Петър Анастасов

български писател и политик

Петър Кирилов Анастасов е български поет и драматург.

Петър Анастасов
български писател и политик
Роден
Починал
7 юни 2023 г. (80 г.)
Учил вСофийски университет
Политика
ПартияБКП
Литература
Жанровестихотворение, пиеса, сценарий
Известни творбихимна на град Пловдив
НаградиНаграда „Пловдив“ за цялостно творчество
Пеньо Пенев“ (1986)
Орфеев венец“ (2010)
Почетен гражданин на Пловдив (2017)
Валери Петров“ (2020)
Семейство
СъпругаСветла Анастасова
ДецаГеорги Анастасов
Кирил Анастасов

Биография

редактиране

Роден е на 27 октомври 1942 г. в пловдивското село Марково. Завършва прогимназията в родното си село, а след това руска гимназия в София. Следва българска филология в Софийския държавен университет. От 1970 г. е член на БКП.

Известен период от време е главен редактор на вестник „Комсомолска искра“, както и директор на издателство „Христо Г. Данов“. Освен това е главен редактор на издателство „Христо Ботев“ и директор на издателство „Български писател“.

Пише пиеси като „Обещай ми светло минало“, „От сняг помилвана душа“, „Голям колкото малка ябълка“, „Четирите посоки на света“, „Църква за вълци“ (1998) и „Живите от мъртвата махала“ (2010). По негов сценарий е заснет филмът „Църква за вълци“, както и телевизионните новели „Малка промяна в звездите“, „Командировка за спомен“, „Оттатък ставаш невидим“.[1] През 2007 година БНТ излъчва 12-серийният филм „Църква за вълци“, създаден по мотиви от неговата едноименна пиеса.

По негови сценарии са заснети и излъчени телевизионните новели „Малка промяна в звездите“, „Командировка за спомен“ и „Оттатък ставаш невидим“. Автор е и на документалната повест „Особени белези няма“.

Автор е на текста на химна на Пловдив (2010).[2]

Собственик на издателство „Светулка 44 Атеней“ – София.

  • „Зимна нежност“,
  • „Тройно огледало“,
  • „Площад на хълма“,
  • „Както те обичам“,
  • „Единствено безсмъртие любов“,
  • „40 стихотворения“,
  • „Този черен бял свят“,
  • „Хубава и проклета си“,
  • „Избрано“ – поезия и пиеси – два тома,
  • „80 стихотворения“.
  1. Петър Анастасов, Литературен компас, архив на оригинала от 26 април 2016, https://web.archive.org/web/20160426151934/http://litcompass.com/public/index.php?page=authors&action=view&authorid=49, посетен на 31 януари 2017 
  2. „Петър Анастасов и Георги Славчев получиха наградата за химна на Пловдив“, plovdiv24.bg, 3 септември 2010 г.
  3. „Лауреати на Националната литературна награда „Пеньо Пенев“ Архив на оригинала от 2014-04-20 в Wayback Machine., сайт на Дом-музей „Пеньо Пенев“ в Димитровград.
  4. Анжела Димчева, „Георги Константинов – 18-ти лауреат на Националната литературна награда“, електронен бюлетин „Културни новини“, 28 септември 2013 г.
  5. Евелина Здравкова, „Петър Анастасов с „Орфеев венец“ за поезия“, в. „Марица“, 8 юни 2010 г.
  6. „Петър Анастасов е първият носител на националната награда „Николай Лилиев“, kmeta.bg, 23 май 2015 г.
  7. Николай Спасов, „Авторът на химна на Пловдив стана почетен гражданин“, в. „Труд“, 13 септември 2017 г.
  8. „Петър Анастасов получи наградата Валери Петров“, в. „Дума“, бр. 241, 17 декември 2020 г.
  9. „Петър Анастасов - първи лауреат на наградата „Валери Петров“ Архив на оригинала от 2024-03-31 в Wayback Machine., sofiapress.com, 17 декември 2020 г.
  10. „Петър Анастасов - първи носител на националната награда за литература „Валери Петров“, novovreme.com, 6 март 2021 г.
  11. „Анжел Вагенщайн и проф. Казимир Попконстантинов сред рицарите на „Златен век“, 24chasa.bg, 1 ноември 2022 г.

Външни препратки

редактиране