Петър Ацев
- Тази статия е за ореовеца, прилепски войвода на ВМОРО. За представителя на МПО вижте Петър Ацев (МПО).
Петър Ацев Хаджикостадинов от рода Симоновци е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1] Използва псевдонимите Герасим, Дедото, Дедо Петре, Сакъллията даскал, Тале[2].
Петър Ацев | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Петър Ацев в Общомедия |
Биография
редактиранеЧетнически период
редактиранеПетър Ацев е роден през 1877 година в село Ореовец, тогава в Османската империя в семейството на Аце Хаджикостадинов от рода Симоновци. Аце Хаджикостадинов е убит от помаци при тиквешкото село Сирково.[3]
Петър Ацев завършва VI гимназиален клас в София. От 1897 до 1901 година е учител в Прилеп, Крушево и други селища в Македония. Заедно с братята си Мирче и Георги се включва в революционната дейност на ВМОРО. Докато е учител в Крушево е помошник на ръководителя на Крушевския революционен район Димитър Иванов, силно се активизира революционизирането на околията.[4]
В началото на 1902 година при Аферата с Неделното училище в Крушево[5] става нелегален, а от май е околийски войвода в Прилепско. Тогава негов четник е и Атанас Иванов. Временно замества Христо Оклев като Полски войвода. Наказва предателя на Методи Патчев от Кадино село.
Петър Ацев е представител на Прилепския революционен район на Смилевския конгрес в началото на 1903 година, като е един от основните противници на провеждането на въстанието. За основна причина изтъква лошото въоръжение в района си. Също така Петър Ацев, заедно с Георги Попхристов и Лазар Поптрайков, е избран за запасен член на генералния щаб, съставен от Даме Груев, Анастас Лозанчев и Борис Сарафов.[6]
След края на Илинденско-Преображенското въстание е избран за нелегален член на окръжния комитет заедно с Павел Христов и Пандо Кляшев, а легални са Милан Матов, Петър Нешев и Михаил Ракиджиев.[7] Ацев води редица сражения с османски части и чети на сръбската и гръцката пропаганда в Македония. На 28 юни 1904 година четите на войводите Петър Ацев и Никола Каранджулов водят сражение с турски аскер в местността Кюлето при село Селце, в която загива Никола Каранджулов.[8] През 1905 година Трайко Краля, Петър Ацев, Гьоре Спирков - Ленищанец и Кръстьо Гермов правят среща с Глигор Соколович, който с фалшиви документи ги убеждава да го допуснат в Македония.[9]
Чета на Петър Ацев, 1905 година | ||||
---|---|---|---|---|
Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
1. | Петър Ацев | Ореовец | Прилепска | |
2. | Кръсте Наумов | Прилеп | Прилепска | |
3. | Димко Богов | Велес | Велешка | |
4. | Тодор Костов | Прилеп | Прилепска | |
5. | Георги П. Михайлов | Одрин | Одринска | |
6. | Стоян Коев | Казанлък | Казанлъшка | |
7. | Панайот Стойков | Ески Джумая | ||
8. | Филип Тодоров | Подгорица | Черна гора | |
9. | Алекса Конев | Прилеп | Прилепска | |
10. | Младен Нинков | Раяновци | Видинско | |
11. | Мицо Трайков | Гявото | Гевгелийско | |
12. | Алекси Наумов | Прилеп | Прилепска | |
13. | Петър Баев | Прилеп | Прилепска | |
14. | Иван Петров | Прилеп | Прилепска | |
15. | Васил Оклев | Прилеп | Прилепска | |
16. | Темелко Велянов | Оздолени | Охридска | |
17. | Атанас Петков | Разград | Разградска | |
18. | Янаки Атанасов | Гопеш | Битолска | |
19. | Григор Атанасов | Гопеш | Битолска | |
20. | Христо Станков | Гопеш | Битолска[10] |
Чета на Петър Ацев, 1 септември 1906 година | ||||
---|---|---|---|---|
Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
1. | Петър Ацев | Ореовец | Прилепска | |
2. | Димитър Ив. Робев | Битоля | ||
3. | Георги Дочев | Казанлък | ||
4. | Никола Тенев | Касат | Казанлъшка | |
5. | Димитър К. Ефремов | Рахово | ||
6. | Камо Тенев | Гюнели махала | Старозагорска | [11] |
През 1907 година участва в битката на Ножот заедно с войводите Тане Николов, Иван Наумов, Михаил Чаков, Христо Цветков и Мирчо Найдов. На Кюстендилския конгрес от 1908 година Петър Ацев е избран за допълнителен член на ЦК на ВМОРО заедно с Петко Пенчев, Павел Христов, Ефрем Чучков, Аргир Манасиев и Стамат Икономов.[12]
След Младотурската революция 1908 година излиза от нелегалност и се установява да живее в Прилеп. Делегат е от Прилеп на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[13]
В 1910 година е арестуван след убийството на сръбския войвода Глигор Соколов. Осводобен е за кратко, но септември 1910 година по време на обезоръжителната акция на младотурците е отново арестуван, заедно с Михаил Попев, Георги Небрежанец и още няколко бивши дейци на ВМОРО.[14] На 12 ноември 1910 година е осъден на доживотен затвор заедно с Данко Бърдаров и Фидан Найдов от Прилеп.[15] 15 месеца е разкарван из различни затвори в Македония и Мала Азия.
Освободен е през средата на 1911 година и се установява в Пловдив, България. Участва като доброволец в Балканската война, след това и в Първата световна война. Старши подофицер Петър Ацев е сред наградените от германския кайзер Вилхелм II с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в Ниш на 5 януари 1916 г.[16] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[17]
Мирен живот
редактиранеСлед края на войната Петър Ацев участва във Временното представителство на бившата ВМОРО, а по-късно е член на Илинденската организация. След създаването си ВМРО (обединена) прави опит да привлече хора с тежест и авторитет в освободителното движение, като Ацев, но съзнавайки, че организацията има за цел да провежда чужда антинационална политика, Ацев отказва.[18]
Почива през 1939 година в Пловдив.[19][20][21][22] Лазар Томов пише в списание Илюстрация Илинден за кончината му:
„ | На 20 април т.г. се помина в гр. Пловдив почти пожизнения председател на бюрото на конгресите на Илинденската организация. В същия ден радиото разнесе скръбната вест за смъртта на големия българин и борец за свободота на Македония по всички краища на българските земи. Много български сърца се свиха от жал за него, много негови другари, приятели и познати, пророниха сълзи за своя свиден водач.[23] | “ |
Външни препратки
редактиране- „Крушовската „Баба Тонка“ - Баба Пара Матева Гърдановска“, публикувано в „Спомени“, 2011 година
- Петър Ацев – „Молба на българи заточеници“ публикувано във в. „Вести“, брой 18, Цариград, 22 октомври 1911 година
- Ацев, Петър. Спомени. София, Алфаграф, 2011. ISBN 9789549261776.
- "Мирчо Найдов", сп. "Илюстрация Илинден", год. VII, книга 7-8 (67-68) София, май-юни, 1935 година
- "Сражението при връх Ножот", публикувано в "Спомени", София, 2011 година
- "Покоряването на Охридско", в-к "Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери", год. II, бр. 35, София, 2 септември 1922 година
- "С Пере Тошев от Битоля до София след сражението в с. Крушевица", сп. "Илюстрация Илинден", книга 94,95,96,97, София, 1938 година
Бележки
редактиране- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 199 - 200.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 28, 33, 40, 84, 95.
- ↑ Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 5.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 17.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 20.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 126.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 208.
- ↑ Алманах „Македония“, фототипно издание от 1931 година, стр.840
- ↑ Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 46.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
- ↑ 100 години от Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908 г.), Слави Славов
- ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 230.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 605.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 62.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 265.
- ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 161.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 14.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 33.
- ↑ Т., Л. Петъръ Ацевъ почина // Илюстрация Илиндень 4 (104). Илинденска организация, Априлъ 1939. с. 2 - 3.