Петко Радев (кларинетист)

български кларинетист
Вижте пояснителната страница за други личности с името Петко Радев.

Петко Радев е български кларинетист и педагог.[1]

Петко Радев
български кларинетист
Роден
Починал
Музикална кариера
Стилбългарска народна музика, класическа музика
Инструментикларинет
Активностот 1953 г.
ЛейбълБалкантон“, „Гега Ню“

Биография и творчество редактиране

Петко Радев е роден на 9 април 1933 година в село Свобода, Чирпанско, в семейството на народен музикант кларинетист.[2]

Започва да свири най-напред народна музика и попада под влиянието на оркестрите от Първомай, Дълбок извор – силни центрове за народна музика в Тракия. Когато постъпва в Музикалното училище в София да учи класическа музика, Петко Радев не познава нотите, но той е вече музикант и талантът му е забелязан. Негов учител „по всичко“, както отбелязва инструменталистът, е проф. Сава Димитров – основоположник на българската кларинетна школа и един от първите изпълнители на духови инструменти в България, започнали да изнасят самостоятелни концерти и да правят записи. Като абитуриент и студент в Българската държавна консерватория в София Петко Радев печели три първи награди от важни състезания – на конкурса в Букурещ по време на Световния младежки фестивал през 1953 г., а през 1957 г. – на Третото общобългарско състезание за инструменталисти и Международния музикален конкурс в Женева. Свири като първи кларинетист в оркестрите на Симфоничния оркестър на БНР (1953), Софийската филхармония (1961) и миланската опера „Ла скала“.

Творческият път на музиканта се пресича с този на забележителни творци, като Васил Казанджиев, Иван Спасов, Любомир Пипков, Борис Карадимчев, Влади Симеонов, Васил Стефанов, Добрин Петков и Константин Илиев. Петко Радев има заслуга за първите записи в Българското национално радио на много творби, създадени за него, включително от споменатите композитори. Брилянтната му техника и специфичен изпълнителски стил му донасят големи успехи на световните сцени и отличия от престижни конкурси за класическа музика. Изпълненията на Петко Радев включват почти целия класически репертоар за кларинет до съвременна музика, камерна музика, а специално място в него заемат произведенията на Брамс, Вебер и Моцарт, които нарича „нашето голямо богатство“. През 1957 г., с по-голямата част от паричната си награда от Музикалния конкурс в Женева, акад. Радев купува нотния материал на творби за кларинет от импресионистичния репертоар след Дебюси и обогатява българския. Той също така издирва партитури на непознати за българската публика произведения, които изпълнява и записва за Българското национално радио. Кларинетистът споделя в интервю, че е имал щастието и удоволствието да свири с чудесни пианисти на своето време – Снежина Гълъбова, считана за най-добрата акомпаняторка, Златина Мишакова, Антон Диков, Ружка Чаракчиева, доайен сред българските акомпанятори и още много, много други.

През 1974 г. Петко Радев печели конкурс за първи кларинетист в оркестъра на миланската „Ла скала“ и там свири в продължение на 10 години. Свири в спектакли и концерти под палката на едни от най-великите диригенти на ХХ век – Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Карл Бьом, Ленард Бърнстейн и партнира в операта на прочути певци, сред които са Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска и много други от световна величина.

Осъществява и много записи на българска народна музика, сред които се отличава „Криво Садовско хоро“[3]. В творческата си биография акад. Радев успешно редува класическата и народната музика. Още в юношеските си години търси звука на изворната музика и следва традицията на старите майстори на кларинета. Дълги години е еталон като изпълнител и от него са се учили много музиканти. Създател на оркестър с чудесни инструменталисти като Петко Дачев, Иван Хаджийски, Иван Михов, Данчо Йотов, а също и от Радиото, аранжор, автор на хора. Оставя стотици записи с изпълнители, като акордеонистите Коста Колев, Иван Кирев, Иван Шибилев, Емил Колев и др., участва в продукцията на почти всички известни народни певци от времето, когато работи в Симфоничния оркестър на Българското национално радио. В продължение на години е председател на журито на прочутите надсвирвания на сватбарските оркестри в Стамболово и Първомай, на надсвирванията в село Дълбок извор и фестивала „Тракия фолк“ в Димитровград. Член е на журито на конкурсите на името на големите тракийски народни певици Недялка Керанова и Атанаска Тодорова. Когато през 1974 г. заминава за Миланската скала, Петко Радев прекратява своите записи, солови изяви и участия в състави за народна музика. След завръщането си продължава активната си творческа дейност и като преподавател в Държавната музикална академия в София, където десетилетия наред подготвя много ученици, „отлични кларинетисти“, с успешна кариера в България и по света, но към народната музика повече не се завръща. От 2003 г. е преподавател и в Музикалната академия в Пловдив. „Педагогическата дейност е много привлекателно занимание, което в дългосрочен период се изплаща. Успехите на учениците са и удоволствие, и удовлетворение за учителя. Никога не съм бил догматик в преподаването и мисленето си. Винаги съм се стремял да давам на студентите си възможно най-много познания“, споделя приживе академик Петко Радев. До края на живота си той се изявява като член на жури и участник в различни предавания, почетен гост е на фолклорни празници и конкурси.

Умира на 23 септември 2017 г. в София.

Дискография редактиране

Студийни албуми редактиране

Година Албум Вид Издател Каталожен номер
1974 „Свири Петко Радев“[4] LP Балкантон ВНА 1541
1981 „Петко Радев – кларинет. Български народни хора и ръченици“[5] LP Балкантон ВНА 10601
1982 „Петко Радев – кларинет“[6] LP Балкантон ВСА 10833
1992 „Петко Радев – кларинет“[7] MC Балкантон ВНМС 7607
2000 „Петко Радев – кларинет, Мария Принц – пиано“ CD Gega New GD 226
2000 „Завръщане към началото“ CD Gega New GD 230
2010 „Завръщане към началото. Петко Радев и приятели“ CD Gega New GD 351
2013 „Йоханес Брамс“ CD Gega New GD 370

Малки плочи, издадени от „Балкантон“ редактиране

  • „Петко Радев – кларинет, Иван Шибилев – акордеон“ – 2626
  • „Петко Радев – кларинет, Иван Шибилев – акордеон с народен оркестър“ – 2611
  • „Сливенско хоро/ Четворно хоро“ – 2605
  • „Петко Радев – кларинет, Иван Шибилев – акордеон с оркестър“ – 2600
  • „Петко Радев – кларинет – Чирпанско хоро“ – 10018
  • „Петко Радев – кларинет“ – ВНМ 5950
  • „Петко Радев – кларинет“ – ВНМ 5759
  • „Петко Радев – кларинет“ – ВНК 3369
  • „Петко Радев – кларинет – Гердемско хоро“ – 10001
  • „Петко Радев – кларинет – Седи Донка/ Хоро надлъж“ – 1986
  • „Петко Радев – кларинет, Иван Хаджийски“ – ВНК 2807
  • „Изпълнения на Петко Радев – кларинет, Иван Кирев – акордеон с оркестър“ – ВНМ 5890
  • „Петко Радев – кларинет, Иван Кирев – акордеон с оркестър“ – ВНМ 5581
  • „Петко Радев – кларинет, Иван Шибилев – акордеон“ – 5563
  • „Петко Радев – кларинет, Иван Кирев – акордеон с оркестър“ – ВНК 2659
  • „Петко Радев – кларинет, Иван Кирев – акордеон – Копаница/ Сватбарска ръченица“ – 2005
  • „Петко Радев – кларинет с оркестър, рък. Иван Шибилев“ – ВНК 2534
  • „Петко Радев – кларинет – Мариченско хоро/ Ръченица“ – 1808
  • „Петко Радев – кларинет – Рупченско хоро/ Пловдивска копаница“ – 2648
  • „Петко Радев – кларинет – Право хоро/ Шумадийско хоро“ – ВНК 2612
  • „Изпълнения на оркестър с рък. Петко Радев“ – ВНМ 6464
  • „Изпълнения на оркестър с рък. Петко Радев“ – ВНМ 6333
  • „Изпълнения на оркестър с рък. Петко Радев“ – ВНМ 6111

Източници редактиране

Външни препратки редактиране