Петриса фон Бюдинген

Петриса фон Бюдинген
	Петриса фон Бюдинген
графиня на Хоенлое
Лични данни
Родена	1194 г.
Починала	1249 г. (55 г.)
Други титли	бургграфиня от Бюдинген-Гелнхаузен
Семейство
Баща	Герлах II фон Бюдинген
Майка	Мехтхилд фон Цигенхайн
Брак	Конрад фон Хоенлое-Браунек-Романя
Потомци	Хайнрих I фон Хоенлое-Браунек-Нойхауз, Конрад фон Хоенлое, Андреас, Готфрид фон Хоенлое-Браунек, Мехтилд фон Хоенлое-Браунек

Петриса фон Бюдинген (на немски: Petrissa von Büdingen; * ок. 1194; † сл. 1249) е бургграфиня от Бюдинген-Гелнхаузен от 13 век, наследничка на Ветерау, и чрез женитба графиня на Хоенлое.

Тя е най-голямата от петте дъщери на Герлах II фон Бюдинген, бургграф на Гелнхаузен († пр. 1247), и първата му съпруга Мехтхилд фон Цигенхайн († 1229), дъщеря на граф Рудолф II фон Цигенхайн.

Фамилия

Петриса се омъжва ок. 1223 г. за граф Конрад фон Хоенлое-Браунек-Романя (ок. 1192 – 1249), третият син на Хайнрих фон Хоенлое († сл. 1212). Те имат децата: ^[1]^[2] ^[3] ^[4]

Хайнрих I фон Хоенлое-Браунек-Нойхауз († сл. 4 октомври 1267/1268), господар на Браунек-Нойхауз, Хоенлое-Халтенбергщетен (1249 – 1268), баща на два сина и една дъщеря
Конрад фон Хоенлое († сл. 1251), господар на Хоенлое-Браунек-Нойхауз (fl. 1245 – 1251), женен за дъщеря на херцог Конрад I фон Тек
Андреас († 1249), приор на Ноймюнстер във Вюрцбург 1245
Готфрид фон Хоенлое-Браунек (I/II) фон Хоенлое-Браунек (* 1232; † 1312), господар на Хоенлое-Браунек-Браунек (1249/1273 – 1306/1312), женен I. за Вилибирг († 1278), II. сл. 1278 г. за Елизабет фон Кирбург († 1305)
Мехтилд фон Хоенлое-Браунек († 1293), омъжена I. за пфалцграф Конрад фон Тюбинген († ок. 1253), II. 1253 г. за Рупрехт II фон Дюрн, господар на Форхтенберг († 1306)

Hans Philippi: Territorialgeschichte der Grafschaft Büdingen. Marburg 1954, S. 96 – 99; Klaus-Peter Decker: Herrschaften in der Wetterau. In: Ritter, Grafen und Fürsten – weltliche Herrschaften im hessischen Raum ca. 900 – 1806. Marburg 2014, S. 299.
Karl Ernst Demandt: Die Herren von Büdingen und das Reich in staufischer Zeit. In: Hessisches Jahrbuch für Landesgeschichte. Bd. 5, 1955, S. 49 – 84.