Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Петър Велики.

На ордена Нахимов тежък атомен ракетен крайцер Петър Велики (на руски: Пётр Великий) е четвъртия по ред и единственият намиращ се в строй[1] тежък атомен ракетен крайцер (ТАРК) трето поколение от проекта 1144 „Орлан“.

„Петър Велики“
до 1992 г. „Юрий Андропов“
Russian Battle Cruiser Pyotr Velikiy.jpg
ТАРКР „Петър Велики“
Флаг Военноморски флот на Русия Русия
Клас и тип Ракетен крайцер от проекта 1144, „Орлан“
Производител Балтийски завод в Ленинград/Санкт Петербург, СССР/Русия.
Живот
Заложен 25 октомври 1986 г.
Спуснат на вода 29 април 1989 г.
Влиза в строй 19 април 1998 г.
Изведен от
експлоатация
в строй
Характеристика
Дължина 251,1 m
(230 m по водолинията)
Ширина 28,5 m
Газене 11 m
Задвижване 2 ядрени реактора „КН-3“;
2 парни турбини;
2 гребни винта;
140 000 к.с.
Скорост 32 възела
(59,26 km/h)
Водоизместимост 23 750 t (стандартна)
25 860 t (пълна)
Екипаж 1100 души
Далечина на
плаване
неограничена
(с ход от реакторите)
1 000 мили с ход на котлите при 17 възела
Радиолокационна
станция (РЛС)
триизмерен радар Возход МР-800
триизмерен радар Фрегат МР-710
два навигационни радара
два сонара
Въоръжение
Артилерия 1 x 2 130 mm
Зенитна артилерия:
6 × Кортик
Ракети 20 x ПУ за ПКР П-700 „Гранит“
Зенитно-ракетно въоръжение:
ЗРК С-300Ф(48 ракети);
С-300ФМ „Форт-М“ (46 ракети)
16 × ПУ „Кинжал“ (128 ракети);
6 × „Кортик“ (144 ракети)
Хеликоптери 3 x Ка-27
Торпеда 10 x 533 mm ТА
(20 торпеда) или ПЛУРВодопад
Други Противолодъчно въоръжение:
1 x РБУ-12000 „Удав“
2 x РБУ-1000
„Петър Велики“
до 1992 г. „Юрий Андропов“
в Общомедия

В момента е флагман на руския Северен флот.

Основното му предназначение е унищожаване на авионосните ударни групи на противника.

Проектант е Северното проектно-конструкторско бюро.
Крайцера е заложен на 11 март 1986 г. на стапела на Балтийския завод (при залагането е наречен Куйбишев, а след това – Юрий Андропов). На 29 април 1989 г. е спуснат на вода. Преименуван е на „Петър Велики“ с указ на Президента на РФ от 22 април (1 октомври?[2]) през 1992 г. През 1998 г. влиза в състава на ВМФ[3].

На крайцера непрекъснато се извършват работи, които позволяват в течение на единадесет години подред той да изпълнява походи в морето без влизане на кораба в среден заводски ремонт. До преименуването си „Петър Велики“ носи бордови номер 183, днес бордовият му номер е 099.

Съдържание

КонструкцияРедактиране

Това е най-големият в света действащ неавионосен ударен боен кораб към 2016 г[4][5].

Основни ТТХРедактиране

  • Дължина: 250 м.
  • Ширина: 25 м.
  • Височина от нивото на основната плоскост: 59 м.
  • Газене: 11,5 м.
  • Водоизместимост, стандартна: 23 750 тона.
  • Водоизместимост пълна: 25 860 тона.
  • Енергетична установка: 2 ядрени реактора тип КН-3 (300 МВт), 2 спомагателни котела, две турбини по 70 хил. к.с. (всичко 140 хил. к.с.), 4 електростанции със сумарна мощност 18 хил. кВт, 4 паротурбогенератора с мощност 3000 кВт, 4 газотурбогенератора по 1500 кВт, два гребни вала.
  • Скорост: 32 възела (около 60 км/час).
  • Автономност на плаване – 60 денонощия по продоволствие и запаси, 3 години (на атомните реактори – неограничено) по гориво.

Конструкция на корпуса и надстройкитеРедактиране

Дължина на 49 коридора на кораба – над 20 километра. Кораба има 6 палуби, 8 нива. Височината на фокмачтата от нивото на основната плоскост е 59 метра.

Енергетична установкаРедактиране

Мощната ядрена енергетична установка на крайцер му позволява да развива скорост от 32 възела (60 км/час) и е разчетена за експлоатация в течение на 50 години[4]. За сравнение: крайцера „Петър Велики“ е способен да осигури с електричество и топлина град със 150 – 200 хиляди жители[4].

ЕкипажРедактиране

Екипажа на крайцера е 1035 човека (105 офицера, 130 мичмана, 800 матроса). Те обитават в 1600 помещения на кораба, сред които 140 едно- и двуместни каюти за офицерите и мичманите, 30 кубрика за матросите и старшините (за 8 – 30 човека всеки), 220 предверия. Екипажа разполага с 15 къпални, две бани, сауна с басейн 6×2,5 м, двуетажен медицински блок с лазарети-изолатори, аптека, рентгенов и стоматологичен кабинети, амбулатория, операционна, спортна зала, оборудвана с тренажори, три каюткомпании за мичманите, офицерите и адмиралите, салон за почивка с билярд и роял. Има вътрешнокорабно телестудио и 12 битови телевизора в каютите и кубриците, без да се броят 30 монитора за следене на предаванията, които се транслират по кабелната мрежа на кораба.

ВъоръжениеРедактиране

ТАРКР „Петър Велики“ е един от най-съвременните и мощни кораби във ВМФ на РФ и един от най-мощните ударни кораби в света.[6] Кораба има възможност да поразява големи надводни цели и да защитава морски съединения от атаки по въздуха и от подводнижите на противника. С неговата неограничена далечина на плаване, той носи ударни крилати ракети, способни да поразяват цели на разстояние до 2600 километра.

ТАРКР „Петър Велики“ носи противокорабен ракетен комплекс „Гранит“ (разработен от „НПО машиностроения“), оборудван с 20 пускови установки СМ-233 с усъвършенстваните високоточни противокорабни крилати ракети П-700 „Гранит“ поставени под горната палуба, под ъгъл 60 градуса. Дължина на ракетата – 10 м, калибър – 0,85 м, стартова маса – 7 т. Бойна глава – моноблок в ядрено (500 кт), обикновено (750 кг взривно вещество) снаряжение или гориво-въздушен боезаряд (обемен взрив). Далечината на е 700 км, скоростта на полета – 1,6 – 2,5 М. Ракетите имат многовариантна програма за атака на целите, повишена защита от заглушаване и са предназначени за нанасяне на удари по групови цели. При залпова стрелба една от тях лети на голяма височина за увеличаване на далечината на откриване на противника, обменяйки си информация с останалите, които буквално се стелят над повърхността на водата. В случай на унищожаване на ракетата-лидер нейното място автоматично заема една от водените ракети.

Задхоризонталното целеуказание и насочване може да се осъществява от самолет Ту-95РЦ, вертолет Ка-25Ц или космическата система за разузнаване и целеуказание.

На кораба има противовъздушен комплекс „Риф“ С-300Ф, който е с 12 ПУ и 96 ракети с вертикален пуск.

Също има автономна корабна противовъздушна система „Кинжал“. Всяка от неговите подпалубни ПУ барабанен тип има по 8 едностепенни твърдогоривни телеуправляеми ракети 9М330-2, сумарният им запас е 128 ракети.

Крайцера е въоръжен със зенитен ракетно-артилерийски комплекс „Кортик“, осигуряващ самоотбраната от редица „умни“ въоръжения, включително противокорабни и противорадиолокационни ракети, авиобомби, самолети и вертолети, малотонажни кораби. Всяка установка има по две 30-мм шестистволни артилерийски установки АК-630М1-2 с два автомата АО-18 по схемата на „Гатлинг“ със сумарна скорострелност 10000 и/мин и два блока по 4 двустепенни ракети 9М311 (SA-N-11) с осколочно-пръчкова бойна част и неконтактен взривател. В подкуполното отделение има още 16 ракети. Ракетите са унифицирани с ракетата на комплекса 2С6 „Тунгуска“. Системата за управление на ЗРК „Кортик“ се състои от радиолокационна и телевизионна системи, свързани помежду си с използването на елементи на изкуствен интелект. Две установки ЗРК „Кортик“ са разположени в носовата част на кораба от двете страни на ПУ за „Гранит“, а четирите други – в кърмовата част на главната надстройка.

 
„Петър Велики“ през май 2010 г.

Освен това крайцера „Петър Велики“ има 130-мм многоцелеви сдвоени артустановки „АК-130“ (дължина на стволовете – 70 калибра, 840 снаряда) с далечина на стрелбата до 25 км. Скорострелност – от 20 до 80 изстрела в минута. Маса на осколочно-фугасния снаряд – 27 кг, има следните видове взриватели – ударен, дистанционен и радиовзривател. Готови за стрелба са 180 снаряда. Системата за управление на стрелбата МР-184 позволява едновременното съпровождане и обстрел на две цели.

Крайцера има две противолодъчни (по 5 ПУ на борд) ракетно-торпедни 533-мм комплекси РПК-6М „Водопад“, ракето-торпедата на който са способни да поразяват подводни лодки на противника на далечини до 60 км. Като бойна глава се използват малогабаритните торпеда УМГТ-1. Ракета се гмурка във водата, излита във въздуха и доставя торпедото в района на целта, а там вече УМГТ-1, което отново се гмурка във водата.

За борба с торпедата на противника крайцера „Петър Велики“ има противоторпеден комплекс РКПТЗ-1М „Удав-1М“ (10 тръби направляващи, автоматично конвейерно презареждане, време за реакция – 15 с, далечина максимална – 3000 м, минимална – 100 м, тегло на ракетата – 233 кг). Реактивните бомбометни установки на „Петър Велики“ са поместени така: една десетитръбна РБУ-12000 (далечина на стрелбата – 3000 м, маса на снаряда – 80 кг) е поставена в носовата част на кораба на въртяща се платформа, две шесттръбни на РБУ-1000 „Смерч-3“ (далечина – 1000 м, маса на снаряда – 55 кг) – в кърмовата части на горната палуба по двата борда. Общокорабните средства за противодействие включват в себе си две сдвоени 150-мм ПУ за ПК-14 (комплекс за изстрелване на заглушаващи капани), противоелектронни капани, лъжливи цели, а също буксируема лъжлива торпедна цел с мощен шумогенератор.

На борда на крайцера се базират два противолодъчни вертолета Ка-27.

Радиолокационните средства за РЕП/РЕБ на ТАРКР „Петър Велики“ включват 16 станции от три типа. Общокорабните средства за следене, съпровождане и целеуказание се състоят от две станции за космическа свръзка (САТСОМ), четири станции на космическата навигация (САТПАУ) и четири специални електронни станции. Въздушно-надводната обстановка следят независещи от времето трикоординатни РЛС „Фрегат-МАЕ“ откриващи целите на далечини над 300 км и височини до 30 км.

Крайцера има също три навигационни станции, четири радиоелектронни системи за управление на стрелбата на бордовото оръжие, средства за управление на полета на вертолетите и система за опознаване „свой-чужд“.

Хидроакустичната система на кораба включва в себе си хидролокатор с корпусна антена за търсене и засичане на подводни лодки на ниски и средни честоти и буксируема автоматизирана хидроакустична система с антена и променлива дълбочина на потапяне (150 – 200 м) – на средни честоти.

При модернизацията в периода 2019 – 2022 г. във въоръжението на крайцера ще бъдат добавени хиперзвуковите противокорабни ракети „Циркон“, свръхзвуковите универсални противокорабни ракети със среден радиус на действие П-800 „Оникс“, крилатите ракети „Калибър“[7][8]. Ракетите ще се изстрелват от универсалните пускови установки 3С14[9].

История на строителствотоРедактиране

Строителството на последния кораб от проекта 1144 започва през 1986 г. След 10 години крайцера излиза за ходови изпитания. В съответствие с плана на държавните изпитания по ходовата програма се изпълнява в суровите условия на Арктика.

СлужбаРедактиране

 
Учения на крайцера по време на похода през 2010 г.
 
На крайцера е издигнат орденоносния военноморски флаг с изображението на ордена Нахимов.
Североморск, 10 януари 2013 г.

На 27 октомври 1996 г. в носовото машинно-котелно отделение се къса паропровод, под налягане 35 атмосфери и температура на сухата пара +300 °C[6]. Загиват двама матроса и трима работници на завода-строител. При разследването на причината става ясно, че спуканата тръба е монтирана през 1989 г. и по дебелина и марка на стоманата не съответства на проекта[6]. На 9 април 1998 г. атомният крайцер е предаден на флота под името „Петър Велики“.

Независимо от това, че срока за гаранционно обслужване на Балтийския завод е изтекъл, предприятието, за първи път в световната практика, продължава да осъществява техническото обслужване на крайцера. Такова решение командването на ВМФ приема във връзка с това, че личния състав на кораба няма достатъчно навици за обслужването и експлоатацията на оборудването на крайцера. Според условията на договора, Балтийский завод продължава техническата поддръжка на „Петър Велики“ до първия планов ремонт през 2008 г[10].

В нощта на 12 по 13 август 2000 г. крайцера първи открива и пуска котва на мястото на катастрофата на АПКРКурск“ в очакване на спасителните съдове. Също така крайцера патрулира местността по време на изваждането на „Курск“.

Участва в снимките на филма „72 метра“ (2004).

През октомври 2008 г. преминава през Гибралтарския пролив в Средиземно море.

През декември 2008 г. участва в съвместните военноморски учения на РФ и Венецуела „ВЕНРУС-2008“, започнали на 1 декември 2008 г. в Карибско море. В отряда също влиза противолодъчния кораб „Адмирал Чабаненко[11].

Според съобщение на агентството РИА Новости, на 13 февруари 2009 г., крайцера задържа в Аденския залив 3 съда на сомалийските пирати[12]. Някои анализатори отбелязват[3], че да се ловят маломерните съдове на пиратите не е тази задача, за която е предназначен тежък атомен крайцер.

На 30 март 2010 г. ТАРКР „Петър Велики“ отплва от Североморск за провеждането на учения в далечната морска зона (старши на похода – капитан 1-ви ранг С. Ю. Жуга[13]), което ознаменува началото на най-големите за последните години учения на ВМФ на РФ в световния океан. Крайцера трябва да прекоси Атлантическия, Индийския и Тихия океани[14] и да пристигне в Далечния Изток, където от 28 юни до 8 юли 2010 г. се състоят учения, в чест на 150-летието на Владивосток[15]. Похода на „Петър Велики“ продължава до ноември 2010 г. На 4 април крайцера успешно преминава през пролива Ла Манш[16], на 7 април съвместно със стражевия кораб от Балтийския флотЯрослав Мудрый“ – през Гибралтарския пролив и навлиза в Средиземно море, след което корабите се разделят[17]. 13 – 14 април „Петър Велики“ прекарва в сирийския порт Тартус. На 16 април преминава през Суецкия канал в Червено море[18], продължавайки нататък в Аденския залив[19] и Индийския океан, в съвместно плаване с ракетния крайцер „Москва“ на Черноморския флот[20].

За 16 години служба изминава 140 000 мили[21].

На 28 юли 2012 г. тежкият атомен ракетен крайцер „Петър Велики“ с указ на Президента на РФ е награден с ордена Нахимов „за мъжество, самоотверженост и висок професионализъм, проявени от личния състав на кораба при изпълнение на бойните задачи на командването“[22]. На 10 януари 2013 г. Президента на РФ Владимир Путин, по време на своето посещение в Североморск, връчва наградата на командира на крайцера. На кораба е издигнат орденски военноморски флаг с изображение на ордена Нахимов[23].

От 3 септември 2013 до 1 октомври същата година извършва арктически поход начело на отряд кораби и съдове на Северния флот, изминавайки 4000 мили[24].

На 15 октомври 2016 г., в състава на корабна авионосна група (оглавявана от ТАВКРАдмирал Кузнецов“ и включваща също големите противолодъчни корабиСевероморск“ и „Вицеадмирал Кулаков“ със съдовете на обезпечението) излиза в поход в районите на североизточния Атлантик и Средиземно море[25]. Връща се в Североморск на 9 февруари 2017 г. За времето на този морски поход крайцера изминава 18 хил. морски мили[26].

По резултатите от 2016 г. екипажа на тежкия атомен ракетен крайцер е най-добрият сред ракетните крайцери на ВМФ на РФ в съревнованията за наградата на Главкома на ВМФ на Русия[27].

През лятото на 2017 г. „Петър Велики“ съвместно с атомната подводница от проекта 941 тип „Акула“ – ТК-208 „Дмитрий Донски“ извършва преход към Балтийско море за участие в празниците за Деня на Военноморския флот на РФ[28].

Според плановете на Министерството на отбраната крайцера трябва да има ремонт и дълбока модернизация в периода 2019 – 2022 г., след завършването на работите над еднотипния кораб „Адмирал Нахимов[8].

Командири на крайцераРедактиране

 
Посещение на американска делегация на ТАРКР по време на визитата на началник щаба на ВМС на САЩ Хари Рафхед (първа редица, последния отсляво) в Североморск, април 2011. На първата редица изпълняват войнско приветствие адмирал Рафхед и ИД командващ ЧСФ контраадмирал Андрей Воложински. На заден план е БПК „Адмирал Левченко“
  • Добришев Евгений Николаевич – капитан 1 ранг (Първият командир на крайцера съгласно Историческия дневник, под негово ръководство преминава формирането на екипажа във Владивосток, достройката на кораба в Санкт Петербург и прехода му за Северния флот).
  • Василиев Сергей Игоревич – капитан 1 ранг (под негово ръководство преминават държавните изпитания и е приет във флота).
  • Касатонов Владимир Львович – контраадмирал (март 2000 – юли 2005), днес вицеадмирал, началник на Военноморската академия на името на Адмирал на Флота на Съветския Съюз Н. Г. Кузнецов.
  • Якушев Владимир Анатолиевич – капитан 1 ранг.
  • Менков Феликс Владимирович – капитан 1 ранг.
  • Малаховский Владислав Владимирович – капитан 1 ранг.

ИлюстрацииРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Из крейсера „Адмирал Нахимов“ извлекут 878 т ценного металла. // 1 август 2013. Посетен на 14 януари 2014.
  2. Медведев прибыл на крейсер „Петр Великий“, чтобы понаблюдать за морской фазой учения „Восток-2010“. // Интерфакс, 04 июля 2010. Посетен на 24 февруари 2013.
  3. а б ВМФ России: Кого пугаем „Орланами“? – Свободная пресса, 22 сентября 2011 года
  4. а б в «Петр Великий»: атомный исполин, которому нет равных, 26.04.2015 г., Дмитрий Сергеев, сетевое издание www.tvzvezda.ru.
  5. Тяжелый атомный ракетный крейсер „Петр Великий“ пр.1144, KIROV class. vs.milrf.ru.
  6. а б в Lenta.ru: Комментарии: Огнетушители „Петра Великого“
  7. Источник: крейсер „Петр Великий“ в ходе модернизации получит гиперзвуковые ракеты. // ТАСС. Посетен на 27 септември 2017. (на руски)
  8. а б Уничтожение со скоростью гиперзвука: на что будут способны новые ракеты крейсера „Петр Великий“, 24.02.2016 г., Михаил Рычагов, сетевое издание www.tvzvezda.ru.
  9. Комплекс 3К-14 / С-14 Калибр, ракеты 3М-54 / 3М-14 – SS-N-27 / SS-N-30 SIZZLER | MilitaryRussia.Ru – отечественная военная техника (после 1945 г.). // militaryrussia.ru. Посетен на 27 септември 2017.
  10. Тяжёлые атомные крейсера проекта 1144
  11. В Америку Российская газета № 4759, 25 сентября 2008 года
  12. Крейсер „Пётр Великий“ задержал в Аденском заливе три пиратских судна
  13. «Петър Велики», проходя Суэцкий канал, столкнулся с административными барьерами
  14. ВМФ РФ начал крупнейшие за последние годы учения в Мировом океане
  15. Крупнейшие военно-морские учения пройдут на Дальнем Востоке
  16. Атомный крейсер РФ „Пётр Великий“ впервые прошёл Ла-Манш
  17. Атомный крейсер Северного флота „Пётр Великий“ вошел в Средиземное море
  18. Крейсер „Пётр Великий“ через Суэцкий канал вышел в Красное море
  19. Российский крейсер „Пётр Великий“ проходит „пиратский“ Аденский залив
  20. Атомный крейсер Северного флота „Пётр Великий“ встретился в Индийском океане с кораблями США и Индии
  21. ВМФ России: ТАРК „Петр Великий“ отмечает 16-летие со дня подъёма Военно-морского флага – ОРУЖИЕ РОССИИ Информационное агентство
  22. Указ Президента Российской Федерации от 28.07.2012 года № 1079 «О награждении орденом Нахимова тяжёлого атомного ракетного крейсера „Пётр Великий“»
  23. Посещение военно-морской базы Северного флота. // Kremlin.ru. Архив на оригинала от 30 януари 2013. Посетен на 2013-1-12.
  24. Крейсер „Пётр Великий“ во главе отряда кораблей и судов Северного флота возвратился в Североморск из похода в Арктику: Министерство обороны Российской Федерации
  25. Крейсеры „Адмирал Кузнецов“ и „Петр Великий“ вышли в дальний поход. // Interfax.ru. 15 октомври 2016. Посетен на 15 октомври 2016. (на руски)
  26. ria.ru
  27. В Санкт-Петербурге состоялось заседание Военного совета ВМФ России, посвященное итогам учебного года: Министерство обороны Российской Федерации
  28. ТАРКР „Петр Великий“ и РПКСН „Дмитрий Донской“ на рейде Кронштадта в   YouTube

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пётр Великий (атомный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.