Петър Анастасов
Петър Кирилов Анастасов е български поет и драматург.
Петър Анастасов | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
български писател | |||||||||||
Роден |
27 октомври 1942 г.
| ||||||||||
Починал | |||||||||||
Учил в | Софийски университет | ||||||||||
| |||||||||||
Литература | |||||||||||
Жанрове | стихотворение, пиеса, сценарий | ||||||||||
Известни творби | автор на текста на химна на град Пловдив | ||||||||||
Награди | Почетен гражданин на Пловдив Награда "Пловдив" за цялостно творчество „Пеньо Пенев“ (1986) „Орфеев венец“ (2010) и др. |
Биография Редактиране
Роден е на 27 октомври 1942 г. в пловдивското село Марково. Завършва прогимназията в родното си село, а след това руска гимназия в София. Следва българска филология в Софийския университет. Известен период от време е главен редактор на вестник „Комсомолска искра“, както и директор на издателство „Христо Г. Данов“. Освен това е главен редактор на издателство „Христо Ботев“ и директор на издателство „Български писател“. Пише пиеси като „Обещай ми светло минало“, „От сняг помилвана душа“, „Голям колкото малка ябълка“, „Четирите посоки на света“, „Църква за вълци“ и „Живите от мъртвата махала“. По негов сценарий е заснет филмът „Църква за вълци“, както и телевизионните новели „Малка промяна в звездите“, „Командировка за спомен“, „Оттатък ставаш невидим“.[1] През 2007 година БНТ излъчи 12-серийният филм „Църква за вълци“, създаден по мотиви от неговата едноименна пиеса. По негови сценарии са заснети и излъчени телевизионните новели „Малка промяна в звездите”, „Командировка за спомен” и „Оттатък ставаш невидим”. Автор е и на документалната повест „Особени белези няма”. Автор е на текста на химна на Пловдив. Собственик на издателство „Светулка 44 Атеней“ - София.
Награди Редактиране
- Награда за поезия на Съюза на българските писатели за стихосбирката „Както те обичам“
- Национална награда за поезия „Пеньо Пенев“ (1986)
- Награда „Пловдив“ за цялостно творчество
- Награда „Изворът на белоногата“
- Лавров „Орфеев венец“ за поезия на Литературните празници „Пловдив чете“ (2010)[2]
- Национална награда „Акад. Николай Лилиев“(2015)
- Почетен гражданин на Пловдив (2017)
- Награда „Валери Петров“ за цялостно творчество (2020)
- Награда „Златен век - огърлие“ на Министерство на културата (2022)
Книги Редактиране
- „Зимна нежност“,
- „Тройно огледало“,
- „Площад на хълма“,
- „Както те обичам“,
- „Единствено безсмъртие любов“,
- „40 стихотворения“,
- „Този черен бял свят“,
- „Хубава и проклета си“,
- „Избрано” – поезия и пиеси - два тома,
- „80 стихотворения“.
Бележки Редактиране
- ↑ Петър Анастасов, Литературен компас, архив на оригинала от 26 април 2016, https://web.archive.org/web/20160426151934/http://litcompass.com/public/index.php?page=authors&action=view&authorid=49, посетен на 2017-01-31
- ↑ Евелина Здравкова, „Петър Анастасов с „Орфеев венец“ за поезия“, в. „Марица“, 8 юни 2010 г.