923 г. От юли 1920 г. е на дипломатическа служба в Париж.

През 1922 г. участва в конференцията в Генуа заедно със Стамболийски. От края на 1922 г. е директор на Политическия отдел на Министерството на външните работи. По време на Деветоюнския преврат е арестуван. След освобождаването му през юли 1923 г. се заема с възстановяването на местните организации на БЗНС.

През ноември 1923 г. е избран за народен представител и става една от най-активните фигури на опозицията в Народното събрание. Там предизвиква особеното недоволство на правителството, когато изважда окървавени дрехи на хора, за които се предполага, че са измъчвани от военните след Септемврийското въстание[2].

Петко Д. Петков е застрелян на улица „Московска“ в София на 14 юни 1924 година от полицейския служител и член на ВМРО, емигрант от Гевгелийско, Стефан Каркалашев. Убийството е организирано от поручик Димитър Радев, който убеждава ръководителя на ВМРО Тодор Александров да окаже практическо съдействие, въпреки първоначалното му нежелание да се замесва[2]. Убийството е извършено по изричното желание на генерал Иван Вълков, който месеци преди това спомага за убийството на Никола Генадиев.[3]

На Петко Д. Петков е наречена улица в квартал „Свобода“ в София (Карта).

Външни препратки

редактиране
  1. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 116-117; ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 87; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 216-217; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 32-33
  2. а б Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 169-170.
  3. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 179.