Петру Гроза е румънски политик, министър-председател на Румъния в периода 1945 - 1952 г. и председател на президиума на великото национално събрание от 1952 до 1958 г. Основател и лидер на партията Земеделски фронт.

Петру Гроза
Министър-председател на Румъния
Мандат 6 март 1945 – 2 юни 1952
Президент
1948 – 1952 Константин Пархон
Монарх Михай I (1945 – 1947)
Предшественик Николае Радеску
Наследник Георге Георгиу-Деж
Председател на Президиума на Румъния
Мандат 6 март 1952 – 7 януари 1958
Министър-председател
1952 – 1955
1955 – 1961
Георге Георгиу-Деж
Киву Стойка
Предшественик Константин Пархон
Наследник Йон Георге Маурер
Лични данни
Роден
Починал
Гражданство Flag of Romania.svg Кралство Румъния
Flag of Romania.svg НР Румъния
Националност Флаг на Румъния Румъния
Религия православие
Полит. партия Национална партия (1918-1920)
Народна партия (1920-1933)
Земеделски фронт (1933-1953)
Професия юрист
Петру Гроза в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е през 1884 г. в Бачия, Трансилвания (тогава част от Австро-Унгария). Учи право в университетите в Будапеща, Лайпциг и Берлин. През 1918 г., след края на Първата световна война, става консул на Трансилвания, след като областта е присъединена към Румъния. Гроза е избран на този пост от Румънската национална партия. През 1920 г. политикът напуска и отива в Народната партия. В този период той е министър на строителството в кабинета на Александру Авереску.

Гроза е крупен земевладелец и мирянин на Румънската православна църква. Заради религията си, той не влиза в Комунистическата партия, макар да е привърженик на идеите на комунизма.

През 1933 г. основава партията Земеделски фронт, защитаваща интересите на селяните в страната. В началото на Втората световна война правителството на Йон Антонеску започва гонения срещу опозиционните партии и Гроза е арестуван и вкаран в затвора. Земеделецът е освободен в началото на 1944 г. и се включва в активната борба срещу пронацисткото управление. Земеделският фронт участва в коалицията Национален демократичен фронт, заедно с Румънска комунистическа партия, Партия на селяните - социалисти, Социалдемократическа партия и други по-малки леви движения.

 
Конгрес на Земеделския фронт

След преврата от 23 август 1944 г., подкрепен от крал Михай I, комунистите печелят позиции в румънското общество. С подкрепа от окупиралата Румъния Червена армия Гроза става министър-председател в началото на 1945 г.[1] Само три дни, след като се издига на поста, Гроза успява да върне северна Трансилвания в границите на Румъния, запазвайки правата на унгарското малцинство в нея. Кабинетът на премиера стабилизира позициите на комунистите чрез граждански реформи и коалиционно управление от 1948 г.

По време на управлението си, Гроза се бори срещу монархията. Още през 1945 г. крал Михай I иска оставката на Гроза, заради прекалено голямата съветизация на страната и неспазване на клаузите от Ялтенската конференция. Отношенията между двете силни фигури се обтягат и в края на 1947 г. премиерът, с подкрепата на комунистите, принуждава краля да абдикира.[2] Така Румъния е провъзгласена за Народна република.

През 1952 г. Гроза е избран за председател на Президиума на Румъния и остава на поста държавен глава до смъртта си през 1958 г.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Николае Радеску министър-председател на Румъния (6 март 1945 – 2 юни 1952) Георге Георгиу-Деж