Петрѐлик е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.

Петрелик
България
41.4861° с. ш. 23.8638° и. д.
Петрелик
Област Благоевград
41.4861° с. ш. 23.8638° и. д.
Петрелик
Общи данни
Население166 души[1] (15 март 2024 г.)
6,34 души/km²
Землище26 207 km²
Надм. височина626 m
Пощ. код2936
Тел. код07528
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ56109
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(НДСВ; 2007)

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 181
Българи 173
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 8

География редактиране

Село Петрелик се намира в планински район. Покрай селото се извива река Мътница. То се намира на 3 км от гръцката граница.

История редактиране

В XIX век Петрелик е християнско село в Неврокопската кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Петралит (Pétralite) е посочено като село със 70 домакинства и 200 жители.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Петралит като село с 12 български и 70 турски къщи.[4]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 390 души, от които 90 българи християни и 300 турци.[5]

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.