Петропиги
Петропиги или Кая Бунар (на гръцки: Πετροπηγή, до 1926 година Καγιά Μπουνάρ, Кая Бунар,[1] до 1954 година Δουκάλιον, Дукалион[2]) е село в Гърция, дем Места (Нестос), административна област Източна Македония и Тракия.
| Петропиги Πετροπηγή | |
| — село — | |
 Останки от Петропигийската крепост | |
  Петропиги  Петропиги  Петропиги | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Места |
| Надм. височина | 70 m |
| Население | 453 души (2021 г.) |
География редактиране
Разположено е на около 22 километра източно от Кавала, на надморска височина от 70 метра.[3]
История редактиране
Край селото са открити останките от Петропигийската крепост, датирана към XIII - XIV век.[4]
В Османската империя редактиране
В XIX век е село в Саръшабанска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кая бунар (Kaya-Bounar) живеят 240 гърци.[5] На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Каябунар (Kajabunar).[6][7] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Къя Бунаръ е гръцко селище и в него живеят 200 гърци християни.[8]
Всички жители на Каябунар са под върховенството на Вселенската патриаршия - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кия бунар (Kia-Bounar) има 175 гърци.[9]
Според гръцка статистика към 1911 година селото е изцяло гръцко с 200 жители гърци.[7]
В Гърция редактиране
В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. Според статистика от 1913 година има население от 265 души.[7] Селото е споменато като самостоятелно селище в 1924 година.[10] В 20-те години тук са заселени 323 гърци бежанци.[3]
Българска статистика от 1941 година показва 791 жители.[3]
Населението традиционно се занимава с отглеждане на тютюн, пшеница и ориз, като се занимава и с краварство.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Ак гьол[11] | Ακ Γκιόλ | Оризонтес | Ορυζῶνες[12] | местност, Ю от Петропиги[11] |
| Кичигирен[11] | Κιτσίγκιρεν | Алмира | Αλμύρα[12] | местност, ЮЗ от Петропиги[11] |
| Касламарикия[11] | Κασλαμαρίκια | Фитория | Φυτώρια[12] | местност, Ю от Петропиги[11] |
| Кая бунар[11] | Καγιὰ Μπουνὰρ | Панагия | Παναγία[12] | развалините на старото село, С от Петропиги[11] |
| Дермен дере[11] | Ντερμὲν Ντερὲ | Трис Врисес | Τρεῖς Βρύσες[12] | река в Урвил, СЗ от Петропиги[11] |
| Домашли[11] | Ντομασλῆ | Каридиес | Καρυδιὲς[12] | връх в Урвил (678 m), СЗ от Петропиг[11] |
| Деде[11] | Ντεντὲ | Агиос Николаос | Αγιος Νικόλαος[12] | връх в Урвил (689 m), С от Петропиги, прекръстен със същия указ и на Агровуни[11] |
Става част от тогавашния дем Саръшабан по закона Каподистрияс от 1997 година. С въвеждането на закона Каликратис, Петропиги става част от дем Места.[10]
Според преброяването от 2001 година има 530 жители, а според преброяването от 2011 година има 522 жители.[13]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 200[3] | 265[3] | 196[3] | 460[3] | 722[3] | 847[3] | 570[3] | 630[3] | 596[3] | 530 | 522 |
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 243. (на македонска литературна норма)
- ↑ Φρούριο Πετροπηγής // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 7 март 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ а б в Λιθοξόου, Δημήτρης. Ο πληθυσμός της περιοχής Σαρί Σαμπάν (Χρυσούπολη) // lithoksou.net. Посетен на 31 май 2020 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 204.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232 – 233. (на френски)
- ↑ а б Καγιά Μπουνάρ (Καβάλας) - Δουκάλιον (Καβάλας) - Πετροπηγή (Καβάλας) // «ΕΕΤΑΑ-Ελληνική Εταιρία Τοπικής Ανάπτυξης και Αυτοδιοίκησης Α.Ε.». Посетен на 31 май 2020 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 710. (на гръцки)
- ↑ «ΦΕΚ αποτελεσμάτων ΜΟΝΙΜΟΥ πληθυσμού απογραφής 2011», σελ. 10495 (σελ. 21 του pdf)