Петко Петков (политик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петко Петков.
Петко Димитров Петков е политик от Българския земеделски народен съюз.
| Петко Д. Петков | |
|---|---|
| български политик | |
 Паметник на Петко Д. Петков в София в градината пред НГЧИ | |
| Роден | |
| Починал | |
| Народен представител в: XXI ОНС | |
| Братя/сестри | Никола Петков |
| Петко Д. Петков в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден в София. Син е на Димитър Петков и Екатерина Ризова, сестрата на Димитър Ризов. Брат му Никола Петков също е видна политическа фигура.
Петко Д. Петков е привърженик на БЗНС още преди управлението на Александър Стамболийски, но официално става член на съюза едва през 1923 г. От юли 1920 г. е на дипломатическа служба в Париж.
През 1922 г. участва в конференцията в Генуа заедно със Стамболийски. От края на 1922 г. е директор на Политическия отдел на Министерството на външните работи. По време на Деветоюнския преврат е арестуван. След освобождаването му през юли 1923 г. се заема с възстановяването на местните организации на БЗНС.
През ноември 1923 г. е избран за народен представител и става една от най-активните фигури на опозицията в Народното събрание. Там предизвиква особеното недоволство на правителството, когато изважда окървавени дрехи на хора, за които се предполага, че са измъчвани от военните след Септемврийското въстание[1].
Петко Д. Петков е застрелян на улица „Московска“ в София на 14 юни 1924 година от полицейския служител и член на ВМРО, емигрант от Гевгелийско, Стефан Каркалашев. Убийството е организирано от поручик Димитър Радев, който убеждава ръководителя на ВМРО Тодор Александров да окаже практическо съдействие, въпреки първоначалното му нежелание да се замесва[1]. Убийството е извършено по изричното желание на генерал Иван Вълков, който месеци преди това спомага за убийството на Никола Генадиев.[2]
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 169-170.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 179.