Петър Бояджиев (фармацевт)

български фармацевт
Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Бояджиев.

Петър Димитров (Мицов) Бояджиев е български фармацевт от Македония.

Петър Бояджиев
български фармацевт
Petar Boyadzhiev (Pharmacist).jpg
Роден
1886 г.
Починал
1971 г. (85 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Лозански университет
Карлов университет
Семейство
СъпругаЛюба Кулева

БиографияРедактиране

Роден е в 1886 година в село Морарци, Кукушко,[1] в семейството на Мицо (Димитър) Бояджи, бубохранител, и жена му Екатерина; има по-голям брат Христо.[2]

Завършва Солунската българска мъжка гимназия в 1906 година (випуск ΧXI).[3] Заминава да продължи образованието си в Швейцария, където следва фармация в Лозанския университет.[2] След това се премества в Прага, където се дипломира като фармацевт.[4]

Завръща се в родния си край и се оженва за Люба Кулева от Прилеп[5], завършила Солунската българска девическа гимназия и учителка в нея от 1910 до 1911 година.[6] След като легализира дипломата си в Цариград и работи известно време, заминава със семейството си за България, където открива аптека на гара Левски. Синът им Димитър се ражда в София през май 1913 година.[5]

Участва в Първата световна война, награден е с орден „За военна заслуга“.[7]

След Деветосептемврийския преврат е репресиран. Умира в София през 1971 година.[5]

Внук на Петър Бояджиев е българският лекар Петър Бояджиев, министър на здравеопазването.

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
Димитър Бояджи
(около 1848 – ?)
 
Екатерина
(около 1851 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Бояджиев
(около 1881 – ?)
 
Люба Кулева
(1886 – 1971)
 
Петър Бояджиев
(1886 – 1971)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лиляна Данилчева
(1917 - 1987)
 
Димитър Бояджиев
(1913 - 2007)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Бояджиев
(р. 1938)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


БележкиРедактиране

  1. По данни от екзархийската епархийска книга на Морарци от края на 1906 или началото на 1907 г. тогава той е 20-годишен (ДАА, ф. 246К, оп. 9, а.е. 365, л. 53 гръб и 54)
  2. а б Екзархийска епархийска книга на Морарци, ДАА, ф. 246К, оп. 9, а.е. 365, л. 53 гръб и 54.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930.
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  5. а б в Петър Д. Бояджиев. // geni.com.
  6. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 155.
  7. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 132-133